Моето лично мнение е, че ние се нахвърляме с изобличителна стръв и безпрекословна страст срещу референдумите. Т.е. срещу средството, срещу процедурата, срещу фòрмата и формàта.

Но главният проблем не е в начина на гласуване, колкото и той да е съществен.

Главният проблем е в гласуващите. Сиреч - в обществата.

Много наивно и малко като заравящо главата в пясъка е, че ако се изхитрим и отнемем тази волеизява на едно общество, то тогава ще се спасим от глупостта му.  Ако ще сме демокрации, то значи нещата ще се решават с гласуване. И щом те ще се решават с гласуване, значи ние винаги ще сме заложници на обществата си. Значи трябва да се променят обществата - техните нагласи и нагони, техните отношения и отрицания спрямо по-доброто бъдеще - на тях самите и на техните държави и наддържавни обединения. 

Иначе рано или късно и далеч по-рано, отколкото поне малко по-късно, вече не на референдумите, а на изборите ще получаваме същите удари в слънчевия сплит на демокрацията, ще жънем - ние всички ще жънем - това, което безотговорни популисти, безскрупулни демагози, низко ценностни шовинисти и ниско интелигентни патрЕоти сеят.

Ако се разменят местата на процедурите, крайният резултат няма да се промени. Това е правило Първо от простата политическа аритметика, за сетен път доказваща, че висшата политика е по-сложна от висшата математика. И от висшия пилотаж. Но това последното ние тепърва ще го изпитаме на гърбовете си. И чрез съдбините си.

* Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.