Раул Кастро не притежава харизмата и ораторското майсторство, които имаше неговият брат Фидел, и не страда от несбъднати мечти.
Раул винаги е бил душеприказчик и сега му предстои да бъде изпълнител на идеологическия завет на по-големия си брат. Раул - страхотен организатор и веселяк, преди повече от половин век сложи генералски пагони и се пошегува със смъртта 30 години, преди Фидел Кастро да я посрещне в леглото.
За черния хумор на Раул разказва в книгата си "Последният дисидент" писателят Норберто Фуентес. През 1987 г. Раул Кастро посетил завод за производство на автомати "Калашников" в Камагуей. При пътуването го съпровождали помощникът му Алсибиадес Идалго и зам.-председателят на Държавния съвет Карлос Лахе.
Вечерта в правителствената резиденция, където отседнали, Раул Кастро внезапно ги попитал:
"Можете ли да си представите, господа, какво ще се случи със страната, ако Фидел получи инфаркт, а аз - инсулт, след като науча за това?"
Далеч от житиепиствата на светец и разказите, описващи Раул като кървав палач, подписвал лично заповедите за разстрел на противниците на режима, би трябвало да се замислим - като имаме предвид верността на 85-годишния кубински лидер към комунистическите идеи, а също така решителността му - ще тръгне ли Раул по пътя на по-нататъшно либерализиране на кубинската икономика, което той започна преди 5 години, или ще призове за стягане на революционните редици заради идването на власт на Тръмп?
За 90-годишния Фидел Кастро, погребан на гробището "Санта Ифихения" в Сантяго де Куба, е написано много, тъй като той винаги е бил в центъра на вниманието на медиите по силата на своята публичност и философските есета, които пишеше след слизането си от политическата сцена. За разлика от Фидел, Раул гледаше да стои в сянка и да не изпъква публично. Той предпочиташе семейния уют, гледаше да общува повече с децата, внуците и правнуците. Раул постоянно се намира във връзка с шепа съветници и представители на спецслужбите. През годините, в които той е на най-високия държавен пост, не се случиха никакви политически трусове, разговорите за политически реформи просто са забранени. Всички революции, стремящи се да бъдат постоянни, са дарвинистки, но кубинската е ленинистка и винаги ще се приспособява.
Раул, въпреки възрастта си, постоянно прави физически упражнения и плува, като се надява така да живее поне още една петилетка, за да съчетае някак си закона за търсенето и предлагането с убийствените социалистически догми. Да се опита да създава богатства и при това да не бъдат пипани идеологическите постулати. Да се бори с мизерията, без да ликвидира губещите държавни предприятия и без да уволнява работници. Такова нещо обаче няма.
За личния живот на Раул, за приятелството му с генерал-лейтенант Николай Леонов от КГБ се знае малко. През 1953 г. Раул Кастро отплава с търговския кораб "Андреа Грити" от Генуа за Мексико, където се запознава с Леонов. Там, по време на дългото плаване, те се сприятеляват, като прекарват времето в игра на шах и тенис на маса, а също и в разговори за идеите на либертарианството.
Запознанството с младия сътрудник на съветските спецслужби по-нататък помага на Фидел и Че Гевара да обсъдят условията за съюз със СССР по време на Студената война.
Раул винаги е оставал в сянката на Ел Команданте и безпрекословно е изпълнявал указанията на Фидел. Раул печели заслужено уважение в планината Сиера Маестра (когато е партизанин - б.р.), а след това го укрепва на поста министър на Революционните въоръжени сили на Куба. Военното министерство е най-влиятелното учреждение в Куба. На кубинските генерали и офицери е възложено изпълнението на репресивната политика.
В Куба не се допуска инакомислие. Същевременно ръководството на страната, разбирайки, че глобализацията изисква деликатност, използва и инструмент като "моркова и тоягата". Партийният елит обича да повтаря, че Раул Кастро скоро ще напусне всички държавни постове и ще се оттегли. Наистина той заяви, че през 2018 г. ще напусне най-високия държавен пост. Но Раул ще остане до 2021 г. първи секретар на Кубинската комунистическа партия - ръководната сила на кубинското общество.
Няма никакви съмнения, че братята Кастро са били лоялни един към друг.
"Едновременно с това между тях имаше спорове по повод стратегията да постигане на една или друга цел. Различията носеха идеологически характер. От едната страна - ортодоксалният и отявлен комунист Раул, от другата - борецът революционер за справедливост Фидел Кастро", пише в книгата си Норберто Фуентес.
Той става дисидент през 1989 г. след процеса срещу неговия приятел полковник Антонио де ла Гуардия, който бе признат за виновен в наркотрафик и екзекутиран. Писателят получава разрешение да емигрира в САЩ след намеса на Габриел Гарсия Маркес.
През 80-те г. Раул и Фидел водят продължителна дискусия за ставащото в СССР при Горбачов. Изглежда, Раул е бил привърженик на перестройката и гласността. Оттогава изтече много вода. Възможно е Раул Кастро да продължи започнатото от него социално-икономическо либерализиране в страната и ще тръгне към промяна на законодателната база чрез метода на опита и грешката.
-----------
* Авторът е журналист от испанския вестник "Ел Паис", където е публикувана статията.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни