Ad Config - Website header

 

Article_top

Постигнатото споразумение от ОПЕК тази седмица на практика е символ на смъртта на един от най-мощните картели в света. След 50-годишен контрол над цените на петрола, ОПЕК се предаде пред икономическите сили на един доста променен глобален пазар. Споразумението представлява признание на тяхната собствена импотентност, като група от държави, които в миналото притежаваха неоспорвана от никого власт.

Споразумението за намаляване на добива от 1 януари до 1,2 милиона барела дневно повиши цените на световните пазари с 10%. Крайният резултат бе цена от 52 щатски долара за барел от сорта Брент – с няколко долара нагоре в сравнение с предишните дни, но все още с 50% по-ниско от цената преди две години.

Какъв трябва да е изводът за инвеститори и потребители от всичко това? Първо, забележете скромното поскъпване на цените. Това не е сделка, която може да повиши цените до нива от 60 или 70 долара за барел, каквато е целта на ОПЕК. Пазарът очевидно е скептичен към изпълнението на споразумението. Ще намали ли Иран производството си, когато отчаяно се нуждае от повишени добиви и приходи, за да издържа икономиката си? Наистина ли Русия ще намали производството до 300 хиляди барела дневно? Кога последно Русия е участвала в подобно упражнение на ОПЕК с квотите? Отговор: никога.

Второ, погледнете готовите запаси – според Международната енергийна агенция и всяка друга независима организация, която наблюдава петролния пазар, необходима е поне година (вероятно и повече), за да бъдат изразходвани. Ако намаляването на производството на ОПЕК бъде погледнато изолирано, може да се очаква намаляване на излишъка. Но в следващите 12 месеца се очаква ръст на производството от нови полета в страни извън ОПЕК, като Бразилия, Канада и Казахстан. Напълно е вероятно, че общото производство догодина – и от страни в ОПЕК, и от страни извън ОПЕК – ще бъде по-високо от тази година.

Трето, вземете предвид и добива от шисти в САЩ, които ще бъдат стимулирани от по-високите цени да запазят и да увеличат производството. Въпреки мрачните пророкувания, тази индустрия се оказа забележително устойчива в последните две години. Нямаше никакъв срив. Цените бяха намалени радикално. Някои компании прекратиха производството, но те ще използват всяка възможност, за да го възобновят. А технологичният напредък ще се разпространи по целия свят и ще доведе до още по-голямо производство.

Накрая, нека погледнем към Риад. Стратегията за наводняване на пазара с допълнителни количества, за да се изстискат конкурентите и Саудитска Арабия да запази дела си на световния пазар, се провали.

Какво следва? Поради всички тези причини, настоящата сделка е неадекватна и ще се провали. Намаляването на производството няма да бъде изпълнено през януари, когато трябва да влезе в сила. Голяма част от обещанията, особено от страни извън ОПЕК, са твърде общи, а вероятността за взаимно надлъгване е твърде висока. ОПЕК няма механизъм да наложи волята си над тези, които откажат да изпълнят споразумението. Цената отново ще падне, вероятно твърде скоро.

Тогава новият министър на петрола на Саудитска Арабия Халид ал-Фалих, който е по-голям реалист от предшествениците си, ще бъде изправен пред избор. За да повиши цените до нещо като 70 долара за барел, Саудитска Арабия сама трябва драматично да намали производството си – с още между 1 и 1,5 милиона барела дневно, и да го задържи така поне година.

Картелите се нуждаят от такъв голям производител, който има капацитета да променя количествата до необходимите нива, за да бъде контролиран пазарът. Това трябваше да направят в миналото, но днес вече това е невъзможно – и икономически, и политически. Саудитска Арабия не може да си позволи такава жертва, особено в настоящата ситуация със сигурността в региона и неспособността на страната да диверсифицира икономиката си. Ако всичко това е вярно, днешната цена от 50 долара е таванът. ОПЕК е приключил като картел и всички трябва да свикнат с новата реалност.

Авторът е професор и председател на Kings Policy Institute, Лондон. Коментарът е публикуван във "Файненшъл таймс". Преводът е на Клуб Z.

 

Постигнатото споразумение от ОПЕК тази седмица на практика е символ на смъртта на един от най-мощните картели в света. След 50-годишен контрол над цените на петрола, ОПЕК се предаде пред икономическите сили на един доста променен глобален пазар. Споразумението представлява признание на тяхната собствена импотентност, като група от държави, които в миналото притежаваха неоспорвана от никого власт.

Споразумението за намаляване на добива от 1 януари до 1,2 милиона барела дневно повиши цените на световните пазари с 10%. Крайният резултат бе цена от 52 щатски долара за барел от сорта Брент – с няколко долара нагоре в сравнение с предишните дни, но все още с 50% по-ниско от цената преди две години.

