Алфонсо Сабела е роден през 1962 година в Бивона, градче на 90 км от Палермо, в семейство на адвокати. Завършва право в Милано, след което се завръща в Сицилия и до 1989 година работи като адвокат. Независимо от успешната си адвокатска практика през 1989 година се прехвърля като магистрат в Термини Имерезе, където среща Джовани Фалконе и решава да се включи в битката с мафията. От 1993 година е в прокуратурата на Палермо, отдел „Антимафия“. Участва в разследването, арестуването и осъждането на едни от най-големите босове на сицилианската мафия – Леолука Багарела, Джовани Бруска, Пиетро Алиери, Вито Витале, Паскуале Кунтера. От 2001 година работи в Министерството на правосъдието на Италия, а след това като съдия в Рим. На 11 декември 2014 година, след избухването на скандала с Мафия капитале – за мафиотско проникване в Римската община, кметът на Рим Игнацио Марино го назначава за завеждащ правния отдел в общината на столицата. През 2008 година публикува книгата си „Ловец на мафиоти”, преведена на български, в която разказва за водените лично от него проследяване, разследване и арестуване на някои от най-дългогодишните нелегални мафиотски босове. В края на 2015 година, след като кметът на Рим Игнацио Марино подава оставка, Алфонсо Сабела също напуска поста си в столичната община. В началото на 2016 година издава втората си книга – „Заразената столица”. От разкритията за корупцията в общината на Рим: при ареста на корумпиран чиновник от отдел „Околна среда” са намерени 500 000 евро в брой, за които се доказва, че са получени като подкуп. При продължилото разследване се доказва, че един общински съветник струва на организираната престъпност по 1000 евро месечно. Такава е разликата в цената на бюрократа и политика.

- Г-н Сабела, в едно интервю вие казвате, че сте мъж на държавата. Какво означава това? На български няма подобно понятие.

Мъж на държавата е човек, чиято основна цел в работата му са интересите на държавата. Докато политикът се интересува от избирателите си, мъжът на държавата следва единствено държавните интереси.

- Тоест има разлика между интересите на избирателите и интересите на държавата?

Разбира се, че има. Политикът винаги представлява една част от обществото. Ще дам пример – десницата би трябвало да е срещу служебното обслужване на социално слабите, за финансова дисциплина и ред. Държавният мъж разбира, че дисциплината и редът са добри неща, но е редно да се мисли и за по-слабите.

- Вие сте арестували много мафиоти и подготвените от вас обвинения са довели до множество присъди, включително и доживотни. Дейността ви в общината на Рим също е успешна. Чувствате ли се герой на държавата?

Не. Аз съм изпълнител, слуга. Докато бях в Палермо, винаги се опитвах да обясня тази разлика – героят прави нещо, което не се изисква от него. Прави го единствено заради моралните ценности, от които се ръководи. А аз служа на държавата, на мен ми плащат за това. Винаги съм давал пример с Фалконе и Борселино – те не са герои, докато Дон Пино Пулизи е герой. Той се опитваше да измъкне младежите от квартал „Бранкачо“ на Палермо от ръцете на властващата там организирана престъпност. Убийството му – два изстрела в тила – е истинска екзекуция. Паоло Борселино, полицаите, загинали по време на работа – не, те не са герои. Те просто си вършеха достойно работата.

- А защо сега сте безработен? Приключи ли битката с мафията?

Еее, на мен непрекъснато ми се случва (смее се). Явно още не съм разбрал какво трябва да правя, като порасна. Проблемът е в това, че, от една страна, има хора, които искат да използват моя опит и умения, но други се страхуват от моята самостоятелност и независимост. Има моменти, когато интересите на държавата влизат в противоречие с политическите интереси на определена група. На тях им е ясно, че аз ще защитавам интересите на държавата. Прекалено свободен съм.

