В последното си политическо послание той поне би могъл малко да разпери криле. Да се обърне към французите с тържествен призив. Да остави на левите духовно завещание. Да им даде сила, да им предаде факлата. Но какво видяхме, вместо това? Прискърбен опит за самооправдание, произнесен с неизразителен глас, като че ли мислите му бяха в този момент някъде много далече.

Печалният край на празния и несъстоял се петгодишен мандат е, че под натиска на Манюел Валс и напълно очевидната лична и политическа катастрофа (безпрецедентен случай за Петата република) Франсоа Оланд дори не се опитваше да запази видимостта си. За пореден път той нищо не решава сам, а само се подчинява на обстоятелствата. И слиза от политическата сцена така, както се и появи на нея - с изместена настрани вратовръзка и в прекалено голям за него костюм.

Какво ще запомнят французите от периода на нещастното му управление? Кадри от небивалото падение на президентския статут - изцепките на Леонарда1 в телевизионния екип, крадената снимка на скутера2 и, разбира се, книгата3 - тягостен коктейл от цинизъм и самодоволство, отражение на Нарциса в огледалото на пресата.

В паметта им ще останат и символите, тясно преплетени с официозния Жан-Марк Еро (експремиер и  настоящ външен министър - б.р.) и самохвалството на Манюел Валс. Нелеп "инструментариум" за окончателно разглобяване на това, което бе лошо направено от самото начало. Смешното и противоречащото на фактите "Стана по-добре".

Знаменитата "крива" на безработицата, която "сменя посоката", кой знае защо без никак да желае да се понижава. Агресията срещу протестиращите от "Демонстрация за всички" (движението, което се опита да попречи на легализирането на хомосуксеалните бракове - б.р.). Крясъците и неподчинението на министрите. Театърът с лишаването от гражданство и драмата покрай трудовата реформа. Естествено, атентатите - би било несправедливо да го обвиняваме за тях, но те твърде късно (и не докрай) отвориха очите му за ислямистката заплаха.

По всичко останало - нищо. Или съвсем малко. Франция отслабна в Европа и в целия свят. Безработицата не изчезна никъде. Дефицитът и дългът не смятат да намаляват. В политиката левите са разцепени както никога досега, а Националният фронт стана първата партия на Франция.

Как стана така, че човек, когото всички смятаха за толкова умен, (той безспорно е такъв), дотолкова затъна в нелепост и небрежност, стана президент без размах и визия? Историците вероятно ще се опитат да дадат отговор на този до голяма степен психологически въпрос. Но Франция вече обърна страницата. Тя прекрасно разбира, че Оланд не се отказа от претенциите за втори мандат. Защото в действителност той никога не е бил президент.

-----------

1Леонарда Дибрани - косоварка от ромски произход, бе депортирана заедно с цялото си семейство от Франция през 2013 г. Тя бе задържана на излизане от училище, поради което имаше протести. Оланд обяви, че само тя може да се върне във Франция, ако иска да продължи учението си.

2В началото на 2014 г. таблоидът Closer писа, че Оланд отишъл тайно със скутер при актрисата Жюли Гайе, която му била любовница. Изданието публикува и снимки на папараци. Образът на човека, за който се твърдеше, че е Оланд, бе замъглен.

3Книгата на Оланд "Президентът не трябваше дза казва това" излезе преди по-малко от месец. Дясната партия "републиканците" го обвини, че в нея издава държавна тайна, като описва планове за атаки срещу ислямисти в Сирия, и поиска импийчмънт.

* Авторът е коментатор по вътрешнополитическите въпроси на Франция във в. "Фигаро", където е публикувана статията.