Не чуваш рева на двигателя. Не трябва да увеличаваш музиката. Не трябва да викаш, за да те чуят спътниците ти в колата. Чисто е. Не мирише. И чувството, че си част от бъдещето... Всеки, който е шофирал електрически автомобил, може да добави още свои преживявания в графата „секси“. И в графата „изгодно“ има какво да се сложи, но засега срещу всеки аргумент има по едно „Но“. Даже много „Но“-та, с чиято помощ изречението може да изглежда така:

Несравнимо усещане е да караш електрическа кола, НО цената им е доста по-висока от тази на традиционните коли, НО пък след това забравяш за допълнителни разходи и изминаваш 100 км само 1,50 лв., НО трябва да спираш за зареждане на всеки 100-200 км, НО пък зарядните станции стават все повече и скоро ще са навсякъде, НО за всяко зареждане ще трябва да чакам по 30 минути в добрия случай, НО пък паркираш безплатно в синята зона на големите градове, НО...

Ивайло Калфин с китайски Yogomo.

В тази надпревара на аргументи електромобилите имат едно предимство, което всички скептици нямат. Докато примерите в графата „секси“ не се променят – да караш такава кола просто е страхотно, то технологичният прогрес премахва един по един аргументите в графата „Но“. И зарядните станции стават повече, и времето за зареждане става по-малко, и изминаваните километри след това стават повече, и цената...

Те вече са тук

Ходили ли сте скоро в Перник? На пешеходната улица в центъра на града има едно място, където винаги има чакащи хора. Това е „Бърза закуска Диабло“ – нищо различно от хилядите подобни обекти из страната. Пица, сандвичи, хотдог, десерти и т.н. Тук правят доставки, но и това не е новото – къде ли не правят. В Перник обаче пицата ще пристигне до адреса ви с електрическа кола. Този местен бизнес е инвестирал в три автомобила изцяло на ток – когато два от тях доставят поръчки, третият е включен в зарядната станция.

„По-изгодно е за нас, защото колите не се амортизират толкова много, колкото обикновените автомобили. Имаме само едно закупуване, което се осъществява за по-дълъг период от време. После имаме ангажимент само да се изплати този автомобил като автомобил. Но след това той остава да работи за теб дълго време с намалена амортизация и с по-малки разходи за ремонт“, обяснява управителят Мариан Бориславов.

Александър Добринт – министър на транспорта на Германия, с BMW.

В началото се насочили към двуместното рено Twizy. На практика това е скутер с покрив и няма как всеки да не се обърне след него. Точно това била първоначалната цел – рекламата. Електромобилът обикаля Перник, привлича погледите, а върху вратите му е изписана търговската марка. Малко по-късно обаче поръчките се увеличават и вече им е необходим „истински автомобил“ – тогава купуват два пикапа, но отново изцяло на ток. Веднъж преминеш ли от страната на електромобилите, няма връщане назад. И това се изплаща.

„С един автомобил правим между 50-60 доставки на ден. Това прави по 100-150 км, изминати в разстояние. С един обикновен автомобил разходът за гориво е между 25 и 30 лв. на ден. За електомобила отиват едва 1,50 до 2 лева. Зависи все пак от тока, с който се зареждат – дали е промишлен или от тока за домакинства. Но разликата отново е огромна“, казва Мариан Бориславов.

И въпреки този пример за изгодата от използването на електромобили в бизнеса те не са толкова разпространени.

„Хората не се доверяват и на малкото информация, която съществува. Не са проверили ползите от това нещо и залагат на това, с което са свикнали.“ А Бориславов продължава с ползите: „Обикновените автомобили имат постоянно смяна на масла, филтри, ремъци, всякакви такива други части по двигателя, докато тук имаме един електодвигател, който е създаден само от зъбни колела и вериги. Масло ползваме само за смазването, което не се амортизира от изгаряне и в дългосрочен план не се променя често.“

Искате ли да покарате?

На 400 км източно от Перник можете да наемете електромобил за денонощие и да изпробвате всичко това, в което ви убеждават „преминалите границата“. Ако ходите по българското Черноморие, не може да не сте забелязали пунктовете за коли под наем на „Топ-рент-а-кар“. Фирмата има свои бази във Варна, Бургас, Слънчев бряг, Обзор и т.н. Наред с традиционните модели предлага също двуместни електромобили. Регионалният мениджър на компанията в Бургас Радослав Димитров е трябвало да докара колите за първи път до централния офис в града.

„Почувствах се различно. Център на внимание. От всеки един ъгъл ме гледаха. Всеки те пита какъв е този автомобил. Какво е? Мотор или кола? Не издава шум и им е странно.“

Малко след това правим едно „кръгче“ из Бургас и думите на Радослав се потвърждават. Буквално на всеки светофар трябва да отговаряме на въпросите на шофьорите от другите чакащи коли. Решавам да включа скептицизма на макс с цел провокация: Добре, това изобщо не е функционално. Можеш ли да натовариш бурканите в нещо без багажник? Радослав „се връзва“:

„Какво означава функционално?! Зависи за какви функции. Този автомобил е дори доста по-функционален от много от нормалните автомобили в градски условия. Доста по-маневрен е, по-лесно са паркира. Освободен е от всякакъв вид такси за паркиране в градска среда. Няма почти никакви разходи за гориво. По нищо не отстъпва на стандартен автомобил.“

Такива думи може да чуете от всеки, който веднъж се е качил на електромобил или е направил решителната крачка да стане собственик на такъв. И въпреки това в България броят на електрическите автомобили по пътищата е сравнително малък. По данни на МВР към 15 септември 2016 година у нас са регистрирани 183 автомобила с електрически двигатели и още 101 четириколесни превозни средства – т.е. по-леки и развиващи скорост под 45 км/ч. Общо се получава числото, което всички ентусиасти използват – регистрираните електромобили са около 300. Отделно има 403 мотопеди изцяло на ток. В това число не влизат всички електрически коли, които се използват в търговски обекти, които не излизат от границите на дадено предприятие, които превозват багаж на летищата например, защото те не се движат по републиканската пътна мрежа.

Как да станат повече?

Наскоро Полша влезе в новините с обявената амбиция след 10 години по пътищата на страната да се движат 1 милион електромобила. Усилието обединява частни компании и правителствени агенции. Говори се за производство на полска марка коли на ток, за инфраструктура, за облекчения и т.н. Колкото и Полша да е по-голяма страна, числото 1 милион впечатлява. Дори и най-смелите мечти на един от ентусиастите за електрическата мобилност в България Мартин Заимов не надвишават 50 хиляди коли в следващите години. А реалистичната му прогноза все пак е за под 10 хиляди. Министерството на околната среда и водите предложи схема на всички държавни и общински администрации за облекчено закупуване на електромобили, като им възстановява 20% от стойността. Дори бившият вече министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин се снима преди половин година с китайска кола Yogomo, за да популяризира инициативата. Началникът на инспектората към Столичната община може да бъде забелязана да обикаля по сигнали из София с изцяло електрически нисан. Други общини също вече се сдобиха. В Бургас пристигна първият пилотен електромобил, а общината очаква още по два по същата схема.

„Задачата тук е тези два електромобила да влязат в употреба именно от тези звена от общината, чиято дейност е свързана с най-голям пробег и с съответно най-голямо замърсяване. Те ще бъдат предоставени първо на инспекторите, които осъществяват контрол по опазване на околната среда. След това и на общинската полиция“, казва зам.-кметът на Бургас Руска Бояджиева.

Зарядни станции Tesla.

Разбира се, не може една община да бъде основният купувач на електрически автомобили и така да очакваме да се промени цялата картина. В Бургас гледат на своите електромобили като на личния пример, който местната власт може да даде. А основните усилия са насочени към регулации и инфраструктура. Паркирането в синята зона е безплатно за електрическите коли. Сега остава да има и достатъчно зарядни станции.

"В момента община Бургас разполага с 3 такива общински зарядни станции, които са предоставени абсолютно безплатно за ползване на клиентите на общинските паркинги. А благодарение на едно партньорство с частна компания ние предоставяме безвъзмездно места, на които тази компания да монтира електрозарядни станции. Невинаги бюджетът на една община е нещото, което трябва да позволи изграждането на някаква структура в полза на електрическите автомобили. Общината има и други активи“, обяснява още Бояджиева.

В момента регистрираните в Бургас електромобили са единици. Общината си е поставила за цел това число да стане значително по-голямо. „Може би около 60% от замърсяването на въздуха е в резултат на трафика. Ние подобряваме този процент, като подменяме подвижния състав на градския транспорт и рехабилитираме улиците. Следващата стъпка обаче ще е да се насочим към личните автомобили. Само така ще имаме всички по-чист въздух“, допълва зам.-кметът Бояджиева. Паркирането в платените зони в повечето големи градове вече е безплатно за електромобили. Зарядните станции стават повече. Тенденцията сега е частните бизнеси да инвестират в зарядни станции – така всеки търговски обект може да привлича за клиенти собствениците на електромобили. Философията е проста: ако идват при теб да си зареждат колите, за необходимите 30 минути собствениците на електромобили ще пият поне едно кафе. Поне.

А български електромобил?

Преди 6 години група пионери в електрическата мобилност създават Българската асоциация на електрическите превозни средства (БАЕПС). Обикалаят, събират информация, свързват хора, убеждават, опитват се да запалват бизнеси и администрации. В момента БАЕПС е партньор в европейския проект PLUS-MOBY за разработката на нискобюджетен енергоефективен прототип на четириколесен миниелектромобил. Плановете са той да тежи между 450 и 650 кг, да развива скорост малко над 90 км/ч и да може да бъде надграждан до категория М1 за стандартен лек автомобил за превоз на пътници.

„Моби“ е съвсем различен клас електрическо превозно средство. Това е L кас, под 600 кг, т.е. той замества автомобила в градска среда – мъничък, компактен, подвижен и евтин. Иначе, когато се говори за електромобили, първото нещо, което на човек му хрумва, е „Тесла“. Освен това всички основни марки имат свои модели на ток – „Фолксваген“, БМВ, „Нисан“, „Рено“, „Киа“. Но т.нар. L класа е по-добрият електормобил за градската среда, защото е по-мъничък. А най-ценното тук е, че той ще може да се прави на модулен принцип, който ще го направи много по-евтин“, казва Мартин Заимов, зам.-председател на БАЕПС.

Главният инженер на цялото начинание е в Торино, Италия. Подпомагат го разработчици в Ирландия, Полша, България и други страни. Казват, че основната разлика между техния електромобил и всички останали е това, че „Моби“ ще бъде модулен.

„Модулен автомобил означава, че ние имаме една основна структура, върху която могат да бъдат надграждани различни шасита в зависимост от конкретните нужди на клиента. Освен това начинът, по който той се произвежда, позволява производството му да бъде значително по-евтино, отколкото производството на съвременните големи автомобилни предложения. Това го прави подходящ за локално производство в малки серии и близо до клиента спрямо точно определените му конкретни нужди“, обяснява Камен Василев от БАЕПС.

Българският екип има конкретна задача – да оптимизира консумацията на вторичните консуматори, като музика и климатизация например. Целта на българските инженери е да разработят такъв модел, който да изключва вторичните консуматори автоматично, когато основната батерия за задвижване на двигателя започне да се изтощава, но в същото време да гарантира безопасното и по-продължително шофиране.

В оптимистичния сценарий този проект има още 3 години до реализацията си. Амбициите на българските ентусиасти е този електромобил да може да бъде произвеждан и в България. „Целта на „Моби“ е да предложи достатъчна бизнес функционалност, която да бъде достатъчно икономически ефективна за конкретни бизнес нужни. Нито един бизнес няма необходимост да инвестира в активи, които са отвъд това, което му трябва за всекидневната дейност. Този електромобил е много малък, може да паркира на по-малко от едно паркомясто и може специфични потребители като куриери, като разносвачи на медицинскки продукти или пици да си вършат работата бързо, лесно и ефективно. Без да има нужда да плащат съответно и цената на далеч по-големи и, вярно, по-хубави, но и по-скъпи предложения, които са на традиционните производители“, твърди Камен Василев.

И в момента повечето основни производители на автомобили предлагат свои модели на ток. Най-популярен е американският Tesla, който изминава над 400 км с едно зареждане, но за половината пари и надолу на пазара има електрически коли от най-масовите марки. Продават се и в България. И нямат нужда от реклама, а от малко време, което със сигурност работи в тяхна полза. Представете си само, че се разхождате близо до „Цариградско шосе“ и нито чувате шума от хилядите автомобили, нито дишате мръсния въздух след тях. Въпрос на време е.

Мартин Заимов

Мартин Заимов:

Нашите навици са най-голямото ни препятствие

Електрическите автомобили правят живота ни по-хубав. Коя цена не си струва за това?

Мартин Заимов е пионер в областта на електрическите автомобили в България. Занимава се с темата от над 7 години. За повечето хора той е бивш ръководител на управление „Емисионно“ в БНБ, т.е. „пазач на валутния борд“. Други го помнят и като кандидат за кмет на София през 2007 година. От тогава насам обаче Заимов е двигател на усилията на група ентусиасти за популяризиране на електрическите превозни средства. Основател и зам.-председател на Българската асоциация на електрическите превозни средства. За хората по улиците на София той е онзи с малкото пежо iON или новото БВМ i3, от които често го виждате да вади електрически кабел и да ги включва в една от все по-често появяващите се зарядни станции.

- Искате или не искате, но вие сте лицето на електрическите автомобили в България. Как се подпали искрата? Кога се срещнахте с електрическите автомобили?

Това дойде като резултат от търсене на радикална промяна. Убеден съм, че институционалното устройство на света и начинът, по който са конструирани световната икономика и потребителските ни навици, са неустойчиви. Това не би било проблем, ако не мислех, че един срив ще доведе до много голяма болка и трагедия за много хора. Това е свързано и с промените в климата, и с нестабилността на много от големите индустрии, и с нерешените противоречия между по-развити и по-неразвити държави, както и с общата посока на човечеството. Преди 6-7 години търсех значима област от човешкия живот и значима индустрия, която да привлече вниманието ми, с която да се захвана и която да може да демонстрира ефективност на радикалната промяна. Електрическата мобилност е точно такова нещо.

- Хм..., това звучи като систематично и целенасочено търсене от общото към частното?

Общият подход е много труден, освен ако не се занимаваш с глобална политика в ООН например или не си президент на някоя голяма държава. Но по-ефективно, по-разумно и по-хубаво лично за мен е да дадеш пример с нещо малко, да видиш как то увлича други хора и да видиш как това нещо довежда до фундаментална промяна в една структуроопределяща индустрия като автомобилната. А индиректно това ще доведе до много голяма промяна и в индустрията на фосилните горива, конкретно в петролната индустрия.

- Очаквах отговор от типа: На тази дата я видях за първи път и беше любов от пръв поглед?

Не, не. Аз не съм любител на автомобилите по принцип. Те са разрушили градския живот преди 50-ина години. Днес нямаме хубав градски живот такъв, какъвто аз си го представям, че би трябвало да бъде, главно заради автомобилите. Те са тези, които създават бездушните предградия. Те са тези, които създават идиотските ни преживявания в задръствания. Те са тези, които провокират изграждането на метро, в което да пътуваш по половин-един час в някои от по-големи градове. Това не е хубав живот. Някои обичат бързите скорости, някои може да изпитват любов в автомобила, но това са кратки моменти. Всичко друго е лошо.

- Т.е. крачка напред, но с поглед назад. Така изглежда цялата работа?

Да, точно така. Нищо не може напред хубаво да се направи, ако не си представяш какво е било хубаво за човека дори когато е бил първобитен.

- Електрически коли се произвеждат вече много години, но не стават масови. Коя е основната пречка – висока цена или ограничението на изминаваните километри с едно зареждане?

Навиците са пречката. Хората сме много инертни. Това в много случаи е и добро, защото това ни прави по-морални. Но е съвсем очевидно, че не бива да позволяваме да се увеличава температурата на земята, т.е. трябва моментално да променим консуматорските си навици. Същото важи и за електромобилите. Можем с немного големи усилия – примерно в София – да заменим всички автомобили с електрически. Усилието наистина не е толкова голямо и не е толкова скъпо. Проблемът е в навика. Проблемът е в корпоративните интереси на установените вече индустрии. Има навици в производството, в дистрибуцията, в обслужването на традиционните автомобили, които са много силни.

Спомнете си спора между Uber и шофьорите на таксита. Много от тях можеха да увеличат приходите си, приемайки схемата на Uber, но за това се изискват много голямо колективно усилие и голяма колективна интелигентност. Навикът е препятствието.

