Ние вече свикнахме с това, че в страната ни изчезват отделни хора. Но у нас внезапно изчезна цяло едно поколение.

Преструваме се, че нищо не се е случило. Изчезват жени. Изчезват жените над петдесет години. Те изчезнаха от екраните, не ходят на кино, не се  появяват в театрите. Не пътуват в чужбина. Не плуват в морето.

Къде са? Има ги в болниците, в будките за закуски, на пазарите и по къщите. Те са беззащитни. Не излизат от домовете си. Те изчезнаха. Ненужни са. Като инвалидите.

От живота си тръгна цяло едно поколение и никой не попита къде е. Ние крещим: „Децата са нашето бъдеще“!

Не. Не са децата. Те са нашето бъдеще. Ето - това ще ни се случи.

Кариера, реклама - строим ги от млади женски тела и така загубихме милиони светли посивели глави. Защо? Как не ги е страх момичетата?! Нали точно тяхното бъдеще се крие от очите на минувачите.

Много се стовари на плещите на тези жени.

Вандалски опашки, неграмотни аборти, неудобни, стягащи ботуши, протрити ръкавици.

И сега отново ги изблъскаха лъскавите задничета, порцелановите бедра, цветните, стъклени очи.

Младото тяло натрапчиво шепне: „Нима не съм достойна?!“  Достойна си. Ние не сме. Достойни сме за нещо по-добро.

Светът на мечтите се напълни с еднократни жени – сменят ги като спринцовки.

Напомпани гърди, бухнали устни, фабрични очи. Цялата тривиално-виртуална полова възбуда, от която се ражда само посещение при доктора.

Можете ли да си представите стихотворение за такава любов?

Ние прогонихме тези, които придават стил, мода, вкус към красотата, изящната словесност, които създават политиците и запазват живота на мъжете.

В болниците им крещят: „Да не сте лекар?“ Не съм лекар, казва тя тихо, но се боря за живота на съпруга си, друг няма да го направи в тази страна.

Та тези жени запазват за нас нашите гении. Загубим ли тях, ще си отидат и мъжете им – хората на конкретните резултати.

Ще останат подрънкващи, безсмислени политици и няколко олигарси, от чийто личен живот никой не се интересува. Те го предават в съвършено чужди ръце. Въпросът е само дали медицинската сестра от чужбина ще стане за много пари временно любяща жена.

На тридесет ще останат само краката, на четиридесет – очите, на четиридесет и пет ще се заличи талията, на петдесет ще "изплуват" някои авторки на  женски детективи, на петдесет и пет – отделни борци за участието на жените в политиката, а на шестдесет – ще изчезнат всички.

Въпреки че точно тези изчезващи жени създават кралете и пълководците. Те са втората редица в политиката. А в политиката именно втората редица е най-важната.

Те оценяват хумора, архитектурата и всички съкровища в света, което значи, че чрез мъжете си ги заплащат.

Това лято ги видях на един благотворителен концерт. Видях изчезналото в Русия племе, племето на възрастни, стройни красиви жени в леки палтенца и техните малко по-възрастни мъже.

Това бе група от 60,70, 80-годишни. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха, играеха на карти. Бяха напълнили една огромна зала с подвижен покрив.

Това не бяха олигарси, министри, крале. Бяха жени, чиито лица са герба на Франция.

Много е лесно да се оцени таланта: погледнете каква жена е до него. До Пушкин, до Висоцки,  до  Есенин. След това си спомнете жените до Сталин, Хрушчов, Брежнев. Никакви ги няма. Всичко си имаха, но нямаха такива жени! Затова казвам – ти си това, което е жената до теб!

От жените трябва да си избирате веселите.

От веселите – умните.

От умните – нежните.

От нежните – верните.

И търпеливите.

 И търпеливите!      

       

     Михаил Жванецки е руски писател-сатирик, който сам изпълнява произведенията си. Роден е в Одеса. Народен артист на Украйна. Народен артист на Руската федерация.