Ad Config - Website header

 

Article_top

Те са млади, интелигентни, високообразовани, креативни и амбициозни българи на по 25 до 35 години. Учили са по една или две бакалавърски степени и магистратури. Английския вече не го броят и много от тях са с втори и трети чужд език.

В пресата и в социалните медии все по-често се разказват истории на успели техни връстници, но за тях като общност малко се говори. „Колко са на брой добре образованите и успели млади българи, които се завръщат обратно? Единици. Една птичка пролет не прави“ – е обичайният коментар, когато стане дума за тях. Оказва се, че „птичките“ са хиляди.

Те идват тук не защото не са успели да се реализират някъде в чужбина. Напротив, много от тях напускат престижни и добре платени позиции. Връщат се и не само защото тук са техните близки, семейства и приятели.

Те нямат още представа как ще преборят корупцията, нито как ще се смени компрометираната политическа класа. Те се прибират, защото са убедени, че са тези, които трябва да променят България към по-добро.

Всички посочват като основен мотив желанието да променят средата

„Връщам се, за да се събера с други хора, които мислят като мен, и заедно да променим средата в България“ – казват го спокойно и уверено, без излишен апломб и сантименти. Смятат, че след като си се образовал и си натрупал опит в чужбина, най-естественото решение е да се върнеш и да приложиш всичко научено, за да развиваш не чуждата страна, а собствената. Усвоили са чуждото ноу-хау и се връщат, за да го приложат тук.

Какво ги очаква като кариерни възможности в България? През последните няколко години страната ни държи челни позиции като най-желана аутсорсинг дестинация за Европа, дори през тази година е на първо място. Все повече големи компании изнасят офиси у нас. Според специалистите по човешки ресурси (HR) основните причини за това процъфтяване на аутсорсинга у нас не са само по-ниските заплати.

В много отрасли като IT българските специалисти са високо ценени във високоразвитите страни като равнище на образование, знания и опит и като владеене на чужди езици. Според HR-ите в нито една друга европейска държава хората не владеят такова богато разнообразие от езици. Тук 80% от младите хора са с английски и от тях 40% владеят втори език. Много от нашите млади кадри имат в CV-то си като втори немски, френски, испански, италиански или по-редки езици като арабски или японски.

Аутсорсингът ни дърпа напред в развитието

В това са категорични и HR-ите, и младите хора, които се връщат. Освен откриването на много нови работни позиции и вливането на свежи пари аутсорсингът внася и нови начини за управление на процесите, нов стил на работа и нова визия за мениджмънт.

Работата в кол центровете накара българите да повярват в себе си, че са напълно конкурентоспособни и в много отношения дори превъзхождат колегите си от високоразвитите в технологично отношение страни. Това ново самочувствие създаде условия за ръст на стартъпите – стартиращите компании.

Стартъпите пък повлякоха след себе си създаването и на много български компании, които успешно изнасят продуктите си на световния пазар. След като все повече компании прехвърлят процесите си тук, се наемат много хора, а тази конкуренция между компаниите влияе на заплатите и те видимо се покачват. Така че младите български специалисти могат да живеят добре и у нас с доходи от 900 до 1500 лева като старт за кол центровете и 3000 лева и нагоре за IT сферата, казват специалистите по подбор на кадри.

Тенденциите: недостиг на кадри, а не на работни места

Според HR-ите в момента в България има недостиг по-скоро на кадри, отколкото на работни места. И това важи както за позициите, изискващи висококвалифицирани специалисти, така и за тези за нискоквалифицирани хора.

Двата основни сектора, които се развиват с много високи темпове за сметка на други – IT и аутсорсинг, довеждат до това, че в България има повече предлагане на позиции, отколкото е броят студенти, излизащи от университетите.

Нашите университети специално в IT сферата са много добри и произвеждаме много добри кадри, които са ценени и търсени навсякъде в света, категорични са HR-ите. Наблюдава се повсеместен „глад“ за специалисти. Тенденцията е колкото по-висока е позицията, толкова по-различна става мотивацията за избор на работно място. Докато в началото на кариерата основни мотиви са високата заплата и възможността за израстване, по-късно се оценяват други плюсове като култура на компанията, равнището на мениджмънт, полето за развитие. И ако са удовлетворени на мястото си, дори едни 500 лева отгоре върху заплатата няма да ги накарат да си сменят работата. Разбира се, става дума за специалисти с месечни доходи над 3000 лева.

Кариера в България. Защо не?

Няма точна статистика колко са завърналите се в България млади специалисти с образование и опит в чужбина. За причините и тенденциите може да се съди по резултатите от най-мащабния кариерен форум у нас – „Кариера в България. Защо не?“, който вече 9 години се провежда традиционно през септември.