Какъв трябва да е изводът за инвеститори и потребители от всичко това? Първо, забележете скромното поскъпване на цените. Това не е сделка, която може да повиши цените до нива от 60 или 70 долара за барел, каквато е целта на ОПЕК. Пазарът очевидно е скептичен към изпълнението на споразумението. Ще намали ли Иран производството си, когато отчаяно се нуждае от повишени добиви и приходи, за да издържа икономиката си? Наистина ли Русия ще намали производството до 300 хиляди барела дневно? Кога последно Русия е участвала в подобно упражнение на ОПЕК с квотите? Отговор: никога.

Второ, погледнете готовите запаси – според Международната енергийна агенция и всяка друга независима организация, която наблюдава петролния пазар, необходима е поне година (вероятно и повече), за да бъдат изразходвани. Ако намаляването на производството на ОПЕК бъде погледнато изолирано, може да се очаква намаляване на излишъка. Но в следващите 12 месеца се очаква ръст на производството от нови полета в страни извън ОПЕК, като Бразилия, Канада и Казахстан. Напълно е вероятно, че общото производство догодина – и от страни в ОПЕК, и от страни извън ОПЕК – ще бъде по-високо от тази година.

Трето, вземете предвид и добива от шисти в САЩ, които ще бъдат стимулирани от по-високите цени да запазят и да увеличат производството. Въпреки мрачните пророкувания, тази индустрия се оказа забележително устойчива в последните две години. Нямаше никакъв срив. Цените бяха намалени радикално. Някои компании прекратиха производството, но те ще използват всяка възможност, за да го възобновят. А технологичният напредък ще се разпространи по целия свят и ще доведе до още по-голямо производство.

Накрая, нека погледнем към Риад. Стратегията за наводняване на пазара с допълнителни количества, за да се изстискат конкурентите и Саудитска Арабия да запази дела си на световния пазар, се провали.

Какво следва? Поради всички тези причини, настоящата сделка е неадекватна и ще се провали. Намаляването на производството няма да бъде изпълнено през януари, когато трябва да влезе в сила. Голяма част от обещанията, особено от страни извън ОПЕК, са твърде общи, а вероятността за взаимно надлъгване е твърде висока. ОПЕК няма механизъм да наложи волята си над тези, които откажат да изпълнят споразумението. Цената отново ще падне, вероятно твърде скоро.

Тогава новият министър на петрола на Саудитска Арабия Халид ал-Фалих, който е по-голям реалист от предшествениците си, ще бъде изправен пред избор. За да повиши цените до нещо като 70 долара за барел, Саудитска Арабия сама трябва драматично да намали производството си – с още между 1 и 1,5 милиона барела дневно, и да го задържи така поне година.

Картелите се нуждаят от такъв голям производител, който има капацитета да променя количествата до необходимите нива, за да бъде контролиран пазарът. Това трябваше да направят в миналото, но днес вече това е невъзможно – и икономически, и политически. Саудитска Арабия не може да си позволи такава жертва, особено в настоящата ситуация със сигурността в региона и неспособността на страната да диверсифицира икономиката си. Ако всичко това е вярно, днешната цена от 50 долара е таванът. ОПЕК е приключил като картел и всички трябва да свикнат с новата реалност.

Авторът е професор и председател на Kings Policy Institute, Лондон. Коментарът е публикуван във "Файненшъл таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

"Експертизата" се лей...

Ама така, както онзи ден "крайният резултат бе цена от 52 щатски долара за барел от сорта Брент", така днес крайният резултат е още 2 долара нагоре.

Още по-весело е това "с няколко долара нагоре в сравнение с предишните дни, но все още с 50% по-ниско от цената преди две години".

Преди 2 години нито имаше изгледи в Щатите да изберат президент на традиционното петролено лоби, нито имаше изгледи за американска конфронтация с Иран, даже напротив.

Но в клуба ще постят такива "оптимистични" "анализи" дори след като нефта мине 80.
Гриша.к's picture
Гриша.к
Гриша.к

Когато рекламирахте новия

Когато рекламирахте новия дизайн на сайта, обявихте, че ще сложите край на троленето. Не се справяте. Според мен.
До трола. Следващите 10 години петрола ще се движи в диапазон от 35 до 45 $ за барел. А след това ще има нов по-нисък диапазон.
d-r Petroff's picture
d-r Petroff
d-r Petroff

Ушанките ще ядат руда и ще серат пирони.

Не ги виждам,ако пертола е около 50 долара. САЩ ще форсират въоръжаването и ушанките ще изгладняват все повече. Това е бъдещето на Червивата армия.
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Интересно как щатите ще

"форсират въоръжаването". Пари откъде? Рейгън навремето можеше да взима назаем лесно, ама това беше 1983-та и Щатите немаха 20 трилиарда дълг.

Сега вече не е така ;)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията