“Нашият път е да напуснем НАТО и да започнем подготовка за напускане на Европейския съюз.”

Лесно е човек да познае кой е произнесъл тези думи. В България има само един политически лидер, който е отправял в прав текст предложението страната ни да напусне Европейския съюз. Неговото име е Волен Сидеров. За последен път офертата прозвуча на традиционния за „Атака“ митинг на Националния празник 3 март. Само два месеца по-късно Сидеров смени репертоара и вече говори за решаване на проблемите на ЕС вътре в ЕС. Споменава Орбан, а не Лукашенко например. Така политическият терен на България остана дори и без този единствен радетел за напускане на Европейския съюз.

Въпреки че почти една пета от хората са негативно или поне скептично настроени към европейския избор, България традиционно е сред страните с най-високо одобрение за членството в Европейския съюз.

Причините за отказа от антиевропейския курс е, че този курс просто не се продава в България. Въпреки традиционното русофилство на много българи, въпреки агресивната антиевропейска и прокремълска пропаганда, въпреки безспорните проблеми на Европейския съюз българите не искат и да чуят за напускане. Затова идеологическите спонсори на такива като Сидеров сменят плочата.

Ко? Не!

В началото на лятото институт „Отворено общество“ – София, проведе годишното си мащабно социолигическо изследване на общественополитическите нагласи. Традиционно досега проучванията измерват отношението към Европейския съюз. Този път е включен и възможно най-директният въпрос:

"Бихте ли подкрепили с гласа си политическа партия, която иска България да излезе от Европейския съюз?"

Защото, за да се стигне – евентуално – някой ден изобщо до искане за референдум за напускане или оставане на България в ЕС, все някоя партия трябва да го заяви предварително. Поне такава е политическата логика. Данните показват, че има българи с подобни нагласи и те никак не са малко. 10,7% от анкетираните са готови безусловно да гласуват за такава партия, а още 9,2% казват, че по-скоро биха го направили. Това означава, че близо една пета от избирателите са потенциална цел за бъдещи антиевропейци.

Най-много такива хора живеят в малките градове – там те надхвърлят 25%, докато в София и големите градове са само около 15%. В по-развитите южни райони на страната са почти два пъти по-малко от по-изостаналите северни. Разликите по възраст не са значителни, като най-младите са най-скептични към партия, която да ги призовава да напуснем ЕС. При турците желанието за напускане на ЕС е най-ниско, при ромите е най-високо.

Избирателите на нито една от парламентарните партии не са настроени преобладаващо в полза на напускане на ЕС. Дори сред гласуващите за „Атака“ само 36% са готови веднага и безусловно да откликнат положително на призив за напускане на съюза. Най-малко такива има при ГЕРБ и Реформаторския блок.

Caption

Българите – най-европейци

Въпреки че почти една пета от хората са негативно или поне скептично настроени към европейския избор, България традиционно е сред страните с най-високо одобрение за членството в Европейския съюз. Последната година обаче донесе много поводи за притеснения и охлаждане на настроенията. Точно преди година бе сблъсъкът между Гърция и Германия за стабилизационната програма и южните ни съседи бяха на крачка от фалит, а еврозоната бе на не по-голямо разстояние от трус с непредвидими последици. Последваха пиковите месеци в имигрантската вълна, която преобърна общественото мнение на много места в Европа. Макар и България да не усети пряко най-тежките последици, страната ни бе на километри от горещите точки, а страхът от разрастване на кризата и разочарованието от отговора на европейските политици бяха факт и в България. Изострянето на противопоставянето между Русия и Запада, наложените санкции на ЕС срещу Русия и все по-честите призиви на леви и националистически политици за отмяната им също са фактори, които влияят на нагласите.

Промяната обаче за последната една година е малка. Даже неочаквано малка на фона на преживяното. На въпроса „Бихте ли подкрепили днес присъединяването на България към ЕС“ 57% отговарят с „Да“, а 23,5% с „Не“. Останалите 19,4% нямат мнение. Година по-рано подкрепата за членството в Европейския съюз беше малко по-висока – 62%, съответно неодобрението на този избор на България бе малко по-ниско – 21%.

Лекият спад за тази една година е обясним, но въпреки него страната ни остава сред най-позитивно настроените към съюза.

В началото на юни изследователският център „Пю“ в САЩ публикува данните от мащабно проучване на настроенията спрямо Европейския съюз в 10 държави от континента. България не е била преценена като достатъчно важна, за да бъде включена в това изследване. Но има достатъчно подобни анкети и в рамките на нашата страна, които са достатъчни за сравнение. И наистина, проевропейските настроения тук са сред най-силните на континента. Изследването на „Пю“ бе публикувано по време на кампанията за референдума във Великобритания и това, което забелязаха световните медии, звучеше така: Великобритания не е страната с най-силни настроения срещу ЕС.

71% от избирателите в Гърция са негативно настроени към съюза, във Франция са 61%. И това откроява тези две страни от всички останали, където настроенията са или разделени поравно, или силно в полза на ЕС. На върха на еврооптимизма застават поляците, следвани от унгарците и италианците. Ако американският екип бе включил и България в изследването си, мястото ни щеше да е на върха редом до Полша, Унгария, Италия...

Факти, а не лозунги

Разбира се, за тези настроения могат да бъдат търсени много причини и много хора са ги търсели вече. Европа е мечта от поне век и половина. Там са изпращали децата си да учат по-заможните. Там са отивали на гурбет по-търсещите. Там са търгували по-предприемчивите. Днес е същото. Българите възстановиха живеенето си в Европа така, все едно никога не са били отделяни. Много ясно, нали ни изпращат пари под формата на еврофондове, ще обяснят набързо циниците. Всъщност не е точно така. В миналогодишното изследване на „Отворено общество“ има и въпрос за това какво точно оценяват положително българите от членството в Европейския съюз. Анкетираните са имали право да посочат повече от един отговор. И еврофондовете не са първо място. Най-много българи са доволни от възможността за повече избор за лична професионална реализация – т.е. от правото да търсят работа в цяла Европа. За над 52% това е най-големият плюс от членството ни в ЕС. За малко над 47% от хората свободното пътуване е втората придобивка, която са получили от Европа. Над 37% посочват възможностите за образование. Достатъчно е да видите колко хора изпращат децата си на летището и на автогарата в началото на учебните години и в последните дни от празниците.

А еврофондовете? А, да, еврофондовете... Те са на четвърто място с 30,6%. Все пак тези пари отиват в администрацията и в малка част от бизнеса. Въпреки видимите или невидимите резултати след това те не засягат пряко повечето хора. Но открояването на работа, пътуване и образование като най-важното, което Европейският съюз е дал на България, прави логичен следния извод: Европейският избор на българите е осъзнат и прагматичен.

Думата, която не се споменава

Картината е такава. Антиевропейската кампания обаче не подмина и България. Преди две години – точно след анексирането на Крим от Русия и последвалата остра реакция на ЕС – някой беше похарчил пари за огромно количество стикери, които се появиха върху контейнерите за боклук на няколко места в страната. Европейското знаме и надпис „Подарък от ЕС“ – посланието вероятно беше, че Европейският съюз е направил така, че в България да има бедни хора, които ровят по кофите. Успоредно с това върви и дезинформационната кампания за „прогнилостта“ на Европа, тиражират се лъжи как ЕС щял да забрани наденичките, за да угоди на имигрантите мюсюлмани, как ЕС щял да направи гей браковете задължителни, как целият съюз се разпада още до другия вторник по обяд.

Вероятно е въпрос на време и на геополитическо влияние да се появи партия, която открито да призове за излизане от Европейския съюз. За момента обаче това е рецепта за политическо самоубийство. Дори споменатият вече Волен Сидеров спря да говори за това. Когато беше просто ксенофоб и говореше срещу корупцията, той успя да събере над 600 хиляди гласа, т.е. 24%, на втория тур на президентските избори през 2006 г. Откакто започна да говори срещу ЕС и НАТО и да призовава за курс към Русия, влиянието му става все по-малко. Патриотичният фронт върви по течението на модата да се обвинява Брюксел за всичко, но няма да чуем от тях заявка за излизане от Европейския съюз. Колкото и БСП да е исторически обвързана с онова време, когато България беше част от социалистическия лагер срещу Запада, никой от тази партия не смее да изрече на глас идеята за напускане на ЕС. Останалите партии дори не могат да попаднат сред заподозрените по темата.

Европейският парламент.

Така стигаме до най-важната новина: България е Европа. Да, все още не успява да направи така, че да има върховенство на закона. Все още не може да събере енергия да реформира образованието си. Все още ресурсите изтичат в малко на брой бизнес структури, а това спира конкуренцията и иновациите. Знаем си кусурите. Но българите сме убедени европейци и с катаклизми като референдумите в Гърция или Великобритания не ни се занимава.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юли 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.