Ще ви дам пример. Остия е всъщност крайбрежието на Рим. Там има проблем – предприемачите, които владеят плажовете там, са построили стена, за да не могат хората свободно да стигат до морето. Ако искаш да влезеш, трябва да платиш. Разбира се, аз направих всичко, за да махна тази стена. Това е в интерес на всички. Но част от политиците получават гласове и пари от собствениците на тези плажове, така че те не са доволни. Но аз щях да продължа да се боря с тази стена.

- Правилно.

Знам, че е правилно, само че тези, които чакат оттам гласове и пари, не са съгласни. Така че аз напуснах, а стената остана.

- В прокуратурата на Палермо, Управлението на затворите в Рим и кметството на Рим – това са местата, където сте работили. Има ли моменти, когато сте се чувствали безсилен? И къде?

Да, в кметството на Рим. Когато разбрах колко е трудно да се промени този гнил механизъм, действащ тук много години.

- Няма да питам за мафията – чели сме достатъчно книги... Но кое е нещото, предизвикало най-силно вашия гняв, онова, срещу което бихте искали най-много да се борите? Кое е най-неприемливо от действията на мафията?

Много страдах в Палермо по случая с малкия Матео. Това е характерно за всички мафии – незачитане на човешкия живот. Дете на четири години бе убито с „Калашников“ само защото се намираше в колата с баща си. Те стрелят, без да се интересуват дали ще пострадат невинни хора. Но тук, в Рим, не е по-различно. Да, не стрелят, но отнемат всички права на човешките същества. В книгата ми има една глава, „Бизнес с болката“. Възползват се от страданието на общности – ромската например, от неуредиците – липса на работа, на дом, от културните различия и правят пари на гърба на тези хора. Да, като цяло е точно това... незачитане на човешкия живот.

- Мафиите не са специалитет само на Италия – има ги по цял свят. Какво отражение върху икономиката на страната може да има тяхната дейност?

Огромно. Огромно, защото за гражданите цената на корупцията е изключително висока. Най-видимо е при обществените поръчки – мога да дам хиляди примери за Рим. Най-драстичният е с наемането на жилища за социално слаби. Ако жител на Рим е под наем в такова жилище – той плаща 600-700 евро на месец. Общината вземаше под наем същите жилища срещу 4000 евро на месец! Ами толкова струват обзаведени луксозни апартаменти в най-скъпите квартали на града! Разликата се плаща от обществото и, разбира се, влияе на икономиката, убива икономиката. Без да броим освен това мафията в Сицилия – тя задушава предприемачеството в тези райони.

- А възможно ли е при определени ситуации точно мафиотският стремеж към печалба да стимулира икономиката на страната?

Да, може да стане, но да не забравяме, че мафиотските капитали идват от гнилото и произвеждат гнило. Могат да бъдат инвестирани в легалната икономика. Когато към брутния вътрешен продукт добавим една част, която е сива, криминална, най-вероятно ще бием всички европейски стойности, ще получим най-високия брутен вътрешен продукт. Да, в краткосрочен план произвежда работни места, печалба и т.н., но в края на краищата произвежда заробване, нова сива икономика. Като краен резултат – държавата губи.

- А възможна ли е, съществува ли подкрепа от държавата точно за този вид капитали?

Фактът, че го слагат в брутния вътрешен продукт, е показателен... Но не бих стигнал до подобно твърдение, защото със сигурност всички имат интерес да освободят страната от този вид сива, криминална икономика. Да, често се използва аргументът, че мафията създава работни места и икономика, докато държавата не го прави. В някои южни райони това е така. Ако отидеш да търсиш работа – ти я намираш с помощта на този или онзи бос и за жалост това предизвиква определена солидарност от страна на хората.

- Срещали ли сте симпатичен мафиот?

Да. Ясно е, че да харесаш мафиот на високо ниво е трудно. Но това може да стане с тези на по-ниско ниво, особено ако са се съгласили да сътрудничат с правосъдието. Например Тони Калварузо, който беше шофьор на Лука Багарела – изключително симпатичен.

- Каква е ролята на самотните играчи в правосъдието? Възможни ли са?

Не стигат до никъде. Казвам го напълно сериозно – ако сам трябваше да направя нещата, които свърших в Палермо – нищо нямаше да излезе. Успях, защото с мен бяха полицаите, карабинерите, колегите ми и работихме, следвайки една и съща цел.

- В България се говори за независима съдебна власт, но при нас тя категорично не е независима. Как е в Италия?

В Италия тя съществува. Ние сме единствената страна в света, където прокуратурата има толкова решаваща роля при подготвянето на обвинението. Имаше случаи, когато политиците се опитваха да променят нещата, но си остана така по конституция. На много места се контролират от изпълнителната власт, например във Франция – когато при нас избухна „Танджентополи“, известно и като операция „Чисти ръце”, това беше възможно само при наличието на независима съдебна власт. Французите, които също имат проблем с корупцията, се опитаха да копират нашите правила, но политиците се противопоставиха.

- Какво би станало, ако обвинят вашия главен прокурор за връзки с мафията? Той от кого е контролиран?

От висшия съвет на магистратите, който е ръководен от президента на републиката. Така е по конституция.

- През последните десетина години има ли случаи висш магистрат да бъде обвинен?

Да, множество. За спазаряване на присъди, за изнасяне на секретни данни, за връзки с мафията.

- Каква е разликата между мафиотското проникване и корупцията, нали корупцията е част от оръжията на мафията?

Теоретично това са две различни явления, но нещата сега са напълно променени. Преди мафията корумпираше във връзка с определена операция, когато има някаква конкретна цел. Винаги казвам, че нашата мафия еволюира. До края на 70-те години мафията съжителстваше с държавата. Териториите, където държавата не присъстваше, мафията си ги прибираше. Когато се появиха магистрати като Фалконе и Борселино, които започнаха сериозна битка с мафията, мафиотите решиха да атакуват държавата – значи първо съжителстваха, след това атакуваха. След реакцията на държавата, за която разказвам в книгата си „Ловец на мафиоти“, когато арестувахме и осъдихме стотици мафиоти, вече се появи днешната мафия – много по-компетентна, тя просто си купува държавата, като все така има зад гърба си бойна структура.

- Как би трябвало да изглежда ситото, изборът на магистрати?

Едно е теорията, друго е практиката. Би трябвало да се избират според опита и професионалните качества, но за жалост много от магистратите вече са политически обвързани. Аз съм един от малкото магистрати, които не са свързани с никакво политическо движение.

- Чувствате ли се камикадзе?

Не – смее се. – Свикнал съм да си върша работата, съобразявайки се единствено със закона и независимо от всички трудности, които както аз, така и колегите ми имаме. Аз съм убеден, че тази страна може и трябва да бъде променена.

БИЗНЕС С БОЛКАТА

Из „Заразеният град”

„Това е първата ми и, както ще се окаже, единствена Коледа от работата ми в общината. Телефонът ми звъни не само заради обичайните поздравления. Алесандро, мой приятел от университета, дори не ме пита как съм: „За какъв дявол го правиш? Ти, както винаги, си абсолютен балък. Политиците ще те употребят и ще те изхвърлят, както направиха с мен. Както правят с всички. Рим е море от мръсотия и ти ще потънеш в него.”

Опитвам се да измънкам някакво оправдание, но Алесандро дори не ме слуша: „Какво си мислиш, че ще те оставят да направиш? Ти си прекалено честен за римските салони. Рискуваш и да те очистят.”

„Риина, Бруска и Багарела не успяха да ме изплашат – няколко римски мафиотчета ли ще ме стреснат? – отговарям предизвикателно. – Та тук дори не знаят как се стреля.”

Точно след двадесет и четири часа ще бъда опроверган…”

 ----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през септември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.