Форумът е венецът от целогодишната работа на организацията „Тук-там“, която е медиатор между компании, търсещи българи с опит в чужбина, и кандидати, като им помага да направят своя информиран избор.

„Искрено вярваме, че положителната промяна „тук“ зависи от нас и можем да я постигнем, черпейки полезен опит от „там“. Затова създаваме общност от инициативни, вдъхновяващи и можещи българи от цял свят. Постигаме го, като организираме проекти и събития със социална, образователна и професионална насоченост в България и чужбина“, казват за работата си младите хора от „Тук-там“. Самите те са учили и работили в чужбина, вече работят на високи позиции у нас и се включват в организацията про боно, привличайки около себе си екип от десетки ентусиасти доброволци.

Когато цифрите говорят, скептиците мълчат

На форума, който бележи тенденция към устойчив ръст, тази година беше отчетен рекорден брой изложители работодатели – 93 компании от София и страната предложиха възможности на българи с опит в чужбина. Профилът на изложителите беше разнообразен – от стартиращи компании до големи интернационални офиси в сферата на финансите, застраховането, фармацията, услугите. Включиха се и банки, компании за храни и напитки, представители на IT сферата, медии, НПО и публичния сектор.

Кандидатите също достигнаха рекорден брой – 1516 с опит в 60 държави. Най-много бяха идващите от Англия – 20%, следвани от САЩ и Германия с по 10%. Увеличава се броят на кандидатите с опит от екзотични дестинации като Катар, Корея, Нова Зеландия, Израел, Естония, Индия, Финландия, Куба и Аруба.

Най-желаните сектори за развитие са мениджмънт и консултантски услуги (43 и 36%), маркетинг и ПР (35%), IT (24%) и финанси, счетоводство и контрол (21%). Забелязва се нарастващ интерес в секторите медии, наука, инженерство, телекомуникации, изкуства, продажби, образование и в неправителствения сектор. По-голямата част от кандидатите не избират само един сектор, а са отворени за допълнителни възможности.

От общо 1516-те участници над 60% вече са се върнали в България, 20% са в чужбина и се колебаят дали да се върнат, 19% са убедени, че ще се върнат, а под 1% нямат намерение да се връщат. Над 54% от кандидатите имат над 3 години трудов опит, 30% имат между 1 и 3 години, 12% имат опит само като стажанти и доброволци, а 4% нямат никакъв предишен опит.

Това показват резултатите само от тази година. Ако се умножат по 9 – колкото издания на форума има досега, и се прибавят и тези хора, които не са дошли, но вече са реализирани с помощта на „Тук-там“, излиза, че само в тази общност завърналите се млади българи надхвърлят 5-цифрено число.

Запознайте се: „ловци на глави“

С връщането си младите българи въведоха и нови специалности, като една от тях е рекрютър. Recruitment не покрива изцяло обсега на дейност на HR-ите, а само част от нея – оценка и подбор на кадри. Както самите рекрютъри казват, „работата им е да „продадат“ компанията на кандидата и да „продадат“ кандидата на компанията“. От една страна, събират поръчки за отворени работни позиции на компаниите и информация за тях, а от друга – подробни CV-та на кандидати за работа.

Точно рекрютърите са онези динамични и гъвкави медиатори, които правят значително по-лесна обратната реализация от чужбина. В България вече има регистрирани много малки фирми и клонове на чужди компании за рекрютмънт.

Поради стеснения пазар на труда у нас за тези специалисти става много трудно намирането на професионалисти и те използват различни креативни начини в работата си като социални мрежи, бюра по труда, активна работа с университети, училища. Така че подборът в България все повече придобива западноевропейски маниер.

Вече сме свидетели и на явлението head hunters, или „ловци на глави“, известно на Запад и в Щатите. Това е най-фината и най-скъпоплатена дейност на рекрютърите. „Ловците на глави“, разбира се, не използват израза „кражба на специалисти от една компания за друга“, те казват, че просто предлагат на един специалист по-добри възможности в друга компания.

Ваня Ушатова: Винаги съм била с нагласата да уча и да се върна

Тя е на 28 години и вече е съосновател и управител на компания за рекрютмънт – BrightPoint. Завършва Американския колеж в София, има бакалавърска степен по икономика и финанси в Холандия и магистратура по финанси в ESADE Business School в Барселона, Испания.

След година работа в България Ваня постъпва в чуждестранна консултантска фирма и в продължение на 3 години пътува интензивно за реализиране на проекти. Работила е в Будапеща с регулярни пътувания до Чехия и Холандия, в Милано прави проект за британска компания, живее и в Щатите няколко месеца. Последният й проект е в Украйна, след което решава, че е натрупала достатъчно международен опит, за да се прибере.

