Виждам, че големите играчи въпреки, че искат да излъчват сигурност съвсем не са сигурни в ситуацията, в която се намират. И организационно не са особено готови, и са далече от това да са разкодирали правилно резултатите от тези избори. Както от референдума, така и от резултата на ген. Радев.

Това беше много мощен вот на недоверие към политическата система като такава. И подозирам, че играчите са далече от това да разберат какво се е случило. Все още.

В усилието да се създава кабинет или да се разтегля максимално процедурата за служебни правителства – че едно, че две, в който и от двата сценария да влезем – дали нов кабинет с прилагателни, което винаги е плашещо в България, или служебен кабинет, виждам базовия факт –

играчите имат нужда от време

И ГЕРБ разчита това, че Цецка Цачева е изгубила едни избори да не пречи на техния имидж на желязна машина. Но не е така.

Г-жа Нинова беше изненадана от размера на това, което спечели от изборите. Тя трябва тепърва да разбере колко от БСП всъщност е на нейно подчинение, колко на други задкулисни играчи, включително на г-н Пеевски. ДПС показа, че не е ударено смъртно от разцеплението на ДОСТ, но абсолютният им резултат съвсем не е толкова, колкото са имали досега.

Има индикации, че г-н Пеевски вече като че ли се движи по-близо до ГЕРБ, отколкото до Сараите. Вижте медиите му: ДПС подкрепя кандидата на БСП, а медиите на г-н Пеевски продължават да подкрепят г-н Борисов.

Виждам един опит да се излъчва сигурност, зад който се крият дълбоки несигурности. Това, което още повече ме безпокои е, че прилагателните са сбъркани. В този разговор днес – това, което се каза след КСНС - това, което говорят политиците, липсва именно онази яснота, че българският избирател гласува вот на недоверие на целия начин, по който се управлява страната, на тази завладяност на държавата от корупция, срещу която продължаваме да не виждаме адекватна политическа оценка и решимост за действие.

В този смисъл те могат да си удължат живота на този парламент и на тази креатура от политици, да си го довършат дори, но липсват дълбоките причини за тази криза на доверие, която се очерта зад резултатите на ген. Радев. Хората гласуваха много повече „против“, отколкото за него, или за БСП пък хептен. Ген. Радев тепърва има да изпълва със съдържание този огромен вот. Това беше много повече наказателен вот.

По същия начин седят нещата с референдума. Това не беше нито вот на доверие на едно тв шоу, което бТВ смята за нужно да толерира и да се превръща в политическа институция, нито беше замислен вот по отношение на изборната система. Беше протест. Изключително силен. Разкодирането на този протест е централният политически въпрос. Не виждаме сериозен разговор около това, виждаме едно суетене около банкетната маса как да се пренаредят столовете, за да продължи консумацията. Безрадостна и безперспективна е тази картина. Виждам единствено чудене как да се удължи безвремието, в което се намира страната.

А безвремието ражда чудовища

Време е за смелост и за визия, а не за пренареждане около банкетната маса.

Винаги съм готов да благодаря на прокуратурата, че започва да си върши работата, дори да го прави с такова закъснение. И няма да коментирам твърденията и обвиненията по отношение на моите бивши колеги (Петър Москов и Николай Ненчев – бел.ред.). Нямаше никаква процесуална причина министрите в оставка да бъдат развеждани като панаирджийски мечки пред медиите. Целта бе отвън. Там, където бяха наредени всички микрофони и камери на държавата. Това беше един панаир, който искаше да напомни на политиците в този момент на предоговаряне около банкетната маса, да не вземе да забрави някой каква е истинската роля на прокуратурата, да не вземе друг някой да се обърка да говори, както ген. Радев направи това – тази погрешна стъпка да говори за някакви румънски вдъхновения. Сакън. Трябваше много бързо да излезе от тази тема - за 24 часа беше много хубаво, но бързо приключи.

Трябваше да се припомни на българските политици да не заиграват излишно с това, а на българските граждани да се покаже, че прокуратурата всъщност може, ако поиска. Въпросът е какво поиска.

Нека коментирам времевия фактор. Тези съмнения относно дейността на двамата министри бяха налични преди много месеци, но те получиха развитие, едва когато министрите се оказаха в оставка и станаха пушечно месо, което може да бъде употребявано.

Прокуратурата сега вижда едни хора, които са останали без политически чадър, едни хора, които за момента изглеждат в несигурно положение. Да се използват те за демонстрация изглежда много по-лесно политически. И от тази гледна точка сега е най-подходящият момент да се действа – да се напомни на останалите политици

кой държи най-голямата бухалка в банкетната зала

Да се покаже не само на българските граждани – идват два европейски доклада, единият специално за прокуратурата. Създава се фон, на който тези доклади да бъдат посрещнати в България. В това няма особена значимост на реална борба с корупцията – виждам все същото политическо заиграване, виждам все същите опити да се играе някаква параполитическа роля, което е и централният ни проблем.

Докато не видим сериозен за разговор за необходимостта от реформа на прокуратурата, няма да имаме борба с корупцията. Докато нямаме борба с корупцията, няма да имаме реална промяна и в политическата, и в икономическата сфера. Продължаваме да живеем в страна, в която, за да успява Пеевски, други хора не могат да успяват!

----

* Мнението на Христо Иванов е от интервю пред бТВ. Публикуваме го с несъществени съкращения и редакции.