Докато Доналд Тръмп се готви да се настани в Белия дом, а Тереза Мей - как да осъществи Брекзита, сега Европа е на ред през 2017 година да жъне реколтата от политическия хаос.

От Америка до Европа - популистки бунтове за ренационализация или за отхвърляне на глобализацията и международното сътрудничества, станаха новата мода и рушат реда, установен след Втората световна война.

Този уикенд (4 декември б.р.) почти сигурно премиерът Матео Ренци ще загуби поста си след референдума за конституционни промени, притискан от екзалтираните анти-ЕС партии в Италия. По същото време в Австрия най-вероятно ще изберат крайнодесния Норберт Хофер за президент.

На вълната на антиислямизма и антиевропейските ценности, в Холандия радикалният десен политик Герт Вилдерс зове  за "Европейска патриотична пролет" и обещава да направи (по примера на Тръмп. б.р.) Холандия отново велика държава. Засега той все още е на второ място в прогнозите за парламентарните избори през март.

Но изборите, които най-много изпотяват анализаторите, са в двете най-населени и най-богати държави от Стария континет - Германия и Франция, като изключим Обединеното кралство, което с единия крак вече е вън. Водачите на европейската интеграция и днес са изправени пред популистки бунтове на собствена територия. Националният фронт и Алтернатива за Германия са моторите на "революцията". Още по-силно от популизма обаче Европа е застрашена от нарастващата пропаст във френско-германската ос, която е неразделна част от проекта за Обединена Европа. Най-вероятно нито френският Национален фронт, нито Алтернатива за Германия ще спечелят съответно президентските и парламентарните избори. Но различните посоки, в които двете държави се движат, ще направят всякакъв вид за дългосрочна и стратегическа визия за Европа абсолютно неизпълнима и далеч от постигане на разбирателство. Франция се обръща навътре и оставя Германия сама да води Евросъюза - задача, която сама по себе си е тежка, камо ли и с напускането на Великобритания.

Във Франция, Франсоа Фийон, кандидатът на дясноцентристката партия "Републиканците", най-вероятно ще се сблъска с Марин льо Пен, водачката на Националния фронт на президентски избори през април/май. На втория кръг той почти сигурно ще спечели. Въпреки всички усилия на мадам Льо Пен за "детоксикация" на имиджа на партията й като неонацистка, резултатите от регионалните избори във Франция през 2015 г. показаха, че в главите на мнозинството избиратели, тя все още е твърде токсична. Тогава Националният фронт спечели над 6 милиона гласа на първия тур, но на втория не успя да вземе и едно кметско място, защото избирателите масово гласуваха срещу него. Така че Марин льо Пен ще има трудна битка за Елисейския дворец.

Фийон, който вече е сравняван с Маргарет Тачър и Роналд Рейгън - има икономически планове, които не биха могли да стигнат по-далеч от протекционизма на Льо Пен. Но, налице е голямо припокриване между техните програми. Подобно на Марин, бившият министър-председател е твърдо против имиграцията и исляма, и обещава да възкреси френската национална идентичност. Той вече отхвърли идеята, че Франция може да бъде мултикултурно общество. С Националния фронт, който му диша във врата, той ще бъде под сериозен натиск, за продължаване на ренационализацията във френската политика.

В Германия, историята ще бъде коренно различна. Да, антиислямската и антиимигрантска AFD ще спечели места в Бундестага - в рамките на 11-15% от гласовете. Но веднъж влязла в парламента, Алтернативата ще бъде изолирана, тъй като никой от останалите политически субекти ще работи с нея. Защото по-голямата част от германските гласоподаватели изглежда отхвърля тенденцията, която се наблюдава в други западни страни.

Ангела Меркел най-вероятно ще спечели четвъртия си мандат като канцлер на Германия, удивително постижение след 11 години на власт, и след кризата с бежанците. Но тя ще бъде под натиск да бъде "последният защитник" на умерената, либералната демокрация и глобализацията - не само от избирателите у дома, но също така и в международен план.
Докато другите гледат в собствения си пъп, Германия ще се окаже в неизбежната позиция, която никога не е искала да бъде - да води сама Европа. А предизвикателствата са много: Brexit, Русия, Турция, мигрантите, кризата в еврозоната и непредсказуемият президент Тръмп.

Авторката е европейски политически анализатор с база в Берлин. Препечатваме коментара й от Си Ен Ен. Преводът е на Клуб Z.