Ad Config - Website header

 

Article_top

Една от най-лошите черти на новата Студена война е агресивността, с която руската държава превърна институциите на откритостта в оръжие срещу Запада, като същевременно не позволява на опонентите си да използват същите институции у дома.

Всяка страна на демократичния живот - от свободата на словото до независимостта на гражданското общество, бяха манипулирани като част от стратегията на Кремъл за информационна война. Същото се случва и със западните правосъдни системи. Върховенството на закона не се отнася за Русия, особено когато са заложени интересите на управляващия елит. Съдилищата работят като филиали на властта на Владимир Путин, като признават за виновни и осъждат по команда неговите противници. Руската държава обаче оценява себе си по стандарта на западните независими правосъдни системи на същата основа, на която го прави всеки друг. И го прави често, за да преследва жертвите си на чужда територия.

Опитите на Путин да използва западното правосъдие за собствените си цели вероятно ще станат по-чести заради избирането на Александър Прокопчук - кандидат, номиниран от руското правителство, за вицепрезидент на Интерпол през ноември. Решението е необичайно, и не на последно място защото Русия се прочу с неправомерното използване на системата за червена бюлетина на Интерпол, която позволява на държавите членки да арестуват заподозрените навсякъде по света, за да бъдат те екстрадирани и предадени на руското правосъдие. Въпреки факта, че конституцията на организацията я задължава да действа съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и да избягва намеса в политически дела, Интерпол често е позволявала нейната процедура с червената бюлетина да бъде използвана като инструмент за преследване от страна на авторитарните режими, най-вече в Русия.

Политически емигранти, природозащитници, чуждестранни противници и бизнесмени - дребни и едри - всички те са на мушката чрез международна заповед за арест. Нека бъдем честни към Интерпол - тя отхвърли преди значителен брой руски искания. Но броят на заявките е голям, а ресурсите й са скромни, така че се предполага, че едва 3 на сто от заявките за червена бюлетина се оценяват детайлно, преди да бъдат предприети по-нататъшни действия. Значителен брой безпочвени заявки се приемат без ефективна проверка. Ахмед Закаев - чеченският опозиционен лидер, срещу когото са отправени фалшиви обвинения за тероризъм в Русия, бе арестуван три пъти на основание червената бюлетина, като се започне от 2002 г., когато бе задържан за 32 дни при пристигането си в Дания. След това той бе арестуван при завръщането си във Великобритания, а после - в Полша през 2010 г. Руските обвинения срещу Закаев се сринаха, когато човекът, за чието отвличане той бе обвинен, свидетелства в негова защита. Закаев получи политическо убежище във Великобритания.

Червена бюлетина на Интерпол

За тези, за които е издадена червена бюлетина, последиците могат да бъдат драматични. В много случаи първият знак, че са на мушката, идва, когато те пътуват в чужбина и ги арестуват при паспортния контрол. Пьотр Силаев - екоактивист, прогонен от Русия след протести срещу изсичането на гората в Химки (предградие на Москва - б.р.), бе задържан при пристигането си в Испания през 2012 г. и трябваше да прекара 6 месеца там, за да обжалва искането за екстрадиране, въпреки че вече бе получил политическо убежище във Финландия. Още 18 месеца отидоха за обявяване на червената бюлетина за невалидна. На Иля Кацнелсон - бизнесмен, живеещ в Дания, бе закрита банковата сметка, а той бе принуден да продаде бизнеса си, след като бе обвинен в участие в афера на ЮКОС (петролна компания, която руската държава отне на олигарха Михаил Ходорковски - б.р.). Той бе арестуван при пристигането си в Германия следващата година и прекара два месеца в строго охраняван затвор, преди да бъде освободен. Той не е единственият, чийто бизнес бе унищожен по този начин.

Много руски искания за екстрадиране, инициирани с помощта на червената бюлетина, биват отхвърляни от западни съдилища поради липса на доказателства или поради очевидните им политически мотиви. Въпреки това те изпълняват досадна цел с оказването на натиск върху взетите на мушка. Силният стрес, несигурността и финансовото изражение са неизброими, защото червените бюлетини могат да останат активни в продължение на години или могат да бъдат издадени наново с добавени нови обвинения по всяко време. Това не позволява на жертвите на фалшивите искания да планират бъдещето си и дори да пътуват зад граница, без да се страхуват от арест. Сами по себе си тези искания представляват един вид наказание и в това е целият смисъл. Путин иска враговете му да знаят, че ще прекарат остатъка от живота си, като се оглеждат назад.

Биографията на Прокопчук трудно би дала повод за оптимизъм, че отношението на Интерпол към исканията на Русия ще се подобри. През последните 10 години той бе шеф на отдела в руското МВР, занимаващ се с Интерпол - период, през който имаше цял поток от фалшиви и политически мотивирани червени бюлетини, издадени от името на неговото правителство.

Преди това той оглавяваше отдела, отговарящ са икономическите и данъчните престъпления, смятан от анализаторите за най-подкупната сфера на руското правосъдие. Точно тук политици, хора на организираната престъпност и подкупни чиновници често придават законност на конфискуването на собственост с цел лична облага. В случаите на корпоративно рейдърство законните бизнесмени се оказват арестувани по фабрикувани обвинения в укриване на данъци, бизнесът им е превзет с помощта на фалшифицирани документи и корумпирани съдии. Тези, които имат късмета да се измъкнат от Русия, често стават преследвани с червена бюлетина на Интерпол.

Защитниците на избора на Прокопчук твърдят, че той е само един чиновник и възможността да влияе върху работата на Интерпол ще бъде ограничена. Има две причини това мнение да не е вярно. Пърата е, че за първи път Русия има човек, който може да защитава нейната кауза, на толкова високо ръководно ниво в Интерпол. В резултат влиянието му може само да нараства. Втората причина е, че новоизбраният заедно с Прокопчук президент е Мън Хунвей,у китайският зам.-министър на обществената сигурност. Правозащитни групи посрещнаха това назначение с ужас, тъй като Китай също сериозно злоупотребява със системата за червената бюлетина. Прокопчук със сигурност няма да бъде мъмрен от новия си шеф.

Тъй като двата най-висши поста в Интерпол сега се заемат от представители на силни авторитарни режими, време е западните демокрации да преразгледат начина си на работа с организацията. Трябва да има неформално разбирателство между тези страни, за да хармонизират работата с червените бюлетини, изддени от Русия и други нарушители на човешките права. Целта трябва да бъде изграждането на допълнителна защита, която не позволява те да бъдат използвани като оръжие за тормоз, като например бъде гарантирано, че искането, отхвърлено от една страна, не може да бъде задействано в друга. Най-малкото трябва да има взаимно признаване на решенията за даване на убежище, за да имат политическите бежанци свободна за пътуване зона. В краен случай трябва да има воля за анулиране на всички руски искания, ако Кремъл продължава да злоупотребява със системата. Вече не трябва да има затваряне на очите.

-------

* Авторът е директор на базираната в Лондон Фондация "Русия". Статията е публикувана във в. "Файненшъл таймс".

 

Клуб Z припомня

Как България арестува Николай Кобляков

Български полицаи водят към съда Николай Кобляков, окован с белезници. Той се опира и на патерица, тъй като кракът му бе пострадал при инцидент във Франция. Снимка БГНЕС

България арестува на 29 юли 2014 г. Николай Кобляков - основател на френската неправителствена организация "Русия-Свобода". Той бе задържан на летище София по искане на Русия, която го е обявила за издирване чрез Интерпол. Кобляков, който има двойно руско-френско гражданство, е набеден за съучастник в кражба на активи на руското външнотърговско обединение "Станкоимпорт" във Франция.

От МВР обясниха тогава, че в случая България е обикновен изпълнител на искането и няма как да откаже ареста. По процедура министерството е задължено да задържи всеки един български гражданин или чужденец, който е пуснат за издирване през системата на Интерпол. След това се информира прокуратурата и се задейства процедурата за екстрадиция пред българския съд, който решава окончателно.

Кобляков прекара в ареста само 3 дни, след което бе освободен срещу подписка, и даде интервю първо на Клуб Z.

В крайна сметка дисидентът отпътува за Франция на 2 ноември 2014 г. Българският съд го призна за невинен и отказа да го предаде на Русия.

 

Една от най-лошите черти на новата Студена война е агресивността, с която руската държава превърна институциите на откритостта в оръжие срещу Запада, като същевременно не позволява на опонентите си да използват същите институции у дома.

Всяка страна на демократичния живот - от свободата на словото до независимостта на гражданското общество, бяха манипулирани като част от стратегията на Кремъл за информационна война. Същото се случва и със западните правосъдни системи. Върховенството на закона не се отнася за Русия, особено когато са заложени интересите на управляващия елит. Съдилищата работят като филиали на властта на Владимир Путин, като признават за виновни и осъждат по команда неговите противници. Руската държава обаче оценява себе си по стандарта на западните независими правосъдни системи на същата основа, на която го прави всеки друг. И го прави често, за да преследва жертвите си на чужда територия.

Опитите на Путин да използва западното правосъдие за собствените си цели вероятно ще станат по-чести заради избирането на Александър Прокопчук - кандидат, номиниран от руското правителство, за вицепрезидент на Интерпол през ноември. Решението е необичайно, и не на последно място защото Русия се прочу с неправомерното използване на системата за червена бюлетина на Интерпол, която позволява на държавите членки да арестуват заподозрените навсякъде по света, за да бъдат те екстрадирани и предадени на руското правосъдие. Въпреки факта, че конституцията на организацията я задължава да действа съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и да избягва намеса в политически дела, Интерпол често е позволявала нейната процедура с червената бюлетина да бъде използвана като инструмент за преследване от страна на авторитарните режими, най-вече в Русия.

Политически емигранти, природозащитници, чуждестранни противници и бизнесмени - дребни и едри - всички те са на мушката чрез международна заповед за арест. Нека бъдем честни към Интерпол - тя отхвърли преди значителен брой руски искания. Но броят на заявките е голям, а ресурсите й са скромни, така че се предполага, че едва 3 на сто от заявките за червена бюлетина се оценяват детайлно, преди да бъдат предприети по-нататъшни действия. Значителен брой безпочвени заявки се приемат без ефективна проверка. Ахмед Закаев - чеченският опозиционен лидер, срещу когото са отправени фалшиви обвинения за тероризъм в Русия, бе арестуван три пъти на основание червената бюлетина, като се започне от 2002 г., когато бе задържан за 32 дни при пристигането си в Дания. След това той бе арестуван при завръщането си във Великобритания, а после - в Полша през 2010 г. Руските обвинения срещу Закаев се сринаха, когато човекът, за чието отвличане той бе обвинен, свидетелства в негова защита. Закаев получи политическо убежище във Великобритания.

Червена бюлетина на Интерпол

За тези, за които е издадена червена бюлетина, последиците могат да бъдат драматични. В много случаи първият знак, че са на мушката, идва, когато те пътуват в чужбина и ги арестуват при паспортния контрол. Пьотр Силаев - екоактивист, прогонен от Русия след протести срещу изсичането на гората в Химки (предградие на Москва - б.р.), бе задържан при пристигането си в Испания през 2012 г. и трябваше да прекара 6 месеца там, за да обжалва искането за екстрадиране, въпреки че вече бе получил политическо убежище във Финландия. Още 18 месеца отидоха за обявяване на червената бюлетина за невалидна. На Иля Кацнелсон - бизнесмен, живеещ в Дания, бе закрита банковата сметка, а той бе принуден да продаде бизнеса си, след като бе обвинен в участие в афера на ЮКОС (петролна компания, която руската държава отне на олигарха Михаил Ходорковски - б.р.). Той бе арестуван при пристигането си в Германия следващата година и прекара два месеца в строго охраняван затвор, преди да бъде освободен. Той не е единственият, чийто бизнес бе унищожен по този начин.

Много руски искания за екстрадиране, инициирани с помощта на червената бюлетина, биват отхвърляни от западни съдилища поради липса на доказателства или поради очевидните им политически мотиви. Въпреки това те изпълняват досадна цел с оказването на натиск върху взетите на мушка. Силният стрес, несигурността и финансовото изражение са неизброими, защото червените бюлетини могат да останат активни в продължение на години или могат да бъдат издадени наново с добавени нови обвинения по всяко време. Това не позволява на жертвите на фалшивите искания да планират бъдещето си и дори да пътуват зад граница, без да се страхуват от арест. Сами по себе си тези искания представляват един вид наказание и в това е целият смисъл. Путин иска враговете му да знаят, че ще прекарат остатъка от живота си, като се оглеждат назад.

