Европейските държавни глави не прибягват особено често до "радикалната постмодернистична философия" на Жак Дерида и Жан Бодрияр, за да осъдят враждебна суперсила.

Естонският президент Тоомас Хендрик Илвес обаче не е обикновен лидер. Той се опитва да преобрази страната си и да я превърне в ярка антитеза на Русия, пише в. "Гардиън". Той се стреми да включи принципите на прозрачността и отчетността на властта пред народа в нов вид дигитална гражданска операционна система. И прави това в епохата на Едуард Сноудън, „Уикилийкс" и „Досиетата Панама“, разкрили не една скандална тайна.

Самият Илвес изтъква, че проблемите на путинска Русия са в това, че истината там е съвсем девалвирала. Според него „тя се управлява от постмодернисти от типа на Владислав Сурков“ – помощника на президента Владимир Путин и автор на знаменитата концепция за "суверенната демокрация". Естонският президент смята, че в резултат загива не само истината, но също така доверието и отчетността, които са ключови средства за общуване в съвременната демократична държава. Именно така са се нароили троловете, заливащи интернет с анонимни коментари.

Пред цялата си политическа кариера Тоомас Хендрик Илвес полага много усилия за намирането и развиването на идеята, която би позволила на малка Естония да играе важна роля на световната сцена.

През 1991 г. той решил, че балтийската република може да развива високи технологии. И признал, че макар съветската власт да си е присвоила повечето от богатствата на страната, тя оставила там след себе си наследство във вид на добро образование, най-вече в сферата на математиката.

В средата на 90-те години на ХХ век Илвес прочел книгата "Краят на труда" на Джеръми Рифкин. И стигнал до следния извод – фактът, че Естония е малка, е от полза за постиндустриалната икономика. А малобройна и сплотена работна сила, владееща високите технологии, е способна да превърне Естония в страна на стартъпите.

"Стартъп" (startup) наричат компаниите, работещи, за да разрешат даден проблем, при който решението не е очевидно и успехът не е гарантиран.

Днес Естония е родината на скайп и плейтек. Тя заема първо място в света по брой на стартъпите на глава от населението, отбелязва "Гардиън".

Всичко това донесе на компаниите, а съответно и на държавата, печалби в размер на милиарди евро. И страната се превърна в E-stonia, тоест електронна, дигитализирана Естония. Тя е балтийската версия на Израел или Силициевата долина.

Страната е един от световните пионери в електронното управление – употребата на информационни и комуникационни технологии при предоставяне на публични услуги на гражданите. Там гласуват за първи път по интернет още през 2005 г.

Но малката балтийска република създава нещо много по-амбициозно и по-смело от една "екосистема" от предприемачи, инвеститори и технолози. Тя изгражда модел на демократично-прозрачното мрежово общество на XXI век. То е пълна противоположност на непрозрачното путинско риалити шоу, продължава изданието. И с тази цел всеки в страната ще получи дигитален регистрационен номер.

"Нашата цел е да направим невъзможни лошите постъпки. На Земята има 6 милиарда ивици (има предвид населението на планетата - б.р.), но никой освен естонците няма регистрационни номера", казва Илвес.

Роденият в Швеция и завършил образованието си в САЩ президент печели изборите с идеята си за реформа на общонационалната база данни. Системата е изградена около онлайн удостоверението на самоличността, въведено през 2002 г. Цялата информация за гражданина – от медицинския му картон до данъчните декларации, дипломите за образование и документите за недвижимите имоти – се съхранява в изцяло интегрирана национална база данни.

Ами правото на личен живот? Не създава ли Илвес "паноптикум" по модела на затвора, измислен през XVIII век от Джеръми Бентъм, в който човекът може да бъде постоянно следен. Не се ли превръща Естония в паноптикум на XХI век? Тези въпроси си задава журналистът Андрю Кийн.

"Приказките, че сме маниаци на тема частен живот, са заблуда. Естонската система е изградена на базата на доверието", обяснява президентът.

Властите имат правото да получат достъп до общонационалната база данни. Те обаче са длъжни да уведомяват гражданина, че преглеждат информациите за него. Правителството не може да получава достъп до данните без знанието на жителите на страната. Гражданите от своя страна са изцяло лишени от анонимност.

Според Илвес хората трябва да се притесняват не за това как да скрият личния си живот от държавата, а за достоверността на данните. Например, че някой може да даде фалшиви сведения за кръвната група на някого.

Така че същността е в специалното доверие в правителството и правовата система, заключава "Гардиън".

Авторът пита можем ли обаче в светлината на откровенията на Едуард Сноудън да вярваме на системата дори в малка Естония. И пита Илвес с какво по-конкретно се занимават естонските спецслужби.

"Те следят руските шпиони", отговаря държавният глава на бившата съветска република.

И припомня за тежката съветска окупация на страната и за това как в периода 1945–1946 г. комунистическата власт е унищожила 10 милиона книги.

Илвес обаче признава, че след големите кибератаки срещу страната му от Русия през 2007 г. заплахата от кибервойна в известна степен е намаляла. А параноичните страхове пред руската киберзаплаха са донякъде преувеличени. Естонският президент обаче не изключва съществуването на заплахата от още една окупация. Затова по думите му естонците цифровизират всички свои книги и поместват тази информация в задгранични сървъри.

"Именно затова сме в НАТО", казва Илвес с усмивка.

Там, където свършва Западът

Естония е едно от местата, където минава границата между Изтока и Запада на Европа и където разликата между двете части се чувства най-осезателно. Това става ясно от репортаж на в. "Тагесшпигел".

Миньорският град Кохтла-Ярве, намиращ се недалеч от границата с Русия, е бил главният промишлен център на републиката по времето на СССР. Там са се намирали повечето местни индустриални предприятия. И в тях са работили предимно руснаци, които и до днес са мнозинството от жителите на града. Днес обаче е криза, предприятията затварят врати едно подир друго.

Покрай кризата и напрегнатите отношения с Русия пропастта между етническите групи в Естония се увеличава още повече, разказва Райво Ветик – професор от Талинския университет, който провежда обществени анкети. Според него в момента в страната съществуват две успоредни общества, между които на практика няма обмяна.

Въпреки това обаче идеите за отделяне от Естония и присъединяване към Русия не са популярни сред рускоезичното население, изтъква "Тагесшпигел". Такива настроения не са възникнали дори след руската агресия в Украйна и анексирането на Крим и Севастопол.

По всяка вероятност руското малцинство в Естония се отнася прагматично към тези събития. Още повече че руснаците в Естония не са толкова зле. Въпреки икономическите трудности в тази малка страна се живее доста по-лесно, отколкото в Русия. Социалният пакет е по-голям.

Освен това с издаден от естонските власти паспорт се пътува свободно из цяла Европа. От това право се възползват и „негражданите“. Това са предимно местни руснаци, които трябва да положат изпит по естонски език и история на страната, за да получат гражданство. Мнозина са издържали изпитите, но не си дават зор за естонски паспорти. Причината е, че дори с известните в страната сиви на цвят документи на „неграждани“ те могат да пътуват навсякъде. Дори до Русия.

И така всичко гореописано отличава Естония от Украйна.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юни 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.