Ad Config - Website header

 

Article_top

Близо 540 хил. ученици от 72 държави и отделни региони - всеки, от които има поне шест години в училище - се явиха на подобни тестове на компютър миналата година, т. нар. изпит PISA. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обобщи резултатите в стандартизирани скали. Средният резултат за всеки предмет е около 490 точки. Резултат от 30 точки над средното грубо се равнява на една допълнителна година в училище.

Най-добре са се представили учениците от Сингапур. Този път даже по-добре. Те са с най-високи резултатит по всички предмети. (Тази година фокусът бяха природните науки, но имаше изпити и по математика, и умения в четенето и разибрането на текстове.) Средният резултат на сингапурските ученици по математика е 564 точки, което означава, че те са около три години по-напред от американските си връстници, които имат 470 точки. Българските ученици по този предмет имат 441 точки, съвсем малко по-добър резултат от предишните години.

Други източно азиатски държави също се представят много добре, както го правят, откакто съществува PISA, т. е. от 15 години насам. Япония, Южна Корея, градове като Хонконг и Макао - и двете автономни територии в Китай, както и Тайпе, столицата на Тайван, имат над средните резлутати по природни науки и по математика.

Добре се справят и учениците от Канада и Финландия, следва ги Естония. Интересното с Естония е, че резултатите ѝ по математика са почти като тези на Южна Корея. Балтийската държава вече се изравява по постижения с Финландия, сочена често за образователно чудо. Скандинавската страна обаче отстъпва назад - тя все още е сред отличниците, но точките ѝ намаляват в сравнение с 2006 г.

PISA има своите недостатъци. Тестовата система няма как да бъде идеална в измерването на познания и способности. Но PISA има значение, пише "Икономист". Към момента това е най-влиятелното изследване за нивото на средното образование по света. 

Резултатите от него посочват, че при по-бедните държави количеството на разходи за публично образование се свързва с по-високи тестови постижения. В по-богатите държави обаче, които харчат над 50 хил. долара сумарно за ученик между 6 и 15 години, тази връзка намалява. Полша и Дания имат близки средни резултати на тестовете за природни науки, въпреки че Дания харчи над 50 на сто повече за ученик.

Друг потенциален източник на прахосване на пари - поне от гледна точка на резултатите от това изследване - е изпращането на децата в частни училища. Да, учениците в държавни училища имат по-ниски резултати по природни науки. Но нещата се променят, когато се вземе предвид икономическия и социален произход на децата.

И докато бедността се свързва силно с по-ниските постижения, тя не е съдба, пише още "Икономист". Сред държавите от ОИСР бедните ученици три пъти по-често се представят под средното ниво на познания по природни науки. Въпреки това 29 на сто от тези бедни ученици се нареждат като постижения сред първите 25 на сто от децата в съответните държави. В Сингапур, Япония и Естония с високи резултати са близо половината от по-бедните ученици.

Случаят "Естония"

Една от причините за образователния възход на Естония парадоксално е демографският упадък на страната. През последните 20 години младото население на държавата намалява по-бързо, отколкото е броят на учителите. Сега на един учител се падат 12 деца, преди 20 години са били 20. Въпреки че намаляването на размера на класовете не е най-ефективната мярка по принцип, естонските ученици се облагодетелстват от тази демографска промяна. В малки класове те усвояват много по-бързо материала, с непрекъснатата помощ от учителя.

Естония обаче предприе нарочно метод на неизключване, казва Март Лайдметс, старши държавен служител в образователното министерство. Това означава на всяка цена да се избегне повтарянето на годината. Според него това рядко помага на децата. По-скоро често е извинение за лошо отношение към определени ученици, може да е продиктувано от пристрастия или да е някаква форма на дискриминация. Той дава за пример Русия, Словакия и Чехия, където буйните деца обикновено повтарят година, независимо от академичните им постижения.

Естония, подобно на Канада и Финландия, се опитва да ограничи във възможно най-голяма степен селекцията по способности. Дори и "изоставащите" деца остават в училище да придобиват академични познания до 15 или 16-годишна възраст. Това им помага по-късно да си намерят по-лесно работа, защото имат  добри знания по математика и добра грамотност.

Обратно, в страните, където децата, които в ранни години се отделят в т. нар. професионални училища или към по-малко натоварени класове, расте пропастта между богатите и бедните. В Холандия учениците от професионални училища имат резултати, които се равняват на три години по-малко учене, отколкото техните връстници в общообразователните училища.

В държавите с най-високи резултати усилията и времето са насочени към това, което се преподава в клас, а не толкова в структурата на училищната система. Отношението към учителите е като към професионалисти. Те имат време да подготвят уроците си. Техните постижения се определят от резултатите им, а не от профсъюзи. Има високи изисквания към почти всеки ученик.

Прогресът на Буенос Айрес

Буенос Айрес, столицата на Аржентина, има най-високият скок в резлутатите в сравнение с преди три години. Средно учениците там има 475 точки по природни науки - скок с 51 точки, 475 по четене - скок с 46 точки, и 456 по математика - ръст от 38 точки. (В изследването PISA Буенос Айрес се представя отделно, Аржентина като държава има класиране на доста по-ниски позиции).

Естебан Булрих, образователен министър от 2010 до 2015 г., обяснява, че главната му цел е била учениците да бъдат наистина обучавани. Учителите по това време прекарват между 12 и 15 дни от годината в стачки или 7 на сто от времето, в което трябва да са в класните стаи, според негови изчисления. Той увеличава училищния ден. И прави публичен номера на телефона си, за да приема обаждания от разгневени учители. Предлага им сделка - по-високи заплати в замяна те да започнат да приемат работата си по-сериозно. Профсъюзите вече не решават кой да бъде повишен. Той изисква и учителите да се обучават непрекъснато.

Португалия - бързай бавно

Напред се е предвижила и Португалия, макар и по-бавно. От 2006 г. тя постепенно подобрява резултатите си по всеки от предметите средно с една година като вече от страна със средни постижения минава в челото на класацията.

Има три причини за устойчивия прогрес на Поргугалия обяснява пред "Икономист" Нуно Крато, бившият образователен министър на страната, който е и преподавател по математика. Първо, започнахме да се интересуваме от резултатите и въведохме нови стандартизирани тестове. Второ, през 2011 г. въведохме нова програма със завишени изисквания. И трето, намалихме броя на изоставащите ученици. Те получават допълнителна помощ от учителите като преподавателите се опитват да ги задържат в същите класове като връстниците им. За да стане образователна сила Португалия има нужда от добре подготвени учители, смята Крато. Трудно е, когато някои профсъюзи се противопоставят членовете им да държат изпити преди да бъдат допуснати в класните стаи, добавя той. Крато е убеден, че това, което не е нужно за по-доброто образование, са повечето пари. Прогресът на Португалия се случи в условията на жестоко орязване на публичните разходи. "Парите имат значение, но не са решителният фактор", смята той.

 

Близо 540 хил. ученици от 72 държави и отделни региони - всеки, от които има поне шест години в училище - се явиха на подобни тестове на компютър миналата година, т. нар. изпит PISA. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обобщи резултатите в стандартизирани скали. Средният резултат за всеки предмет е около 490 точки. Резултат от 30 точки над средното грубо се равнява на една допълнителна година в училище.

Най-добре са се представили учениците от Сингапур. Този път даже по-добре. Те са с най-високи резултатит по всички предмети. (Тази година фокусът бяха природните науки, но имаше изпити и по математика, и умения в четенето и разибрането на текстове.) Средният резултат на сингапурските ученици по математика е 564 точки, което означава, че те са около три години по-напред от американските си връстници, които имат 470 точки. Българските ученици по този предмет имат 441 точки, съвсем малко по-добър резултат от предишните години.

Други източно азиатски държави също се представят много добре, както го правят, откакто съществува PISA, т. е. от 15 години насам. Япония, Южна Корея, градове като Хонконг и Макао - и двете автономни територии в Китай, както и Тайпе, столицата на Тайван, имат над средните резлутати по природни науки и по математика.

Добре се справят и учениците от Канада и Финландия, следва ги Естония. Интересното с Естония е, че резултатите ѝ по математика са почти като тези на Южна Корея. Балтийската държава вече се изравява по постижения с Финландия, сочена често за образователно чудо. Скандинавската страна обаче отстъпва назад - тя все още е сред отличниците, но точките ѝ намаляват в сравнение с 2006 г.

PISA има своите недостатъци. Тестовата система няма как да бъде идеална в измерването на познания и способности. Но PISA има значение, пише "Икономист". Към момента това е най-влиятелното изследване за нивото на средното образование по света. 

Резултатите от него посочват, че при по-бедните държави количеството на разходи за публично образование се свързва с по-високи тестови постижения. В по-богатите държави обаче, които харчат над 50 хил. долара сумарно за ученик между 6 и 15 години, тази връзка намалява. Полша и Дания имат близки средни резултати на тестовете за природни науки, въпреки че Дания харчи над 50 на сто повече за ученик.

Друг потенциален източник на прахосване на пари - поне от гледна точка на резултатите от това изследване - е изпращането на децата в частни училища. Да, учениците в държавни училища имат по-ниски резултати по природни науки. Но нещата се променят, когато се вземе предвид икономическия и социален произход на децата.

И докато бедността се свързва силно с по-ниските постижения, тя не е съдба, пише още "Икономист". Сред държавите от ОИСР бедните ученици три пъти по-често се представят под средното ниво на познания по природни науки. Въпреки това 29 на сто от тези бедни ученици се нареждат като постижения сред първите 25 на сто от децата в съответните държави. В Сингапур, Япония и Естония с високи резултати са близо половината от по-бедните ученици.

Случаят "Естония"

Една от причините за образователния възход на Естония парадоксално е демографският упадък на страната. През последните 20 години младото население на държавата намалява по-бързо, отколкото е броят на учителите. Сега на един учител се падат 12 деца, преди 20 години са били 20. Въпреки че намаляването на размера на класовете не е най-ефективната мярка по принцип, естонските ученици се облагодетелстват от тази демографска промяна. В малки класове те усвояват много по-бързо материала, с непрекъснатата помощ от учителя.

Естония обаче предприе нарочно метод на неизключване, казва Март Лайдметс, старши държавен служител в образователното министерство. Това означава на всяка цена да се избегне повтарянето на годината. Според него това рядко помага на децата. По-скоро често е извинение за лошо отношение към определени ученици, може да е продиктувано от пристрастия или да е някаква форма на дискриминация. Той дава за пример Русия, Словакия и Чехия, където буйните деца обикновено повтарят година, независимо от академичните им постижения.

Естония, подобно на Канада и Финландия, се опитва да ограничи във възможно най-голяма степен селекцията по способности. Дори и "изоставащите" деца остават в училище да придобиват академични познания до 15 или 16-годишна възраст. Това им помага по-късно да си намерят по-лесно работа, защото имат  добри знания по математика и добра грамотност.

Обратно, в страните, където децата, които в ранни години се отделят в т. нар. професионални училища или към по-малко натоварени класове, расте пропастта между богатите и бедните. В Холандия учениците от професионални училища имат резултати, които се равняват на три години по-малко учене, отколкото техните връстници в общообразователните училища.

В държавите с най-високи резултати усилията и времето са насочени към това, което се преподава в клас, а не толкова в структурата на училищната система. Отношението към учителите е като към професионалисти. Те имат време да подготвят уроците си. Техните постижения се определят от резултатите им, а не от профсъюзи. Има високи изисквания към почти всеки ученик.

Прогресът на Буенос Айрес

Буенос Айрес, столицата на Аржентина, има най-високият скок в резлутатите в сравнение с преди три години. Средно учениците там има 475 точки по природни науки - скок с 51 точки, 475 по четене - скок с 46 точки, и 456 по математика - ръст от 38 точки. (В изследването PISA Буенос Айрес се представя отделно, Аржентина като държава има класиране на доста по-ниски позиции).

Естебан Булрих, образователен министър от 2010 до 2015 г., обяснява, че главната му цел е била учениците да бъдат наистина обучавани. Учителите по това време прекарват между 12 и 15 дни от годината в стачки или 7 на сто от времето, в което трябва да са в класните стаи, според негови изчисления. Той увеличава училищния ден. И прави публичен номера на телефона си, за да приема обаждания от разгневени учители. Предлага им сделка - по-високи заплати в замяна те да започнат да приемат работата си по-сериозно. Профсъюзите вече не решават кой да бъде повишен. Той изисква и учителите да се обучават непрекъснато.

Португалия - бързай бавно

Напред се е предвижила и Португалия, макар и по-бавно. От 2006 г. тя постепенно подобрява резултатите си по всеки от предметите средно с една година като вече от страна със средни постижения минава в челото на класацията.

Има три причини за устойчивия прогрес на Поргугалия обяснява пред "Икономист" Нуно Крато, бившият образователен министър на страната, който е и преподавател по математика. Първо, започнахме да се интересуваме от резултатите и въведохме нови стандартизирани тестове. Второ, през 2011 г. въведохме нова програма със завишени изисквания. И трето, намалихме броя на изоставащите ученици. Те получават допълнителна помощ от учителите като преподавателите се опитват да ги задържат в същите класове като връстниците им. За да стане образователна сила Португалия има нужда от добре подготвени учители, смята Крато. Трудно е, когато някои профсъюзи се противопоставят членовете им да държат изпити преди да бъдат допуснати в класните стаи, добавя той. Крато е убеден, че това, което не е нужно за по-доброто образование, са повечето пари. Прогресът на Португалия се случи в условията на жестоко орязване на публичните разходи. "Парите имат значение, но не са решителният фактор", смята той.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?