Ad Config - Website header

 

Article_top

Каквото и да се случи с американската политика, изглежда, че френският мислител от ХІХ век Алексис дьо Токвил вече го е обяснил. В класическия си труд „Демокрацията в Америка” той изказва мнението, че демократичната политика има нужда от драма; с наближаването на изборите „интригите се активизират, а вълнението нараства и обзема все повече хора. Цялата нация изпада в трескаво състояние”. Но след края на изборите „всички се успокояват, а реката, която до преди дни е преливала, се връща обратно в коритото си”.

Всички сме съгласни, че първата част точно описва случилото се през 2016 г. – каквото и да мислим за президентската надпревара в САЩ, тя беше един хиперболизиран вариант на обичайния демократичен процес. По време на предизборния период кандидатите представяха всичко обичайно като надвиснала катастрофа, ала обещаваха, че нещастията все пак ще бъдат преодолени. Демократичната политика може да се оприличи на терапевтичен сеанс, в който избирателите се изправят пред най-страшните си кошмари – демографски колапс, икономическия срив, екологична катастрофа, война – но в същото време са убедени, че имат силата да избегнат бедствието.

Но след като изборите отминат, светът по магически начин се връща към обичайното си състояние. Дори и да не се случи, хората правят всичко по силите си, за да се убедят в това. След първоначалния шок от победата на Доналд Тръмп и привържениците, и противниците му биха искали да омаловажат случилото се. Същите хора, за които възможната победа на Тръмп вещаеше апокалипсис, започват да гледат на нея като на нещо обичайно.

Но този път има опасност да не се върнем към обичайната практика. Независимо от политиките, които ще възприеме новоизбраният президент, победата на Тръмп ще има дълбоки политически последици за Съединените щати и за света. Това е глобална смяна на режима. Всъщност падането на Берлинската стена може да бъде полезна аналогия: 9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г. И в своята паника и липса на ориентири, днешните либерални елити наподобяват комунистическите елити от онази епоха.

Значението на победата на Тръмп далеч надхвърля просто поражението на Хилъри Клинтън. Доналд Тръмп погреба либералния разказ за това какво се е случило след края на Студената война. Периодът, който само довчера се смяташе за освобождение на хората, днес вече се разбира като освобождение от елитите и като отприщване на световните сили на хаоса, които само един силен американец може да укроти. Дори привържениците на Тръмп да бъдат разочаровани от новоизбрания президент и прокарваните от него политики, това няма да доведе до завръщане към реториката на 90-те години.

По същия начин, по който усилията на Михаил Горбачов да реформира комунистическата система постави началото на нейния край, победата на Тръмп направи така, че това, което вчера беше смятано за здрав разум, днес изглежда неразбираемо. Кой днес може да продължи да твърди, че глобализацията носи свобода и благоденствие на всички и че демокрацията означава уважение към правата на малцинствата, след като американците – които според целия свят са най-големите печеливши от глобализацията и винаги са защитавали човешките права – гласуваха категорично, че тази система вече не съществува?

Победата на Тръмп е и могъщо доказателство, че антипопулизмът – опитът на елитите да се възползват от страховете на хората от безразсъдните и непредвидими популисти, вече не е достатъчен за печелене на избори. Всъщност днес думата „елит” се оказва най-мръсната дума в популярната лексика.

Победата му е показател, че живеем във време, в което страхът от несигурното бъдеще е по-слаба мобилизираща сила от отхвърлянето на настоящето. Тази победа е знак, че застрашените мнозинства са се превърнали в основна сила в западната демократична политика. Тези мнозинства се опасяват, че чужденците превземат техните страни и заплашват начина им на живот, като са убедени, че настоящата криза е резултат от заговор между космополитно мислещите елити и племенно настроените имигранти.

Ефектът от победата на Тръмп ще се усети по различен начин по целия свят, но въздействието от нея може да бъде най-силно в Европа. Победата на Тръмп не само окуражи популистките лидери и партии в Европа; тя постави под съмнение бъдещето на Европейския съюз. След Втората световна война по отношение на сигурността Европа беше протекторат на Америка; сега това вече не изглежда така.

През 1989 г. Горбачов оповести своята доктрина „Синатра”, според която всяка страна от съветския блок може да следва своя път и че Москва ще се въздържи от намеса. В хода на кампанията Тръмп беше изумително неясен, когато ставаше дума за конкретни политики, но той предложи нещо, което бих нарекъл доктрината „Бийбър”, според която Америка вече няма да гледа на проблемите със сигурността на своите съюзници като на свои собствени. „Ако си мислиш, че продължавам да държа на нещо – пее Джъстин Бийбър – по-добре си върви и се обичай”.

„Върви и се обичай” е по същество посланието на Тръмп към европейските съюзници. Запазването на Европейския съюз вече не е нито приоритет, нито цел на американската външна политика.

Нещо повече, ироничната последица за глобалната политика от победата на Тръмп е, че тя освободи света от необходимостта да обича, завижда или мрази Америка. Президентът Обама се осмели да допусне, че Америка не е изключителна, но изборът на Тръмп убеди света, че демокрацията в Америка не се различава от нашата. Тя също може да бъде хаотична и опасна.

Твърди се, че президентът Владимир Путин е казал на своя министър на отбраната Сергей Шойгу, че ако иска да разбере как работи американската политика, трябва само да изгледа сериала на Netflix „Къща от карти”. Новоизбраният американски президент най-вероятно би се съгласил с този съвет. Което пък означава, че Дьо Токвил вече не е задължително четиво за американската политика. По-скоро гледайте Франк Ъндърууд (1).

Англоезична версия на текста е публикувана в “Ню Йорк таймс”. Преводът е на портал "Култура".

_______

(1) Герой от сериала Къща от карти, политик-макиавелист.

 

Каквото и да се случи с американската политика, изглежда, че френският мислител от ХІХ век Алексис дьо Токвил вече го е обяснил. В класическия си труд „Демокрацията в Америка” той изказва мнението, че демократичната политика има нужда от драма; с наближаването на изборите „интригите се активизират, а вълнението нараства и обзема все повече хора. Цялата нация изпада в трескаво състояние”. Но след края на изборите „всички се успокояват, а реката, която до преди дни е преливала, се връща обратно в коритото си”.

Всички сме съгласни, че първата част точно описва случилото се през 2016 г. – каквото и да мислим за президентската надпревара в САЩ, тя беше един хиперболизиран вариант на обичайния демократичен процес. По време на предизборния период кандидатите представяха всичко обичайно като надвиснала катастрофа, ала обещаваха, че нещастията все пак ще бъдат преодолени. Демократичната политика може да се оприличи на терапевтичен сеанс, в който избирателите се изправят пред най-страшните си кошмари – демографски колапс, икономическия срив, екологична катастрофа, война – но в същото време са убедени, че имат силата да избегнат бедствието.

Но след като изборите отминат, светът по магически начин се връща към обичайното си състояние. Дори и да не се случи, хората правят всичко по силите си, за да се убедят в това. След първоначалния шок от победата на Доналд Тръмп и привържениците, и противниците му биха искали да омаловажат случилото се. Същите хора, за които възможната победа на Тръмп вещаеше апокалипсис, започват да гледат на нея като на нещо обичайно.

Но този път има опасност да не се върнем към обичайната практика. Независимо от политиките, които ще възприеме новоизбраният президент, победата на Тръмп ще има дълбоки политически последици за Съединените щати и за света. Това е глобална смяна на режима. Всъщност падането на Берлинската стена може да бъде полезна аналогия: 9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г. И в своята паника и липса на ориентири, днешните либерални елити наподобяват комунистическите елити от онази епоха.

Значението на победата на Тръмп далеч надхвърля просто поражението на Хилъри Клинтън. Доналд Тръмп погреба либералния разказ за това какво се е случило след края на Студената война. Периодът, който само довчера се смяташе за освобождение на хората, днес вече се разбира като освобождение от елитите и като отприщване на световните сили на хаоса, които само един силен американец може да укроти. Дори привържениците на Тръмп да бъдат разочаровани от новоизбрания президент и прокарваните от него политики, това няма да доведе до завръщане към реториката на 90-те години.

По същия начин, по който усилията на Михаил Горбачов да реформира комунистическата система постави началото на нейния край, победата на Тръмп направи така, че това, което вчера беше смятано за здрав разум, днес изглежда неразбираемо. Кой днес може да продължи да твърди, че глобализацията носи свобода и благоденствие на всички и че демокрацията означава уважение към правата на малцинствата, след като американците – които според целия свят са най-големите печеливши от глобализацията и винаги са защитавали човешките права – гласуваха категорично, че тази система вече не съществува?

Победата на Тръмп е и могъщо доказателство, че антипопулизмът – опитът на елитите да се възползват от страховете на хората от безразсъдните и непредвидими популисти, вече не е достатъчен за печелене на избори. Всъщност днес думата „елит” се оказва най-мръсната дума в популярната лексика.

Победата му е показател, че живеем във време, в което страхът от несигурното бъдеще е по-слаба мобилизираща сила от отхвърлянето на настоящето. Тази победа е знак, че застрашените мнозинства са се превърнали в основна сила в западната демократична политика. Тези мнозинства се опасяват, че чужденците превземат техните страни и заплашват начина им на живот, като са убедени, че настоящата криза е резултат от заговор между космополитно мислещите елити и племенно настроените имигранти.

Ефектът от победата на Тръмп ще се усети по различен начин по целия свят, но въздействието от нея може да бъде най-силно в Европа. Победата на Тръмп не само окуражи популистките лидери и партии в Европа; тя постави под съмнение бъдещето на Европейския съюз. След Втората световна война по отношение на сигурността Европа беше протекторат на Америка; сега това вече не изглежда така.

През 1989 г. Горбачов оповести своята доктрина „Синатра”, според която всяка страна от съветския блок може да следва своя път и че Москва ще се въздържи от намеса. В хода на кампанията Тръмп беше изумително неясен, когато ставаше дума за конкретни политики, но той предложи нещо, което бих нарекъл доктрината „Бийбър”, според която Америка вече няма да гледа на проблемите със сигурността на своите съюзници като на свои собствени. „Ако си мислиш, че продължавам да държа на нещо – пее Джъстин Бийбър – по-добре си върви и се обичай”.

„Върви и се обичай” е по същество посланието на Тръмп към европейските съюзници. Запазването на Европейския съюз вече не е нито приоритет, нито цел на американската външна политика.

Нещо повече, ироничната последица за глобалната политика от победата на Тръмп е, че тя освободи света от необходимостта да обича, завижда или мрази Америка. Президентът Обама се осмели да допусне, че Америка не е изключителна, но изборът на Тръмп убеди света, че демокрацията в Америка не се различава от нашата. Тя също може да бъде хаотична и опасна.

Твърди се, че президентът Владимир Путин е казал на своя министър на отбраната Сергей Шойгу, че ако иска да разбере как работи американската политика, трябва само да изгледа сериала на Netflix „Къща от карти”. Новоизбраният американски президент най-вероятно би се съгласил с този съвет. Което пък означава, че Дьо Токвил вече не е задължително четиво за американската политика. По-скоро гледайте Франк Ъндърууд (1).

Англоезична версия на текста е публикувана в “Ню Йорк таймс”. Преводът е на портал "Култура".

_______

(1) Герой от сериала Къща от карти, политик-макиавелист.

Коментари

cos's picture
cos
cos

cos

Що не си гледате руските господари.
Клуб Z до кога подли ченгета ще имат трибуна навсякъде?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията