При последния тежък инцидент в Хитрино, довел до загубата на човешки животи, ранени, едно опустошено село и много лични трагедии, отново широко беше дискутиран странният журналистически подход - често - към задаването на въпроси на хората, преживели нещастието. Появи се даже и класация на неадекватните въпроси. Сред най-разпространените е питането: Как се чувствате?, отправено към хора, които току-що са погребали близък, или стоят сред отломките на разрушената си къща. Още: "Какво почувствахте по време на погребението?", "За първи път ли преживявате експлозия?" и т. н.

Дискусията как трябва да се отнасят журналистите с хора, преживели трагичен инцидент, природно бедствие, загуба на близък и т. н., се подновява периодично. Като непрестанно се обяснява, че трябва да се зачитат правата и чувствата на интервюираните в тези ситуации, че новината не е най-важното, когато тя е за сметка на състоянието и емоциите и на без това травмирани хора.

От Асоциацията на европейските журналисти решиха да дадат някои практически съвети как да се действа в такива ситуации като се търси балансът между поднасянето на пълна информация и спазването на определена журналистическа етика. 

Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития, без да нараним достойнството им и да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация? Трябва да ли да гледаме на самите себе си, журналистите, като на хора, изложени на травма и да вземем мерки?, питат от АЕЖ.

И в опит да отговорят на част от тези въпроси съставиха практичен Наръчник за отразяване на трагични събития и инциденти. "В него се фокусираме върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. Използвахме най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ прихотерапевт", уточняват от асоциацията.

Конференцията и наръчника са изготвени с подкрепата на Микрофонд „Човек на годината” на Българския Хелзински Комитет.

Ето някои от акцентите в наръчника:

ЖЕРТВИ ИЛИ ПРЕЖИВЕЛИ ТРАГЕДИЯ?

Като журналисти ние боравим с думи и добре знаем тяхното огромно значение. В професията обаче има наложени термини и практики, за които рядко се замисляме. Един от тях е „жертва” – на инцидент, на насилие, на сексуално посегателство. Според психотерапевтката Рада Наследникова обаче употребата на думата "жертва" води до стигматизация на потърпевшите и до самоидентификация с ролята на жертва. Психолозите предпочитат да говорят за „хора, преживели насилие/трагичен инцидент и т. н.”, тъй като това определение не акцентира върху личността, а върху преживяното, което е само един трагичен момент от историята на човека.

„Много е важно да се има предвид, че езикът задава перспективата на ситуацията и тогава, когато се наричат „жертви“, винаги хората се стигматизират. Или – вече не си Мария Иванова, ти си жертва на някакво насилие”, казва Рада Наследникова. „Освен това тази част от преживяването ти, от идентичността на човека започва да описва цялото, което е изключително стигматизиращо и травмиращо”, предупреждава тя. Разбира се, подборът на думи остава в полето на журналиста. Понякога използването на думата „жертва” помага да подчертаем сериозността на ситуацията. Експертите все пак съветват да го правим осъзнато и отговорно.

ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮТО:

• Обозначете се ясно и коректно – името, медията, за която работите, обяснете кога ще бъде излъчен материалът. Уточнете предварително начина, по който ще вземете интервюто – събеседникът Ви може да предпочете да Ви разкаже някои неща без да иска да бъде цитиран и Вие сте длъжни да уважите това решение.

• Никога не започвайте с въпроси, директно свързани с трагедията. Ако говорите с майка, загубила детето си, питайте първо за него, за живота, навиците му и впоследствие опитайте да навлезете в травмиращата тема.

• Никога не питайте: „Как се чувствате?”; „Боли ли Ви?”, „Страдате ли?”, „Преживявали ли сте нещо подобно?“, „Имате ли нужда от психиатър?“.... По този начин провокирате и засилвате страданието и травмата на близките, без да допринасяте за информационната стойност на интервюто.

• Проявявайте емпатия - опитайте се да се поставите на мястото на другите, но избягвайте реплики като „Разбирам как се чувствате” и „Знам какво Ви е”. Те може да предизвикат раздразнение и обратна реакция у събеседника Ви.

• Слушайте. Не прекъсвайте. Говорете малко и слушайте. Това не е стандартно интервю – необходимо е да проявявате двойно повече внимание и уважение.

• Не крийте излишно емоциите си, но и не престъпвайте границите на професионалната етика, защото може да създадете фалшиви надежди или илюзии, които в бъдеще да не можете да оправдаете.