Да се предложи издигането на паметник на загиналите горяни в подножието на монумента на съветската окупационна армия в София е върховна форма на политическа перверзия. Ако не е умишлена провокация или перфиден опит да бъде спасен МОЧА. не зная какво е? Малоумие? Опит да се пере мръсна биография със закъснял антикомунизъм? Заслужава ли саможертвата на тези хора, които излязоха с оръжие срещу съветския режим в България, подобно унижение?

И забележете какви са доводите. Цитирам главния инженер на тази провокация:

"Идеята паметникът да бъде в София, като антитеза на Паметника на Съветската армия и в съседство, е продиктувана и от това, че в столицата е най-нормално да има паметник на национални движения - справка. 
Трябва да балансираме историята си с неразказните и скрити разкази. Длъжни сме. Иначе сме живели напразно."

А ден преди това, развивайки същата идея, инженерът писа:

"Не е нужно да бъде по-висок и по-голям, трябва да бъде по-хубав и стилен. Това не е трудно да се постигне на фона на съществуващия паметник на Съветската армия. Демокрацията винаги е била по-красива от тоталитаризма".

Изглежда влизаме в някаква естетическа битка. Паметник срещу паметник. Мерим си паметниците.... Нашият ще бъде по-красив.
 И ето какво пише в заключение въпросният автор:

"Да върнем справедливостта и балансите в българската история".

Да върнем балансите? Какви баланси? До монумента на окупационната съветска армия да сложим паметник на хората, които дадоха живота си в битка срещу тази чужда армия и наложения от съветския шмайзер режим? Това ли искаме? Да плеснем с ръце и да се прегърнем? За всеки по паметник? И за палачите, и за жертвите. И за окупаторите, и за патриотите. Консенсус? Национално съгласие?

Хора, не позволявайте да се подиграват със загиналите горяни. За тях и за тяхната памет премахването на унизителния монумент на Съветската армия ще бъде най-достойният паметник. Поне това им дължим. Не ги разстрелвайте отново. Имайте поне малко милост към мъртвите герои.