- Колко пък да не е голямо това усилие за замяната на всички автомобили в София с електрически?

Не е голямо. Порядъците на това усилие са като изграждането на една или две линии на метрото. Такъв тип усилие е. Не е милиарди. Условно, ако има 3 милиона автомобила в София – разликата в разхода дори и да се получи 3 милиарда лева, това за София са бюджетите за три години. Сравнено с гигантската полза, усилието не е толкова голямо. Примерно ще излезе 1000 лева на човек. Но какво са 1000 лева, ако ти знаеш, че животът ти ще се промени кардинално. Нищо не е.

- Много хора ще реагират: Лесно му е на него, той е банкер. Но една такава кола е по-скъпа от другите, нали?

Точно това сравнение правя. Общият разход за притежанието на един нов електромобил и една нова конвенционална кола е сравним. Да приемем условната сума – електрическата да струва 25 хиляди евро, а другата де 15-18 хиляди евро. Но годишният разход за бензин или за дизел плюс обслужването за 50-60 км на ден при електрическите автомобили е толкова по-малко, че за 3-4 години постигаш същата обща цена. В началото ще дадеш условно 5000 повече, които след няколко години се компенсират от много по-малкия разход. Тези коли не се чупят. Няма масло. Паркирането в момента в големите градове е безплатно. Целия този шум няма да го има. Въздухът ще е чист, всичко ще бъде много по-хубаво.

- Кой е пробивът, който очакваме? По-голям капацитет на батериите ли?

Това вече е факт. Догодина или по-догодина пробегът на батериите с едно зареждане ще е много по-голям. Освен това повечето автомобилни компании ще предлагат електрически коли. Пробегът вече е над 200 км. Това е напълно достатъчно, като се добави фактът, че в България, Румъния и Гърция се появяват зарядни станции на 50-60 км една от друга. Човек ще може да спира за 20-ина минути, да зарежда и да пътува. Но електромобилите засега са основно за градско каране с изключение на „Тесла“.

- Захванахте се и с разработването на нов електромобил, в който участват и български инженери. Това е нещо повече от просто промотиране на електроколи? Защо ви е?

Ами, защото мислех, че още преди пет години електромобилите ще тръгнат масово. Защото ако не си ангажиран лично, не се получава резултат. Няма резултат, а просто си наблюдател. А и вече ми е страст. Човек, като започне нещо и като види, че се движи бавно, в един момент иска да е част от него. Това е по-хубаво от повечето неща, с които съм се занимавал в живота си.

- След 5 години къде ще сме?

Ако днес има 300 електромобила в България, след 5 години сигурно ще са 5000. Аз обаче бих искал да са 50 хиляди. Сега излиза първото поколение и се появява пазарът на втора ръка. В България основната продажба е на автомобили втора ръка. В момента, в който има достатъчно количество електромобили в западния свят, които да се предлагат на втора ръка, тук ще има много коли. Вече има такива – мицубишита, нисани, пежо, ситроени, рена. В България има поне 30 автомобила „Тесла“.

Новите продажби у нас са около 30-40 хиляди коли на година. На повечето места в развития свят електромобилите са между 1 и 7% от новите продажби. Норвегия е първенец със 7%. Да вземем средно по 50 хиляди нови продажби през следващите години в България, да вземем например 5% да са електромобили – това са 2500 коли. Така че 5000 хиляди автомобила електрически след 5 години на практика е сигурно, че ще имаме. Ако може да са 50 хиляди, още по-добре. (Разговаряме пред електромобил и зарядна станция. Минава мъж, чува ни и споменава, че във Франция държавата поемала част от разходите за нов електромобил.)

- Този човек казва: Да, ама държавата ти плаща част от колата. Това ли е работещата схема?

Субсидията е лошо нещо. Тя е да вземеш пари от всички хора и да дадеш на някой. Не е хубаво – субсидиите изкривяват. При всички случаи това, с което някой се ангажира, той трябва да се ангажира напълно, а не да чака някой да му помага.

Ако си нормален човек с приход от, условно казано, 800-1000 лева на месец, да дадеш 50 или 100 лева повече за добрия живот – това би трябвало да е приемливо. Нищо не се случва без усилие. Хубавите неща не стават така. Хайде всички да спечелим от тотото и после какво? Това са глупости.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.