„Още когато заминах, бях с нагласата един ден да се върна. Международният опит е изключително полезен, отваря много врати, отваря мирогледа, но аз се чувствам много комфортно в България и вярвам, че интелигентните, кадърни и опитни хора могат да се реализират много добре и тук“, споделя младата дама.

За BrightPoint, която основава заедно с партньора си Тома Недялков, Ваня Ушатова уточнява, че е Talent acquisition agency, или Агенция за привличане на таланти. „Не е достатъчно да намериш кандидат за определена позиция, по-важно е да откриваш таланти и да им предлагаш възможности за развитие“, казва младата дама.

Пламена Тодорова и силата на нейния вдъхновяващ пример

Съмишлениците на 30-годишната Плам от „Тук-там“ казват, че е от тези вдъхновяващи примери, които самата тя сега търси чрез участието си в сдружението. Отговаря за маркетинга в борда на „Тук-там“.

Пламена завършва магистратура по корпоративни комуникации с профил маркетинг в Орхус, Дания. За 8 години в чужбина живее, учи и работи в общо 8 държави на два континента – Холандия, Дания, Испания, Португалия, Словакия, Германия, Шри Ланка и България. Работила е и в 8 много различни индустрии, като най-дълго време се е задържала в областта на предприемачеството и стартъпите.

„В чужбина е трудно не само в началото. Отиваш с една култура, знания, умения и навици, които са абсолютно ирелевантни в този друг свят, и се учиш да живееш по друг начин. Това добавя нова перспектива към твоята идентичност и обогатява страшно много“, споделя Пламена. От 15 години се занимава и с доброволчество в Червения кръст, участва и в други организации, като най-ценно е членуването ѝ в AIESEC – най-голямата студентска организация в света, която основно развива лидерския потенциал у младите хора.

Пламена членува в сдружение „Тук-там“ от 2013 г., когато е част от Копенхагенския екип. „Изпитвах вътрешната нужда да си прекарвам времето в България. При една командировка в Българска хранителна банка поработих в София с доброволците от „Тук-там“. Бяха страхотни и си казах, че вече искам да остана в България заради тези вдъхновяващи хора и заради възможността да се разгърна, като правя много смислени неща за страхотната кауза“, споделя младата дама.

Ангелина Пенкова: Ние сме гладни да се развиваме

Тя е завършила бакалавърска степен по публична администрация в СУ и магистърска програма по политология със специализация политически комуникации в Будапеща, Унгария. Връща се през 2006 г. и работи като консултант в областта на маркетинговите комуникации.

Мечтата на 34-годишната дама винаги е била да работи в държавния сектор и да променя страната за добро. Прибирайки се, сменя няколко сектора тук и в момента има собствена агенция за маркетингово обслужване Comtrail.

„Това, което ми харесва като статус на моя живот, е, че постоянно живея с хора, които са ми много близки – семейството, приятелите, и същевременно работя по проекти по специалността, които ме удовлетворяват. Малко по малко се приближавам до целта, която имах – да повлияя на средата около нас. Все повече стават хората, които мислят като мен. Това е страхотно, защото можеш да намериш такива, с които да направиш нещо голямо“, споделя дамата.

Личната ѝ болка е, че провинцията се обезлюдява: „Аз самата живея на село – в къща в Софийското дефиле, и това е осъзнато мое решение.“

„Хубавото в България е, че заради всички административни спънки и препятствия от страна на държавата сме принудени да сме изобретателни, сами да си измисляме начини за оцеляване. Чувстваме се гладни да се развиваме и затова сме конкурентоспособни в определени индустрии. Така че оставаме тук, действаме и се борим“, категорична е младата дама.

Ивелина Стефанова: Още не съм решила дали да се върна

Тя завършва бакалавърска степен по международни икономически отношения в УНСС и успоредно почти същата специалност - икономика, финанси и международен бизнес, в Оксфорд, Великобритания. „Преди няколко месеца завърших и сега се ориентирам дали да работя първо и след това да уча, или директно да запиша магистратура. Смятам да поработя както тук, така и в друга държава, и по-късно да реша къде да остана“, казва Ивелина.

Тя е категорична, че на този етап от развитието ѝ заплатата няма да е водеща при избора: „Това, което би ме мотивирало да избера България, е възможността да усвоя всеки сегмент от бизнеса в работата си. Искам да навляза по-надълбоко в това как се прави счетоводство, търговия, маркетинг и всичко останало, за да мога по-късно да го използвам в мой собствен проект.“

Калин Василев: един модерен Робин Худ

Бекграундът и CV-то на 33-годишния Калин Василев, доктор на науките по генно инженерство, е такова, че всяка голяма компания по света би го „глътнала“ без колебание срещу стартова годишна заплата от 80 хиляди долара. В Калифорния специалисти като него започват в корпоративната сфера директно срещу 140-150 хиляди долара годишно.

Да не говорим пък, ако се беше включил в мениджърските стъпала като специалист по product development, или продуктово развитие. Там вече заплатите са над 200 хиляди долара годишно. Но Калин избра да се върне в България и да живее година и половина със спестявания от няколко хиляди долара, за да основе... движение за здраве.

„И през ум не ми е минало да бягам от България. Винаги съм знаел, че ще се върна. Отидох с идеята да уча, да срещам хора, имах нужда от това. Моето семейство е от средната класа, баща ми е лекар, майка ми е медицинска сестра и науката и образованието са много на почит“, споделя Калин.

Той завършва бакалавърска степен по биология и химия в колежа Гетисбърг в Пенсилвания, докторат по генно инженерство в един от най-престижните университети от „Новата Бръшлянова лига“ – Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания. Следва постдокторат по генно инженерство в университета в Кеймбридж, Великобритания.

„Искам да подобрявам здравето на хората“

„Моята насоченост е много тясно свързана с компании, бизнес – биосензорите, които имат директно технологично приложение навсякъде. Извървях цялата тая пътека, защото реших, че искам да подобрявам здравето на хората. Обаче начинът, по който можех да правя това чрез моята специалност, е създаването на терапевтични антитела, а аз не исках да правя това. Исках да се занимавам с превенция – движението, храната, съзнанието, защото е много важно човек да се грижи за тялото си, а не просто да става клиент на една медицинска индустрия“, споделя д-р Василев.

Когато след толкова години учене се връща в родното си Велико Търново, всички го обявяват за луд. Родители, приятели, близки му повтарят: „Връщай се там, вземай голямата заплата и си гледай живота.“ Калин обаче остава.

„Бях на кръстопът. Казах си, че България има нужда от някой, който да покаже на хората що е то превенция за здраве. У нас има много отживяла стара система от спортни клубове с треньори, които хабер си нямат за младото поколение. НПО-тата действат на принципа: като има проект – прави се нещо. Искаше ми се да е нещо иновативно, свежо, младежко, готино, да може да приобщи възможно най-голям брой хора и да направи повсеместна промяна. Не петима да си спортуваме в парка, а масово да вдигнем здравния статус на хората. Статистиката за България е абсолютна трагедия, на последните места сме по здравен статус, сърдечно-съдови и ракови заболявания, всичко е крах, крах, крах. И си казах, че трябва да действам“, коментира д-р Василев.

Казах на хората: „Вярвайте ми, стойте до мен!“

Той създава гражданска формация TURNOVO RUNS, или „Търново бяга“. Започват не само с бягане, а и с движения, йога, семинари – всички неща, които са важни за здравето. Първо около него са 5 души, после стават 10, 20, 100, 200... „Голяма агитация падна. Занимавал съм се с много други неща извън генетиката, знам как да вербализирам идеи, как да комуникирам с хората, разбирам и от технологии, фотошоп и илюстратори. Създадох марката, бранда и за една година се присъединиха 6000 души в едно малко Велико Търново, където никой не може да повярва“, споделя Калин.

Той и съмишлениците му организират безплатни събития – фитнес на открито, движения, бягане, тренировки, йога, походи, семинари, филмови вечери... Така един по един печелят хората от Търново и региона. „Намерих няколко момчета, казах им: „Вярвайте ми, стойте до мен, давайте да работим заедно, да създадем тази марка, хората да повярват. Започнах да участвам по форуми, да пиша статии и да ги пращам, бомбардирах всички медии“, смее се Калин.

Скоро Turnovo Runs ще навърши 2 години и е с 8000 членове и над 200 тренировки. „Аз съм в Търново, мечтата ми е да си живея в Търново, обожавам региона. Вярвам, че градове като Елена, Дряново, Габрово, Павликени, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш, Първомай имат нужда нещо да се случва“, казва младият мъж.

Отскоро движението започва да организира тиймбилдинги и други събития за компаниите, които да донесат приходи. „Аз наричам това модерното Робинхудство. Вземаш от богати клиенти средства за дейността и осигуряваш безплатна превенция на здравето за всички“, смее се Калин.

„Дълбоко вярвам, че човек сам изгражда микровселената около себе си – споделя д-р Василев. – Идват хора, които наскоро са били съкратени, и казват, че по-добре е да са с нас и да са позитивни, отколкото да седят вкъщи и да се самосъжаляват... Тук има едно разпокъсване на връзките между хората, всеки се е забил в телефона си. А това е вече тайната идея на Turnovo Runs – чрез социални дейности да събираме обратно хората, а децата да имат позитивни модели на подражание.“

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Ключови думи
 

Те са млади, интелигентни, високообразовани, креативни и амбициозни българи на по 25 до 35 години. Учили са по една или две бакалавърски степени и магистратури. Английския вече не го броят и много от тях са с втори и трети чужд език.

В пресата и в социалните медии все по-често се разказват истории на успели техни връстници, но за тях като общност малко се говори. „Колко са на брой добре образованите и успели млади българи, които се завръщат обратно? Единици. Една птичка пролет не прави“ – е обичайният коментар, когато стане дума за тях. Оказва се, че „птичките“ са хиляди.

Те идват тук не защото не са успели да се реализират някъде в чужбина. Напротив, много от тях напускат престижни и добре платени позиции. Връщат се и не само защото тук са техните близки, семейства и приятели.

Те нямат още представа как ще преборят корупцията, нито как ще се смени компрометираната политическа класа. Те се прибират, защото са убедени, че са тези, които трябва да променят България към по-добро.

Всички посочват като основен мотив желанието да променят средата

„Връщам се, за да се събера с други хора, които мислят като мен, и заедно да променим средата в България“ – казват го спокойно и уверено, без излишен апломб и сантименти. Смятат, че след като си се образовал и си натрупал опит в чужбина, най-естественото решение е да се върнеш и да приложиш всичко научено, за да развиваш не чуждата страна, а собствената. Усвоили са чуждото ноу-хау и се връщат, за да го приложат тук.

Какво ги очаква като кариерни възможности в България? През последните няколко години страната ни държи челни позиции като най-желана аутсорсинг дестинация за Европа, дори през тази година е на първо място. Все повече големи компании изнасят офиси у нас. Според специалистите по човешки ресурси (HR) основните причини за това процъфтяване на аутсорсинга у нас не са само по-ниските заплати.

В много отрасли като IT българските специалисти са високо ценени във високоразвитите страни като равнище на образование, знания и опит и като владеене на чужди езици. Според HR-ите в нито една друга европейска държава хората не владеят такова богато разнообразие от езици. Тук 80% от младите хора са с английски и от тях 40% владеят втори език. Много от нашите млади кадри имат в CV-то си като втори немски, френски, испански, италиански или по-редки езици като арабски или японски.

Аутсорсингът ни дърпа напред в развитието

В това са категорични и HR-ите, и младите хора, които се връщат. Освен откриването на много нови работни позиции и вливането на свежи пари аутсорсингът внася и нови начини за управление на процесите, нов стил на работа и нова визия за мениджмънт.

Работата в кол центровете накара българите да повярват в себе си, че са напълно конкурентоспособни и в много отношения дори превъзхождат колегите си от високоразвитите в технологично отношение страни. Това ново самочувствие създаде условия за ръст на стартъпите – стартиращите компании.

Стартъпите пък повлякоха след себе си създаването и на много български компании, които успешно изнасят продуктите си на световния пазар. След като все повече компании прехвърлят процесите си тук, се наемат много хора, а тази конкуренция между компаниите влияе на заплатите и те видимо се покачват. Така че младите български специалисти могат да живеят добре и у нас с доходи от 900 до 1500 лева като старт за кол центровете и 3000 лева и нагоре за IT сферата, казват специалистите по подбор на кадри.

Тенденциите: недостиг на кадри, а не на работни места

Според HR-ите в момента в България има недостиг по-скоро на кадри, отколкото на работни места. И това важи както за позициите, изискващи висококвалифицирани специалисти, така и за тези за нискоквалифицирани хора.

Двата основни сектора, които се развиват с много високи темпове за сметка на други – IT и аутсорсинг, довеждат до това, че в България има повече предлагане на позиции, отколкото е броят студенти, излизащи от университетите.

Нашите университети специално в IT сферата са много добри и произвеждаме много добри кадри, които са ценени и търсени навсякъде в света, категорични са HR-ите. Наблюдава се повсеместен „глад“ за специалисти. Тенденцията е колкото по-висока е позицията, толкова по-различна става мотивацията за избор на работно място. Докато в началото на кариерата основни мотиви са високата заплата и възможността за израстване, по-късно се оценяват други плюсове като култура на компанията, равнището на мениджмънт, полето за развитие. И ако са удовлетворени на мястото си, дори едни 500 лева отгоре върху заплатата няма да ги накарат да си сменят работата. Разбира се, става дума за специалисти с месечни доходи над 3000 лева.

Кариера в България. Защо не?

Няма точна статистика колко са завърналите се в България млади специалисти с образование и опит в чужбина. За причините и тенденциите може да се съди по резултатите от най-мащабния кариерен форум у нас – „Кариера в България. Защо не?“, който вече 9 години се провежда традиционно през септември.

Форумът е венецът от целогодишната работа на организацията „Тук-там“, която е медиатор между компании, търсещи българи с опит в чужбина, и кандидати, като им помага да направят своя информиран избор.

