Кирил Николаевич Коротеев е председател на Правозащитния център "Мемориал". Той е част от обществото, документиращо престъпленията на сталинизма и другите режии в СССР, както и в днешна Русия. Заради дейността си и заради финансирането от чужбина организацията е обявена за чуждестранен агент.
Коротеев бе в София за участие в дискусия за предизвикателствата пред правата на човека в Русия,. Тя бе организирана от представителството на Европарламента в София. Повод е предстоящото годишно връчване на наградата "Сахаров" на ЕП, присъждана за борба за защита на човещките права. "Мемориал" е неин носител за 2009 г.

- Кирил Николаевич, бихте ли разказали за българските читатели какво представлява Общество "Мемориал"?

- Това е една много голяма група от различни организации, които работят по различни теми, свързани било с историята на политическите репресии в СССР и дисидентството, било със съхраняването на историческата памет за тях, било с документирането на днешните нарушения на човешките права. Всички ние сме обединени в Международно общество "Мемориал". Защото освен в Русия, действаме в много републики от бившия СССР, а също така в Германия и Италия - с тези две държави имаме някои общи проблеми в миналото.

Самият аз работя в Правозащитния център "Мемориал". Ние се занимаваме със съвременни нарушения на човешките права, най-вече при въоръжените конфликти в Чечня, а вече и в Украйна. Занимаваме се също с нарушенията на свободата на словото и събиранията в Русия, с наказателното правосъде, с въпросите на миграцията. Занимаваме се с дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

Има и други въпроси, повече ориентирани към сторията като към изследване и към съхраняване на историческата памет. Така например един от тях стигна до публикация. Имам предвид огласяването на имената на близо 40 000 души, служили в Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) по време на сталинския Голям терор.

- Имате предвид палачите?

- Ние не знаем кои точно от тях са били палачи. Поне засега. Очевидно е, че повечето от тях са участници в репресиите, но няма данни за участието им в конкретни дела. Така ще бъде поне докато няма възможност това да бъде изцяло проследено. Ако получим пълен достъп до съветските архими, вероятно ще имаме повече информация и ще знаем кой е издавал присъди, кой е измъчвал арестувани. Трябва и достъп до самите дела. А и ако получите достъп, архивът често заличава имената на участниците. Ние събрахме данните от всякакви източници, включително от публикации в регионални вестници от онова време - например кой е оглавил местния клон на НКВД еди къде си. Тази информация бе събирана години наред. Но колкото и да са оскъдни данните, не знам защо публикуването им предизвика гнева на сталинистката общественост в Русия.

- Но самият вие казахте, че не всички са били палачи. Не излиза ли така, че таи сталинистка общественост донякъде има право?

- Ама ние никъде не казваме, че всички са палачи.

- Много руски медии именно така представиха нещата...

- Така е, но истината е друга. Това е професионална историческа работа, а не опит да бъдат назовани имената на палачите. Според мен далеч по-важна е историята с Денис Карагодин от град Томск. Наскоро той получи достъп до имената на хората, свързани с разстрела на прадядо му през 30-те г. на ХХ век. И потомката на един от замесените се свърза с него и поиска прошка. Лично аз смятам, че този случай има огромна стойност не толкова за историята, а за националния диалог.

- Има ли "Мемориал" приблизителни данни за броя на убитите по времето на Сталин?

- Не. Това не е нашата цел. Ние не назоваваме цифри, а имена. За "Мемориал" ценност представлява отделният човек. Ние не броим в милиони, а в единици. За нас е по-важно да открием кои са жертви - с имената на убитите при Големия терор или на изчезналите в началото на този век в Чечня.

- Колегите ви в Италия и  Германия с какво се занимават?

- Със същото, с каквото и ние. И те наблягат върху съхраняването на историческата памет за репресиите съответно при фашизма и националсоциализма.

- Кой финансира "Мемориал"?

- Зависи за коя конкретна група става дума. Аз мога да ви кажа данни само за Правозащитния център, на който съм директор. В значителна степен ни финансират Европейската комисия и Фондация "Форд". По-малки суми получаваме от Фондация "Макартър". финансираме се и чрез краудфъндинг, т.е. набавяне на средства, като голям брой осигуряват малки суми за кауза, която смягаг за важна. Чрез краудфъндинг събрахме сериозна сума за проект, свързан с публикуването на имената на жертвите на Катинското клане - убийството на пленени полски военни в СССР през 1940 г. в Катинската гора.

- От Полша не са ли идвали пари за Катин?

- Помогнаха ни и правителството на Полша, и нейното посолство в Москва. Но лично за мен по-важното е, че получихме финансиране от стотици руски граждани.

- "Мемориал" получавал ли е някога пари от съветската или руската държава?

- По времето на СССР, при Михаил Горбачов, получихме регистрация, което беше най-важното. През първото десетилетие на века получавахме известни суми от руски публични фондове. В тях работеха хора, които бяха по-независими, отколкото днес. Чак до 2014 г. получавахме пари, макар и не много на брой. но така успяхме да осигурим обучение по руски език на мигранти. Дори имахме училище за децата на чужденците. Но вече стана много трудно, особено след като през 2014 г. бяхме обявени за чуждестранни агенти.

- Какви други последствия има за руски организации, получили това клеймо?

