През 1920 година вестник Dearborn Independent, притежаван от индустриалеца Хенри Форд, публикува поредица от статии за световната еврейска конспирация, които се позовават на „Протоколите на ционските мъдреци“ - фалшифициран документ с произход от царска Русия. Десетки други вестници също публикуват тази измислица като новина.

През 1924 година, четири дни преди изборите, Daily Mail публикува фалшификата „Писмото на Зиновиев“, което претендира да е директива от Москва към комунистите във Великобритания да мобилизират „симпатизиращи кръгове“ от Лейбъристката партия: лейбъристите губят изборите катастрофално.

През 1960-те ФБР, под управлението на Едгар Хувър, организира очерняща кампания срещу Мартин Лутър Кинг. Освен да „посади“ публикации в пресата, ФБР фалшифицира писмо, с което заплашва да го разобличи като дегенерат и неприкрито му предлага да се самоубие.

През 1987 година 96 футболни фенове, привърженици на „Ливърпул“, загиват на стадиона „Хилзбъро“ в Шефилд, смазани до смърт от тълпата, след като са били натикани само в два препълнени сектора. Британските вестници, подлъгани от полицията, пишат, че виновни за трагедията са пияни фенове.

През 2003 година, в навечерието на войната в Ирак, вестниците по света бяха пълни със статии за несъществуващите оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин.

Лъжите, които се представят за новини, са толкова стари, колкото и самите новини. И не трябва да забравяме за това по време на модерната паника около „фалшивите новини“. Победата на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ привлече вниманието върху потока от фалшиви новини, особено в социалните мрежи, които много хора вярват, че са изиграли централна роля за неговата победа. Но голяма част от дебатите пренебрегват дългата история на фалшивите новини и не признават кое е наистина отличителното в съвременната политика.

В миналото правителствата, основните институции и вестниците манипулираха новините и информацията. Днес всеки с профил във фейсбук може да го направи. Вместо добре организираните фалшиви новини от миналото, днес има анархистичен изблик на лъжи. Това, което се промени, не е, че новините са фалшиви, а че старите монополисти на новини изгубиха властта си. Така както институциите изгубиха хватката си върху избирателите, така изгубиха и възможността си да определят кое е новина и кое не е новина.

Паниката около фалшивите новини наля масло в огъня на идеята, че живеем в ерата на „пост-истината“. Дори Оксфордският речник обяви „post-truth” за дума на годината, като я описа като „ситуация, в която обективните факти имат по-малко влияние в оформяне на общественото мнение, което разчита на емоции и лични пристрастия“. Но както и фалшивите новини, така и истината, ако мога все още да използвам тази дума, за „пост-истината“ е по-сложна, отколкото мнозина допускат.

Политиката винаги е разчитала не само на фактите. Тя се обляга също на идеологическите рамки, през които интерпретираме фактите. Погледнете някои от големите въпроси, които вероятно ще доминират началото на мандата на Тръмп. Трябва ли да има регистър на мюсюлманите? Трябва ли работниците без договори да бъдат депортирани? Трябва ли абортите да бъдат обявени извън закона?

Аз се противопоставям на какъвто и да било регистър на мюсюлманите, отхвърлям насилието, заклеймявам масовите депортации и подкрепям правото на аборт. Не го правя, защото това са някакви емпирични факти, а защото имам определени политически и философски убеждения, които са по-важни от фактите: убеждения за права, ценности и какво е това да си човек. Ако фактите покажат, че изтезанията вършат работа, аз все още ще съм срещу тях. Фактът, че медицинският прогрес е направил възможно недоразвит ембрион да оживее и извън утробата, не променя възгледа ми за абортите.

Това не означава, че се водя повече от емоции, отколкото от факти. По-скоро означава, че в политиката фактите са важни само в рамките на идеологията.

В миналото тези рамки се пораждаха предимно от политическото разделение между лявото и дясното. Всяко от тях предоставяше идеологически очила, през които да гледаме на света, да интерпретираме самите факти и да стигаме до различни заключения за политиката.

Днес тези политически рамки са фрагментирани и зависят повече от идентичността, отколкото от идеологията. Главната разделителна линия днес не е между лявото и дясното, а между тези, които приемат по-глобализиран и технократски свят, и тези, които се чувстват изоставени, лишени и безгласни.

Тръмп и неговите либерални критици са от двете страни на това ново разделение. Много от привържениците на Тръмп приемат своята икономическа несигурност и политическата си изолация като резултат от глобализацията и имиграцията. Много либерали приемат тези избиратели като „плачевни“. И двете страни интерпретират фактите и новините през техните собствени политически и културни рамки.

Всичко това доведе до мъчителните дискусии за хората, които живеели в ехо-стаи, в изолирани светове, където чуват само това, което отговаря на техните собствни възгледи, както и за ролята на социалните мрежи в изграждането на тези изолирани светове. Изследвания показват, че тези страхове са преувеличени и че потребителите на Фейсбук, например, имат достъп до различни гледни точки.

И нещо, което е по-важно: социалните мрежи не са създали фрагментирания свят. Те просто отразяват и усилват това, което вече съществува – свят, в който властта на традиционните институции е ерозирала, в който старите инструменти за политическа промяна са изчезнали и който много често прелива от гняв, за който няма отдушник.

Ако проблемът с фалшивите новини е по-сложен, отколкото масово се предполага, то предлаганите решения често са по-лоши и от самия проблем. Има настоявания към Фейсбук да цензурира новинарския поток и да изкоренява фалшивите истории, както и призиви за законово преследване на тези, които разпространяват фалшиви новини. Но кой ще преценява коя новина е фалшива и коя не е?

Наистина ли искаме Марк Зукърбърг или пък правителството на САЩ да определят кое точно е истината? Наистина ли искаме да се върнем във времената, когато единствените фалшиви новини бяха „официалните“ фалшиви новини?

Фалшивите новини са проблем. Но не трябва да се залъгваме, че е нов проблем, не трябва да се заблуждаваме за причините и не трябва да търсим лечения, които са по-опасни от самата болест.

----

* Кенан Малик е редовен автор в „Ню Йорк таймс“. Заглавието и преводът са на Клуб Z.