„Искрено вярваме, че положителната промяна „тук“ зависи от нас и можем да я постигнем, черпейки полезен опит от „там“. Затова създаваме общност от инициативни, вдъхновяващи и можещи българи от цял свят. Постигаме го, като организираме проекти и събития със социална, образователна и професионална насоченост в България и чужбина“, казват за работата си младите хора от „Тук-там“. Самите те са учили и работили в чужбина, вече работят на високи позиции у нас и се включват в организацията про боно, привличайки около себе си екип от десетки ентусиасти доброволци.

Когато цифрите говорят, скептиците мълчат

На форума, който бележи тенденция към устойчив ръст, тази година беше отчетен рекорден брой изложители работодатели – 93 компании от София и страната предложиха възможности на българи с опит в чужбина. Профилът на изложителите беше разнообразен – от стартиращи компании до големи интернационални офиси в сферата на финансите, застраховането, фармацията, услугите. Включиха се и банки, компании за храни и напитки, представители на IT сферата, медии, НПО и публичния сектор.

Кандидатите също достигнаха рекорден брой – 1516 с опит в 60 държави. Най-много бяха идващите от Англия – 20%, следвани от САЩ и Германия с по 10%. Увеличава се броят на кандидатите с опит от екзотични дестинации като Катар, Корея, Нова Зеландия, Израел, Естония, Индия, Финландия, Куба и Аруба.

Най-желаните сектори за развитие са мениджмънт и консултантски услуги (43 и 36%), маркетинг и ПР (35%), IT (24%) и финанси, счетоводство и контрол (21%). Забелязва се нарастващ интерес в секторите медии, наука, инженерство, телекомуникации, изкуства, продажби, образование и в неправителствения сектор. По-голямата част от кандидатите не избират само един сектор, а са отворени за допълнителни възможности.

От общо 1516-те участници над 60% вече са се върнали в България, 20% са в чужбина и се колебаят дали да се върнат, 19% са убедени, че ще се върнат, а под 1% нямат намерение да се връщат. Над 54% от кандидатите имат над 3 години трудов опит, 30% имат между 1 и 3 години, 12% имат опит само като стажанти и доброволци, а 4% нямат никакъв предишен опит.

Това показват резултатите само от тази година. Ако се умножат по 9 – колкото издания на форума има досега, и се прибавят и тези хора, които не са дошли, но вече са реализирани с помощта на „Тук-там“, излиза, че само в тази общност завърналите се млади българи надхвърлят 5-цифрено число.

Запознайте се: „ловци на глави“

С връщането си младите българи въведоха и нови специалности, като една от тях е рекрютър. Recruitment не покрива изцяло обсега на дейност на HR-ите, а само част от нея – оценка и подбор на кадри. Както самите рекрютъри казват, „работата им е да „продадат“ компанията на кандидата и да „продадат“ кандидата на компанията“. От една страна, събират поръчки за отворени работни позиции на компаниите и информация за тях, а от друга – подробни CV-та на кандидати за работа.

Точно рекрютърите са онези динамични и гъвкави медиатори, които правят значително по-лесна обратната реализация от чужбина. В България вече има регистрирани много малки фирми и клонове на чужди компании за рекрютмънт.

Поради стеснения пазар на труда у нас за тези специалисти става много трудно намирането на професионалисти и те използват различни креативни начини в работата си като социални мрежи, бюра по труда, активна работа с университети, училища. Така че подборът в България все повече придобива западноевропейски маниер.

Вече сме свидетели и на явлението head hunters, или „ловци на глави“, известно на Запад и в Щатите. Това е най-фината и най-скъпоплатена дейност на рекрютърите. „Ловците на глави“, разбира се, не използват израза „кражба на специалисти от една компания за друга“, те казват, че просто предлагат на един специалист по-добри възможности в друга компания.

Ваня Ушатова: Винаги съм била с нагласата да уча и да се върна

Тя е на 28 години и вече е съосновател и управител на компания за рекрютмънт – BrightPoint. Завършва Американския колеж в София, има бакалавърска степен по икономика и финанси в Холандия и магистратура по финанси в ESADE Business School в Барселона, Испания.

След година работа в България Ваня постъпва в чуждестранна консултантска фирма и в продължение на 3 години пътува интензивно за реализиране на проекти. Работила е в Будапеща с регулярни пътувания до Чехия и Холандия, в Милано прави проект за британска компания, живее и в Щатите няколко месеца. Последният й проект е в Украйна, след което решава, че е натрупала достатъчно международен опит, за да се прибере.

„Още когато заминах, бях с нагласата един ден да се върна. Международният опит е изключително полезен, отваря много врати, отваря мирогледа, но аз се чувствам много комфортно в България и вярвам, че интелигентните, кадърни и опитни хора могат да се реализират много добре и тук“, споделя младата дама.