- Това води до сериозно увеличаване на бюрократичната отчетност. Изразява се в ежетодни проверки и в предаване на всеки три месеца на отчет на дейността в държавните органи. Постоянно текат финансови одити. Но "Мемориал" все пак е голяма организация и на нея тези неща не се отразяват толкова тежко. Много по-зле е за малки организация, в които работят по десетина души и чийто годишен бюджет е 10 000 евро. Те трябва да похарчат по 2000 евро за спадването на Закона за организациите с идеална цел, още толкова, за да се защитават по предявените от Министерството на правосъдието искове по същия този закон. Но още по-лошо е, че всеки път, когато си отваряме устата, сме задължени да казваме, че сме чуждестранни агенти, т.е. шпиони.

- Как точно трябва да го правите?

- Във всяка наша публикация, в сайта ни трябва да отбелязваме, че това е публикация, дело на организация с идеална цел, изпълняваща функциите на чуждестранен агент.

- Какво лошо или вредно поред вас има в това да бъдат документирани престъпленията на един режим като сталинисткия?

- Аз съм убеден, че ние трябва да правим точно това. Проблемът е, че руското правителство постоянно твърди, че няма нищо лошо в това някой да бъде обявяван за чуждестранен агент, че ставало дума само за регулиране, че всички държави регулират политическата дейност, че никой няма намерение да забранява каквото и да било. Това е лъжа на няколко равнища. Вменяват ни политическа дейност - не стремеж да създадем партия, не стремеж към власт. Но всеки текст на нашия сайт бива обявяван за политически. Дори да държим определени книги в офиса ни, това се смята за политическа дейност. Наскоро предявиха такива обвинения срещу организацията "Глас-Самара". Причина бе, че в офиса им имало книга на Борис Немцов - опоззиционера, когото убиха през 2015 г. в Москва.

Това, което ще приложат с нас, е постепенното задушаване. Ние ще бъдем принудени да посвещаваме все повече и повече време за защита на самите себе си, вместо да се занимаваме с това, което считаме за необходимо. Сега например аз, който съм юрист, все по-малко имам възможност да защитавам в съдилищата хората, пострадали заради нарушаването на правата им, а трябва постоянно да браня "Мемориал". Това отнема и отклонява много енергия.

- Говорихме за бюджети. Какъв е годишният бюджет на "Мемориал"?

- Ще ви кажа данни само за Правозащитния център. Той е около 30 милиона рубли годишно. (В момента еквивалентът на тази сума е 454 222 евро - б.а.) Финансирането ни намаля значително, след като в Русия бе забранена Фондация "Сорос", която също ни даваше пари. Но, както знаете, тя бе обявена за нежелана. Освен това рублата доста се срина и в сравнение с миналата година същата сума е намаляла с една трета, ако я изчисляваме в евро. Парите са за централа в Москва, три регионални офиса в Северен Кавказ и близо 20 юристи, консултиращи мигрантите. Именно по последното направление отиват половината от парите.

- Кои са важните дати за "Мемориал"?

- 29 октомври. Тогава провеждаме акцията "Връщане на имената". Събираме се на Лубянка - площада, на който е централата на някогашния НКВД, днес ФСБ, и всеки чете по микрофона по няколко имена на хора, убити по време на Големия терор. Произнасяме техните имена, дати на раждането и гибелта, професията и местоработата. Поводът е 30 октомври - денят на политзатворника в СССР. Но на самия този ден хората почитат семейно загиналите, затова го правим ден по-рано.

- А как отбелязвате  5 март - деня на смъртта на Сталин през 1953 г.?

- Честитим си годишнината. Понякога пийваме, но нормално, не много. Съвсем сериозно говоря. Но има още една важна дата - 5 декември. На този ден през 1965 г. се провежда първият политически протест срещу властта в СССР. Хората протестират по време на процеса срещу писателите Анрдей Синявски и Юлий Даниел. Този процес не получава полагащата се от конституцията гласност. Властите се опитват да не допуснат много хора в залата под предлог, че нямало места.  Този процес и той се смята за начало на правозащитното движение.

- С кои организации или партии в България поддържате връзка?

- С огромно уважение се отнасям към Българския хелзинкски комитет (БХК) и Български адвокати за правата на човека (БАПЧ). Уважавам много съдия Здравка Калайджиева, която до неотдавна беше в ЕСПЧ, както и Йонко Грозев, който я смени. Навремето много внимателно следях делото "Начева срещу България" - става дума за убийството от полицаи на двама цигани, дезертирали от военна служба. Въпросът бе дали по тях е стреляно на расистка основа. Ние използваме това дело във всекидневната ни работа в защита на мигрантите. Изучавал съм внимателно и делото "Станев срещу България" - то засяга правата на хора с психическо разстройство и въпросът бе могат ли тези права да бъдат отнемани.

- Последен въпрос. В България някои демонстранти носят портрети на Сталин. Бихте ли им казали нещо?

- Първо, много съжалявам за това. Второ, тези хора трябва да разберат, че при Сталин не е имало сигурност за никого. И тези, които днес излизат с негови портрети, утре могат да се озоват в най-лошите места от ГУЛАГ. И затова защитата на ценности като демокрацията, човешките права, справедливото правосъдие дава по-голяма гаранция обществото да бъде по-богато, по-успешно, по-разнообразно. В условията на произвол никой няма гаранция срещу ужасите, които могат да го сполетят.