Ad Config - Website header

 

Article_top

Най-важната в света валута надува мускули. Три седмици след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ американската валута рязко стабилизира позициите си към цяла кошница от валути на богати и развити страни. Доларът скочи на 40 на сто над онова рекордно ниско ниво, на което се намираше през 2011 г. Той се стабилизира и към валутите на страни със зараждащи се пазари. Юанът падна към долара до минимума от 2008 г.  Казват, че развълнуваните китайски ръководители обмислят въвеждането на по-строги ограничителни мерки за местните компании, занимаващи се с поглъщане зад граница, за да намалят натиска. Индия, която има свои собствени проблеми, наблюдава как нейната валута се срина до историческия минимум към долара. Други азиатски валути паднаха до такова ниво, каквото не сме виждали от времето на финансовата криса през 1997-1998 г.

Доларът постепенно набира сила и това се случва през последните няколко години. Но причина за последния му скок станаха перспективите за политически и икономически промени в Америка. Тежестта на инвестиционните пари може да доведе до това, че Тръмп да намали данъците и ще харчи повече държавни средства за ремонт и възстановяване на остарялата американска инфраструктура. Мощен бюджетен тласък ще доведе до това Федералният резерв с цел обуздаване на инфлацията да започне да вдига по-бързо процентните ставки. Ако в деня на изборите печалбите на американските десетгодишни ценни книжа бе около 1,7 на сто, сега тя скочи до 2,3 на сто. А ако се покачи още повече, това ще стане същински магнит за потоци от капитали.

Изглежда, ускоряването на ръста в най-голямата икономика в света е положителен знак. В този смисъл много често дават за пример прецедент като първия президентски мандат на Роналд Рейгън. Тогава бюджетният дефицит се увеличаваше, дисконтовите проценти бяха високи, а доларът вървеше нагоре. Но тези събития предизвикаха проблеми зад граница и този път те могат да се окажат още по-сериозни и по-сложни. Макар че сега американската икономика съставлява по-малък дял от световната, глобалните финансови и кредитни пазари рязко увеличиха обемите си. И доларът стана още по-важен и значим. А затова стабилизирането му става по-опасно и за света, и за Америка.

Novus ordo seclorum1

Тежестта на Америка като търговска държава постоянно намалява. Броят на страните, за чийто износ САЩ са най-големият пазар, намаляха от 44 през 1994 г. до 32 през 2014 г. Но предимството на долара като средство за обмяна и натрупване е неоспоримо, както и преди. Някои аспекти от тази сила на американската валута са пределно ясни и разбираеми. Според извършен през 2014 г. анализ фактическата зона на долара, в която влизат САЩ и онези страни, чиито валути вървят в крак с курса на долара, обхваща 60 на сто от световното население и 60 на сто от световния БВП.

Другите аспекти са по-незабележими. Обемите на доларовото финансиране, осъществявано извън пределите на САЩ, през последните години рязко нараснаха. Формиращите се пазари стават по-богати, засилват се финансовите им апетити и съответно потребността от долари. След финансовата криза ниските дисконтови проценти в Америка доведоха до това, че пенсионните фондове започнаха да търсят прилични доходи на други места. Те се юрнаха да изкупуват деноминирани в долари ценни книжа, издавани от такива екзотични емитенти като Мозамбик и Замбия, а също така акции на големи фирми от формиращия се пазар. Тези емитенти са просто щастливи, като вземат заеми в долари с по-ниски проценти, отколкото у дома. Но миналата година сумата от такъв доларов дълг се доближи до 10 трилиона, а това е една трета от целия развиващ се пазар. Такава информация предостави Банката за международни разплащания (БМР) - международната банка на централните банки.

Централата на Федералния резерв на САЩ във Вашингтон. Снимка Уикипедия

Когато доларът скача, скачат и разходите по обслужването на такива заеми. Но негативното въздействие от укрепването на долара излиза далеч извън прякото влияние върху вземащите назаем долари. Причината е, че евтините задгранични заеми в много случаи водят до увеличаване на предлагането по местните кредити. Притокът на капитали подтиква нагоре цените на местните активи, като помага за по-нататъшно вземане на заеми. Но далеч не всеки взет назаем от фирми от развиващия се пазар долар отива за инвестиции. Част от парите остават в банкови сметки (от които също могат да бъдат давани назаем) или биват насочвани към финансирането на други фирми.

Стабилизиращият се долар включва на задна скорост и даденият цикъл започва да се движи в обратна посока. Когато американската валута бележи ръст, вземащите заеми започват да икономисват, за да плащат увеличаващите се разходи по дълговете си. Когато започва изтичане на капитали, ценните книжа поевтиняват. В крайна сметка на много места извън САЩ условията за кредитиране още по-здраво се обвързват със състоянието на долара. Съвсем не е случайно, че най-много по отношение на долара губят валутите на такива страни като Бразилия, Чили и Турция, където има много заеми в долари.

Всевиждащото око2

Но и за Америка в укрепването на долара се крият определени опасности. Отрицателното салдо на търговския баланс се увеличава, тъй като силната валута затруднява износа и привлича вноса. По времето на Рейгън мощният ръст на дефицита предизвика протекционизъм. Този път Америка започва с голям дефицит, предизвикал мощно политизиране на дадения въпрос, не на последно място заради усилията на Тръмп, който вижда в дефицита доказателство, че правилата на международната търговия са фалшифицирани в полза на други страни. Ръстът на дефицита увеличава шансовете Тръмп да осъществи своите заплахи и да въведе високи мита върху вноса от Китай и Мексико в опит да балансира търговията. Ако Тръмп се поддаде на своите протекционистки инстинкти, последиците ще се окажат катастрофални за всички.

Естествено, много зависи от това накъде ще тръгне доларът по-нататък. Много инвеститори са насктроени оптимистично. Американската валута започва да изглежда доста привлекателно на фона на други валути от нейната група. Федералният резерв обикновено се е отказвал от увеличение на лихвите, ако на формиращите се пазари възникват проблеми. Но често валутите за дълго и много се отдалечават от реалната си базова стойност. Освен това не е ясно към кого могат да се обърнат бягащите от американския долар инвеститори. Главните преденденти за короната на долара - еврото и юанът, се сблъскват с многобройни и много сериозни проблеми. Федералният резерв, чието поредно заседание по въпроса на процентните ставки ще се проведе този месец, може да се сблъска с необходимостта за затягане на условията за кредитиране в условията на "нагряване" на икономиката.

Ако доларът съхрани силите си, ще може ли да бъде отслабен протекционисткият натиск за сметка на координираните международни действия? Днес започна да се говори да нов пакт, който може да конкурира Споразумението "Плаза" (споразумение от 1985 г. между САЩ, Великобритания, ФРГ, Япония и Франция за координиране на валутните курсове - б.а.), за да понижи курса на долара, но те изглеждат неоправдани и неуместни. Япония и Европа се борят с ниските инфлационни показатели и не искат особено стабилилизиране на валутите, още по-малко затягане на монетарната политика, която ще бъде необходима в такъв случай.

Фондовите пазари в Америка тръгнаха нагоре заради перспективите от увеличаване на ръста. Но те се държат твърде непредпазливо. Световната икономика е слаба, а укрепващият долар ще я отслаби още повече.

----------

1Изразът означава "Новият ред навеки" на латински език. Изписан е на обратната страна на Държавния печат на САЩ.

2Символизира Окото на провидението и също е нарисувано на обратната страна на американския Държавен печат.

* Коментарът е редакционен.

 
Снимка архив  Клуб Z

Най-важната в света валута надува мускули. Три седмици след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ американската валута рязко стабилизира позициите си към цяла кошница от валути на богати и развити страни. Доларът скочи на 40 на сто над онова рекордно ниско ниво, на което се намираше през 2011 г. Той се стабилизира и към валутите на страни със зараждащи се пазари. Юанът падна към долара до минимума от 2008 г.  Казват, че развълнуваните китайски ръководители обмислят въвеждането на по-строги ограничителни мерки за местните компании, занимаващи се с поглъщане зад граница, за да намалят натиска. Индия, която има свои собствени проблеми, наблюдава как нейната валута се срина до историческия минимум към долара. Други азиатски валути паднаха до такова ниво, каквото не сме виждали от времето на финансовата криса през 1997-1998 г.

Доларът постепенно набира сила и това се случва през последните няколко години. Но причина за последния му скок станаха перспективите за политически и икономически промени в Америка. Тежестта на инвестиционните пари може да доведе до това, че Тръмп да намали данъците и ще харчи повече държавни средства за ремонт и възстановяване на остарялата американска инфраструктура. Мощен бюджетен тласък ще доведе до това Федералният резерв с цел обуздаване на инфлацията да започне да вдига по-бързо процентните ставки. Ако в деня на изборите печалбите на американските десетгодишни ценни книжа бе около 1,7 на сто, сега тя скочи до 2,3 на сто. А ако се покачи още повече, това ще стане същински магнит за потоци от капитали.

Изглежда, ускоряването на ръста в най-голямата икономика в света е положителен знак. В този смисъл много често дават за пример прецедент като първия президентски мандат на Роналд Рейгън. Тогава бюджетният дефицит се увеличаваше, дисконтовите проценти бяха високи, а доларът вървеше нагоре. Но тези събития предизвикаха проблеми зад граница и този път те могат да се окажат още по-сериозни и по-сложни. Макар че сега американската икономика съставлява по-малък дял от световната, глобалните финансови и кредитни пазари рязко увеличиха обемите си. И доларът стана още по-важен и значим. А затова стабилизирането му става по-опасно и за света, и за Америка.

Novus ordo seclorum1

Тежестта на Америка като търговска държава постоянно намалява. Броят на страните, за чийто износ САЩ са най-големият пазар, намаляха от 44 през 1994 г. до 32 през 2014 г. Но предимството на долара като средство за обмяна и натрупване е неоспоримо, както и преди. Някои аспекти от тази сила на американската валута са пределно ясни и разбираеми. Според извършен през 2014 г. анализ фактическата зона на долара, в която влизат САЩ и онези страни, чиито валути вървят в крак с курса на долара, обхваща 60 на сто от световното население и 60 на сто от световния БВП.

Другите аспекти са по-незабележими. Обемите на доларовото финансиране, осъществявано извън пределите на САЩ, през последните години рязко нараснаха. Формиращите се пазари стават по-богати, засилват се финансовите им апетити и съответно потребността от долари. След финансовата криза ниските дисконтови проценти в Америка доведоха до това, че пенсионните фондове започнаха да търсят прилични доходи на други места. Те се юрнаха да изкупуват деноминирани в долари ценни книжа, издавани от такива екзотични емитенти като Мозамбик и Замбия, а също така акции на големи фирми от формиращия се пазар. Тези емитенти са просто щастливи, като вземат заеми в долари с по-ниски проценти, отколкото у дома. Но миналата година сумата от такъв доларов дълг се доближи до 10 трилиона, а това е една трета от целия развиващ се пазар. Такава информация предостави Банката за международни разплащания (БМР) - международната банка на централните банки.

Централата на Федералния резерв на САЩ във Вашингтон. Снимка Уикипедия

Когато доларът скача, скачат и разходите по обслужването на такива заеми. Но негативното въздействие от укрепването на долара излиза далеч извън прякото влияние върху вземащите назаем долари. Причината е, че евтините задгранични заеми в много случаи водят до увеличаване на предлагането по местните кредити. Притокът на капитали подтиква нагоре цените на местните активи, като помага за по-нататъшно вземане на заеми. Но далеч не всеки взет назаем от фирми от развиващия се пазар долар отива за инвестиции. Част от парите остават в банкови сметки (от които също могат да бъдат давани назаем) или биват насочвани към финансирането на други фирми.

Стабилизиращият се долар включва на задна скорост и даденият цикъл започва да се движи в обратна посока. Когато американската валута бележи ръст, вземащите заеми започват да икономисват, за да плащат увеличаващите се разходи по дълговете си. Когато започва изтичане на капитали, ценните книжа поевтиняват. В крайна сметка на много места извън САЩ условията за кредитиране още по-здраво се обвързват със състоянието на долара. Съвсем не е случайно, че най-много по отношение на долара губят валутите на такива страни като Бразилия, Чили и Турция, където има много заеми в долари.

Всевиждащото око2

Но и за Америка в укрепването на долара се крият определени опасности. Отрицателното салдо на търговския баланс се увеличава, тъй като силната валута затруднява износа и привлича вноса. По времето на Рейгън мощният ръст на дефицита предизвика протекционизъм. Този път Америка започва с голям дефицит, предизвикал мощно политизиране на дадения въпрос, не на последно място заради усилията на Тръмп, който вижда в дефицита доказателство, че правилата на международната търговия са фалшифицирани в полза на други страни. Ръстът на дефицита увеличава шансовете Тръмп да осъществи своите заплахи и да въведе високи мита върху вноса от Китай и Мексико в опит да балансира търговията. Ако Тръмп се поддаде на своите протекционистки инстинкти, последиците ще се окажат катастрофални за всички.

Естествено, много зависи от това накъде ще тръгне доларът по-нататък. Много инвеститори са насктроени оптимистично. Американската валута започва да изглежда доста привлекателно на фона на други валути от нейната група. Федералният резерв обикновено се е отказвал от увеличение на лихвите, ако на формиращите се пазари възникват проблеми. Но често валутите за дълго и много се отдалечават от реалната си базова стойност. Освен това не е ясно към кого могат да се обърнат бягащите от американския долар инвеститори. Главните преденденти за короната на долара - еврото и юанът, се сблъскват с многобройни и много сериозни проблеми. Федералният резерв, чието поредно заседание по въпроса на процентните ставки ще се проведе този месец, може да се сблъска с необходимостта за затягане на условията за кредитиране в условията на "нагряване" на икономиката.

Ако доларът съхрани силите си, ще може ли да бъде отслабен протекционисткият натиск за сметка на координираните международни действия? Днес започна да се говори да нов пакт, който може да конкурира Споразумението "Плаза" (споразумение от 1985 г. между САЩ, Великобритания, ФРГ, Япония и Франция за координиране на валутните курсове - б.а.), за да понижи курса на долара, но те изглеждат неоправдани и неуместни. Япония и Европа се борят с ниските инфлационни показатели и не искат особено стабилилизиране на валутите, още по-малко затягане на монетарната политика, която ще бъде необходима в такъв случай.

Фондовите пазари в Америка тръгнаха нагоре заради перспективите от увеличаване на ръста. Но те се държат твърде непредпазливо. Световната икономика е слаба, а укрепващият долар ще я отслаби още повече.

----------

1Изразът означава "Новият ред навеки" на латински език. Изписан е на обратната страна на Държавния печат на САЩ.

2Символизира Окото на провидението и също е нарисувано на обратната страна на американския Държавен печат.

* Коментарът е редакционен.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?