От 11 години насам Ангела Меркел е на канцлерския пост, а от 16 години стои начело на Християндемократическия съюз (ХДС). През това време тя постигна много: прекратено бе трупането на нови дългове, безработицата бе намалена почти наполовина, разходите за научни изследвания се увеличиха двойно. Гласът на Германия се чува много по-силно и във външната политика, макар това да се дължи донякъде и на обстоятелството, че останалите поутихнаха. Меркел беше тази, която определяше посоката както по време на финансовия срив и на еврокризата, така и в конфликта около Крим.

За немалко хора обаче Меркел попрекали с промените. Старите консерватори в ХДС недоволстват от „социалдемократизирането” на партията им, а всеки втори германец смята, че бежанците, които Меркел пусна в страната им, са прекалено много. Мнозина твърдят също така, че канцлерката е направила твърде малко, за да намали дългосрочните рискове от своята политика. От цялото това недоволство, съпроводено от и бездруго критичните нагласи към политическите елити, се възползва най-вече дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия”, която е тръгнала да създава нещо като „Черен интернационал”. И докато напоследък от чужбина пристигат много хвалби по адрес на Меркел, мненията за нея в самата Германия продължават да се люшкат между двете крайности. А това означава, че ако сега се беше отказала от надпреварата за нов мандат, сбогуването ѝ щеше да е всичко друго, но не и славно.

Лице в лице

Една популярна поговорка гласи, че каквото си надробиш, това и ще сърбаш. Но не го интерпретирайте като злорад коментар. Напротив: ако бъде преизбрана, Меркел ще получи нова възможност да продължи или да коригира подетата от нея политика, най-вече по отношение на бежанците. А фактът, че не бяга от отговорност, че е готова да се изправи срещу това предизвикателство, несъмнено ще ѝ донесе нов прилив на симпатии.

Сега Меркел има шанс да покаже, че след всичките тези години, през които игра важна роля на международната сцена, не е забравила грижите на обикновените германци. Да покаже, че могат да се намерят добри отговори на новия конфликт между богати и бедни, между града и селото. По този начин тя би могла да отслаби или дори изцяло да пресече социалното разединение и политическото поляризиране. Защото тъкмо те са онази благодатна почва, върху която десният популизъм вирее най-добре.

Срещу популизма

Меркел би могла да се справи с всичко това, защото има и власт, и авторитет, и опит. Защото благодарение на прагматизма си може да търси неидеологизирани решения на проблемите. И защото сега е готова да се изправи лице в лице с тези проблеми. Когато обяви, че ще се кандидатира за нов мандат, Меркел каза, че особено важно за нея е единството на германското общество - като рецепта срещу поляризацията. И добави, че е готова да поведе битка в името на тази цел.

Ако наистина реализира намеренията си, Меркел навярно ще успее да предотврати разяждането на своята партия от популистки тенденции. Нещо повече дори: тя би могла да покаже на Западния свят, че има и друг път - встрани от сегашната популистка мода.

Меркел като образец

И още нещо: шансът на Меркел се крие и в това, че като жена на ръководен политически пост тя може да бъде образец за хилядите жени, които отскоро живеят в Германия и в чиито култури техните права нерядко биват потъпквани. За всички тях Меркел би могла да се превърне в стимул за еманципация. А както знаем от науката, именно жените са тези, които играят ключова роля при интеграцията в едно ново общество.

В този смисъл решението на Меркел да се кандидатира отново за канцлерския пост крие множество шансове. И затова е едно наистина добро решение.

Коментарът е от Дойче веле