За BrightPoint, която основава заедно с партньора си Тома Недялков, Ваня Ушатова уточнява, че е Talent acquisition agency, или Агенция за привличане на таланти. „Не е достатъчно да намериш кандидат за определена позиция, по-важно е да откриваш таланти и да им предлагаш възможности за развитие“, казва младата дама.

Пламена Тодорова и силата на нейния вдъхновяващ пример

Съмишлениците на 30-годишната Плам от „Тук-там“ казват, че е от тези вдъхновяващи примери, които самата тя сега търси чрез участието си в сдружението. Отговаря за маркетинга в борда на „Тук-там“.

Пламена завършва магистратура по корпоративни комуникации с профил маркетинг в Орхус, Дания. За 8 години в чужбина живее, учи и работи в общо 8 държави на два континента – Холандия, Дания, Испания, Португалия, Словакия, Германия, Шри Ланка и България. Работила е и в 8 много различни индустрии, като най-дълго време се е задържала в областта на предприемачеството и стартъпите.

„В чужбина е трудно не само в началото. Отиваш с една култура, знания, умения и навици, които са абсолютно ирелевантни в този друг свят, и се учиш да живееш по друг начин. Това добавя нова перспектива към твоята идентичност и обогатява страшно много“, споделя Пламена. От 15 години се занимава и с доброволчество в Червения кръст, участва и в други организации, като най-ценно е членуването ѝ в AIESEC – най-голямата студентска организация в света, която основно развива лидерския потенциал у младите хора.

Пламена членува в сдружение „Тук-там“ от 2013 г., когато е част от Копенхагенския екип. „Изпитвах вътрешната нужда да си прекарвам времето в България. При една командировка в Българска хранителна банка поработих в София с доброволците от „Тук-там“. Бяха страхотни и си казах, че вече искам да остана в България заради тези вдъхновяващи хора и заради възможността да се разгърна, като правя много смислени неща за страхотната кауза“, споделя младата дама.

Ангелина Пенкова: Ние сме гладни да се развиваме

Тя е завършила бакалавърска степен по публична администрация в СУ и магистърска програма по политология със специализация политически комуникации в Будапеща, Унгария. Връща се през 2006 г. и работи като консултант в областта на маркетинговите комуникации.

Мечтата на 34-годишната дама винаги е била да работи в държавния сектор и да променя страната за добро. Прибирайки се, сменя няколко сектора тук и в момента има собствена агенция за маркетингово обслужване Comtrail.

„Това, което ми харесва като статус на моя живот, е, че постоянно живея с хора, които са ми много близки – семейството, приятелите, и същевременно работя по проекти по специалността, които ме удовлетворяват. Малко по малко се приближавам до целта, която имах – да повлияя на средата около нас. Все повече стават хората, които мислят като мен. Това е страхотно, защото можеш да намериш такива, с които да направиш нещо голямо“, споделя дамата.

Личната ѝ болка е, че провинцията се обезлюдява: „Аз самата живея на село – в къща в Софийското дефиле, и това е осъзнато мое решение.“

„Хубавото в България е, че заради всички административни спънки и препятствия от страна на държавата сме принудени да сме изобретателни, сами да си измисляме начини за оцеляване. Чувстваме се гладни да се развиваме и затова сме конкурентоспособни в определени индустрии. Така че оставаме тук, действаме и се борим“, категорична е младата дама.

Ивелина Стефанова: Още не съм решила дали да се върна

Тя завършва бакалавърска степен по международни икономически отношения в УНСС и успоредно почти същата специалност - икономика, финанси и международен бизнес, в Оксфорд, Великобритания. „Преди няколко месеца завърших и сега се ориентирам дали да работя първо и след това да уча, или директно да запиша магистратура. Смятам да поработя както тук, така и в друга държава, и по-късно да реша къде да остана“, казва Ивелина.

Тя е категорична, че на този етап от развитието ѝ заплатата няма да е водеща при избора: „Това, което би ме мотивирало да избера България, е възможността да усвоя всеки сегмент от бизнеса в работата си. Искам да навляза по-надълбоко в това как се прави счетоводство, търговия, маркетинг и всичко останало, за да мога по-късно да го използвам в мой собствен проект.“

Калин Василев: един модерен Робин Худ

Бекграундът и CV-то на 33-годишния Калин Василев, доктор на науките по генно инженерство, е такова, че всяка голяма компания по света би го „глътнала“ без колебание срещу стартова годишна заплата от 80 хиляди долара. В Калифорния специалисти като него започват в корпоративната сфера директно срещу 140-150 хиляди долара годишно.

Да не говорим пък, ако се беше включил в мениджърските стъпала като специалист по product development, или продуктово развитие. Там вече заплатите са над 200 хиляди долара годишно. Но Калин избра да се върне в България и да живее година и половина със спестявания от няколко хиляди долара, за да основе... движение за здраве.

