„Ядосайте се!“ Този призив отправи директорът за Югоизточна Европа на германската фондация за свободата „Фридрих Науман“ Даниел Кадик при представянето на „Черна книга на правителственото разхищение в България“ за 2016 година. В нея са включени 15 случая на изразходвани значителни средства на данъкоплатците, които видимо не са постигнали целта си.

Например: велоалеи в столичния квартал „Овча купел“, по които не може да се кара колело; чисто ново кръгово движение в Русе, което се руши от деня на откриването; много скъпа спортна зала в Пловдив, която днес стои празна; построени с европейски пари къщи за гости, които са заключени и т.н.

„Идеята на книгата е да припомни защо контролът от страна на гражданите е от такова съществено значение и докъде може да доведе разходването на държавни средства, ако никой не го следи. Представените случаи обаче са само моментна снимка, „най-големите хитове“ на деня и определено не изчерпват пълната колекция“, обясни още Кадик.

Ето само три примера накратко:

БДЖ: Всяка година българските данъкоплатци се разделят със стотици милиони левове, за да поддържат и модернизират железопътната мрежа в страната. Резултатът е, че в последните години няма изградена нито една изцяло нова линия, че влаковете се движат дори по-бавно от преди, а нелепите катастрофи не свършват. Огромните пари обаче продължават да отиват при любимите фирми на властта.

КОЛОДРУМА: Спортна зала „Колодрума“, наречена от кмета на Пловдив Иван Тотев „уникалното спортно бижу“, струва на данъкоплатците почти 60 млн. лв. За няколко години проектът поскъпна пет пъти, а днес съоръжението почти не се използва. Милионите за строителството пък отидоха във фирма, с която семейството на кмета има дългогодишни отношения. Днес тази скъпа придобивка често е заключена.

КЪЩИ: Програмата за развитие на селските райони е финансирала за последните седем години 749 къщи за гости на обща стойност над 2 милиона лева. Целта е ясна: с помощта на солидарността на европейските данъкоплатци предприемчиви българи да бъдат подпомогнати да развият селски туризъм, да създадат работни места и да помогнат за съживяването на някои обезлюдени райони. Голяма част от тези къщи обаче не работят като места за настаняване, т.е. някой просто е взел парите и си е построил нова къща.

„Черната книга не следва да се чете просто със злоба към един или друг случай на прахосничеството. Черната книга следва да има образователен характер и да провокира промяна в мисленето и отношението към публичните институции у нас и изобщо към ролята на държавата във всекидневния ни живот“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който е редактор на книгата.

„Черната книга“ е достъпна на сайта на фондацията „Фридрих Науман“. Можете да се запознаете подробно с всичките 15 случая тук.