Биографията на Прокопчук трудно би дала повод за оптимизъм, че отношението на Интерпол към исканията на Русия ще се подобри. През последните 10 години той бе шеф на отдела в руското МВР, занимаващ се с Интерпол - период, през който имаше цял поток от фалшиви и политически мотивирани червени бюлетини, издадени от името на неговото правителство.

Преди това той оглавяваше отдела, отговарящ са икономическите и данъчните престъпления, смятан от анализаторите за най-подкупната сфера на руското правосъдие. Точно тук политици, хора на организираната престъпност и подкупни чиновници често придават законност на конфискуването на собственост с цел лична облага. В случаите на корпоративно рейдърство законните бизнесмени се оказват арестувани по фабрикувани обвинения в укриване на данъци, бизнесът им е превзет с помощта на фалшифицирани документи и корумпирани съдии. Тези, които имат късмета да се измъкнат от Русия, често стават преследвани с червена бюлетина на Интерпол.

Защитниците на избора на Прокопчук твърдят, че той е само един чиновник и възможността да влияе върху работата на Интерпол ще бъде ограничена. Има две причини това мнение да не е вярно. Пърата е, че за първи път Русия има човек, който може да защитава нейната кауза, на толкова високо ръководно ниво в Интерпол. В резултат влиянието му може само да нараства. Втората причина е, че новоизбраният заедно с Прокопчук президент е Мън Хунвей,у китайският зам.-министър на обществената сигурност. Правозащитни групи посрещнаха това назначение с ужас, тъй като Китай също сериозно злоупотребява със системата за червената бюлетина. Прокопчук със сигурност няма да бъде мъмрен от новия си шеф.

Тъй като двата най-висши поста в Интерпол сега се заемат от представители на силни авторитарни режими, време е западните демокрации да преразгледат начина си на работа с организацията. Трябва да има неформално разбирателство между тези страни, за да хармонизират работата с червените бюлетини, изддени от Русия и други нарушители на човешките права. Целта трябва да бъде изграждането на допълнителна защита, която не позволява те да бъдат използвани като оръжие за тормоз, като например бъде гарантирано, че искането, отхвърлено от една страна, не може да бъде задействано в друга. Най-малкото трябва да има взаимно признаване на решенията за даване на убежище, за да имат политическите бежанци свободна за пътуване зона. В краен случай трябва да има воля за анулиране на всички руски искания, ако Кремъл продължава да злоупотребява със системата. Вече не трябва да има затваряне на очите.

-------

* Авторът е директор на базираната в Лондон Фондация "Русия". Статията е публикувана във в. "Файненшъл таймс".

 

Клуб Z припомня

Как България арестува Николай Кобляков

Български полицаи водят към съда Николай Кобляков, окован с белезници. Той се опира и на патерица, тъй като кракът му бе пострадал при инцидент във Франция. Снимка БГНЕС

България арестува на 29 юли 2014 г. Николай Кобляков - основател на френската неправителствена организация "Русия-Свобода". Той бе задържан на летище София по искане на Русия, която го е обявила за издирване чрез Интерпол. Кобляков, който има двойно руско-френско гражданство, е набеден за съучастник в кражба на активи на руското външнотърговско обединение "Станкоимпорт" във Франция.

От МВР обясниха тогава, че в случая България е обикновен изпълнител на искането и няма как да откаже ареста. По процедура министерството е задължено да задържи всеки един български гражданин или чужденец, който е пуснат за издирване през системата на Интерпол. След това се информира прокуратурата и се задейства процедурата за екстрадиция пред българския съд, който решава окончателно.

Кобляков прекара в ареста само 3 дни, след което бе освободен срещу подписка, и даде интервю първо на Клуб Z.

В крайна сметка дисидентът отпътува за Франция на 2 ноември 2014 г. Българският съд го призна за невинен и отказа да го предаде на Русия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?