„И през ум не ми е минало да бягам от България. Винаги съм знаел, че ще се върна. Отидох с идеята да уча, да срещам хора, имах нужда от това. Моето семейство е от средната класа, баща ми е лекар, майка ми е медицинска сестра и науката и образованието са много на почит“, споделя Калин.

Той завършва бакалавърска степен по биология и химия в колежа Гетисбърг в Пенсилвания, докторат по генно инженерство в един от най-престижните университети от „Новата Бръшлянова лига“ – Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания. Следва постдокторат по генно инженерство в университета в Кеймбридж, Великобритания.

„Искам да подобрявам здравето на хората“

„Моята насоченост е много тясно свързана с компании, бизнес – биосензорите, които имат директно технологично приложение навсякъде. Извървях цялата тая пътека, защото реших, че искам да подобрявам здравето на хората. Обаче начинът, по който можех да правя това чрез моята специалност, е създаването на терапевтични антитела, а аз не исках да правя това. Исках да се занимавам с превенция – движението, храната, съзнанието, защото е много важно човек да се грижи за тялото си, а не просто да става клиент на една медицинска индустрия“, споделя д-р Василев.

Когато след толкова години учене се връща в родното си Велико Търново, всички го обявяват за луд. Родители, приятели, близки му повтарят: „Връщай се там, вземай голямата заплата и си гледай живота.“ Калин обаче остава.

„Бях на кръстопът. Казах си, че България има нужда от някой, който да покаже на хората що е то превенция за здраве. У нас има много отживяла стара система от спортни клубове с треньори, които хабер си нямат за младото поколение. НПО-тата действат на принципа: като има проект – прави се нещо. Искаше ми се да е нещо иновативно, свежо, младежко, готино, да може да приобщи възможно най-голям брой хора и да направи повсеместна промяна. Не петима да си спортуваме в парка, а масово да вдигнем здравния статус на хората. Статистиката за България е абсолютна трагедия, на последните места сме по здравен статус, сърдечно-съдови и ракови заболявания, всичко е крах, крах, крах. И си казах, че трябва да действам“, коментира д-р Василев.

Казах на хората: „Вярвайте ми, стойте до мен!“

Той създава гражданска формация TURNOVO RUNS, или „Търново бяга“. Започват не само с бягане, а и с движения, йога, семинари – всички неща, които са важни за здравето. Първо около него са 5 души, после стават 10, 20, 100, 200... „Голяма агитация падна. Занимавал съм се с много други неща извън генетиката, знам как да вербализирам идеи, как да комуникирам с хората, разбирам и от технологии, фотошоп и илюстратори. Създадох марката, бранда и за една година се присъединиха 6000 души в едно малко Велико Търново, където никой не може да повярва“, споделя Калин.

Той и съмишлениците му организират безплатни събития – фитнес на открито, движения, бягане, тренировки, йога, походи, семинари, филмови вечери... Така един по един печелят хората от Търново и региона. „Намерих няколко момчета, казах им: „Вярвайте ми, стойте до мен, давайте да работим заедно, да създадем тази марка, хората да повярват. Започнах да участвам по форуми, да пиша статии и да ги пращам, бомбардирах всички медии“, смее се Калин.

Скоро Turnovo Runs ще навърши 2 години и е с 8000 членове и над 200 тренировки. „Аз съм в Търново, мечтата ми е да си живея в Търново, обожавам региона. Вярвам, че градове като Елена, Дряново, Габрово, Павликени, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш, Първомай имат нужда нещо да се случва“, казва младият мъж.

Отскоро движението започва да организира тиймбилдинги и други събития за компаниите, които да донесат приходи. „Аз наричам това модерното Робинхудство. Вземаш от богати клиенти средства за дейността и осигуряваш безплатна превенция на здравето за всички“, смее се Калин.

„Дълбоко вярвам, че човек сам изгражда микровселената около себе си – споделя д-р Василев. – Идват хора, които наскоро са били съкратени, и казват, че по-добре е да са с нас и да са позитивни, отколкото да седят вкъщи и да се самосъжаляват... Тук има едно разпокъсване на връзките между хората, всеки се е забил в телефона си. А това е вече тайната идея на Turnovo Runs – чрез социални дейности да събираме обратно хората, а децата да имат позитивни модели на подражание.“

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Коментари

Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Ох, милите...

"Рекрютмънт", "хедхънтинг", "стартапи", "сантиманти", "аутсорсинг дестинация", тинтири-минтири.

Барем като са се върнали, да научат родния език и тогава да ни убеждават как се рупат доматките с колците.

Между другото, ето един хубав обзор на терена, на който се изявяват "красивите умове":

http://baricada.org/about-recruitment/

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията