На 7 декември Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха съгласие  по решение за създаване на механизъм за обмен на информация за междуправителствените споразумения между държавите членки на съюза и трети страни в областта на енергетиката.

Решението е основен елемент от т. нар. енергиен съюз. То има за цел да осигури функционирането на вътрешния пазар на енергия в ЕС и да гарантира сигурността на доставките. Предстои официалното му гласуване в Европейския парламент и в Съвета и се очаква да влезе в сила от средата на 2017 г.

То не се отнася за междуправителствени споразумения, които са вече са били нотифицирани  пред Комисията съгласно правото на ЕС.

Решението обхваща всички, независимо от наименованието им, правно обвързващи споразумения между една или повече държави членки и една или повече трети страни за покупка, търговия, продажба, складиране или доставка на енергия и за строителство или експлоатация на енергийна инфрасткруктура с физическа връзка с една или понече държави членки.

Най-важен в документа е чл. 3, който задължава държавите от ЕС, преди да започнат преговори за ново или за поправка на съществуващо енергийно споразумение с трета страна, да уведомят за това Европейската комисия възможно най-рано, както и редовно да я информират за хода на преговорите.

Преди формалното приключване на преговорите и подписването на споразумението страната членка е длъжна да представи черновата му на Комисията, за да се увери тя, че то е в съответствие с европейското законодателство за вътрешния енергиен пазар и за конкуренцията. 

Комисията има месец и половина от датата на нотификацията да направи тази оценка. Ако до изтичането на този срок държавата не получи отговор от нея, това значи, че Комисията няма забележки. В случай, че тя има съмнения, има още месец и половина да ги представи пред съответната страна. През това време нейните власти нямат право да подписват и да ратифицират споразумението. 

Решението се отнася само за междуправителствените споразумения, но не и за договорите между търговски дружества.

Ако споразумението е за енергия различна от природния газ, държавата членка може да го представи за консултация с Комисията, само ако сама не е сигурна, че то отговаря на европейското законодателство.

Службите на Комисията могат да съветват държавата членка по време на преговорите по своя инициатива или по нейна молба. По искане на държавата и с нейното писмено съгласие Комисията може да участва в преговорите като наблюдател.

Комисията няма власт да позволява или забранява на държавата да сключи споразумението, но в решението се казва, че последната е длъжна да вземе "в най-голяма степен" под внимание съображенията на Комисията, ако тя има такива.

Три месеца, след като решението влезе в сила, държавите членки трябва да уведомят Комисията за всички съществуващи енергийни споразумения и за анексите към тях с изключение на тези, които вече са били нотифицирани по силата на същуествуващо досега решение със същия предмет.

До девет месеца от представянето на тези споразумения Комисията трябва да информира държавите, ако има съмнения за съответствието им с европейското право.

Националните власти имат право да изискват от Комисията да пази в тайна клаузи от представените споразумения, чието разкриване би могло да навреди на търговски или други интереси на страните. Ако съответната страна няма такива изисквания, целият текст на споразумението ще бъде споделян с останалите страни от ЕС. При условие за конфиденциалност засегнатите текстове ще  бъдат заменени с резюмета.

Две години след влизане в сила на решението Комисията трябва да разработи указания за водене на енергийни преговори с модели на клаузи и списък с примерни текстове, които не съответстват на европейското законодателство.