Ad Config - Website header

 

Article_top

Путин посвети пребиваването си в длъжността на руски диктатор на две взаимно свързани цели - да укрепи собствените си власт и богатство и тези на страната, която контролира. В крайна сметка колкото по-силна става Русия, толкова по-силен става и нейният президент. В стремежа си към по-силно влияние Путин се опитва да преустрои въоръжените сили от нискокачествена група наборници, снабдена с лошо работещи оръжия, в професионална сила с най-съвременно оръжие. Тази трансформация, завършена само отчасти, бе показана в Сирия, която Путин използва, за да покаже системи като елегантните крилати ракети "Калибър" и димящия самолетоносач "Адмирал Кузнецов". Но, както подхожда на ветеран от КГБ, на Путин са му по-мили "отричаните" тайни операции, отколкото откритото надуване на мускули.

Владимир Путин е убеден, че САЩ водят кампания срещу него.

Путин се прочу с използването на "зелени човечета" - агенти на руското разузнаване и спецагентите в цивилни дрехи, които да нахлуят на територията на Украйна и да вдигнат на бунт рускоезичното население. И това проработи - Русия анексира Крим и овладя де факто голяма част от Източна Украйна.  Тактиката на зле прикрита агресия стана известна като "хибридна война" и постоянно обърква Запада, защото Путин внимава да не престъпи нормалните червени линии.

Западът е още по-смутен от политическата война на Путин, целяща да подкопае антируските режими и да ги замени с по-поддаващи се на влияние лидери. Доказателство на най-високо ниво за това бе проникването в сървърите на Националния демократически комитет (НДК) и други компютри на Демократическата партия в САЩ, както заключи ЦРУ, за за наклонят американските избори в полза на Доналд Тръмп - най-проруския политик в Америка след Хенри Уолъс - министъра на селското стопанство при Франклин Рузвелт. Руските интернет тролове пубикуваха и писания срещу Хилъри Клинтън и в полза на Тръмп, много от които бяха очевидно фалшиви.

Намесата на Путин в изборите вероятно бе решителният фактор (за това хвърлете вината върху прилежните усилия на директора на ФБР Джеймс Коми), но при избори, решени от 100 000 души в три щата, е невъзможно да се каже кое направи разликата и кое не. Без съмнение Тръмп, който веднъж призова Путин да хакне опоненттката му, действа като чмовек с нечиста съвест, като гневно отрича не само че проникванията са целели да му помогнат, но и че са били изобщо дело на Кремъл. Путин ще получи своята награда, ако новата администрация реши да вдигне санкциите, наложени срещу Русия след нахлуването й в Украйна - нещо, което е по-вероятно, ако шефът на "Ексон Мобил" Рекс Тилърсън, когото Путин награди с Орден на дружбата, бъде утвърден за държавен секретар.

Кампанията на Путин за подкопаване обаче не е ограничена само в САЩ. От години насам той действа в цяла Европа, като Москва подкрепя крайно леви и крайно десни партии, обединени от неприязънта си към ЕС и НАТО - двете институции, които Путин с право вижда като главни пречки пред надеждите си да възроди Руската империя или най-малкото руската сфера на влияние в Източна Европа.

Русия без никакъв свян подкрепя френския крайно десен Национален фронт, който получи заем от 11 милиона евро през 2014 г. от базирана в Москва банка и иска още 27 милиона евро, за да се бори на изборите догодина. Френските президентски избори напролет не могат да бъдат загубени от Путин, след като двамата водещи кандидати - Марин льо Пен от Националния фронт и номинираният от консерваторите бивш премиер Франсоа Фийон са за по-тесни връзки с Москва.

В Германия Ангела Меркел вероятно ще бъде преизбрана и ще продължи с относително твърдата си линия към Кремъл, но "Уикилийкс" тъкмо излезе с масивно изтичане на документи на германското разузнаване, много от които са за противоречивото сътрудничество с американските разузнавателни агенции. Мнозина виждат това като опит на Русия да подкопае Меркел, тъй като "Уикилийкс" отдавна е любим информационен бюлетин за руските служби. В Черна гора руснаците са обвинени дори че отиват по-далече чрез подготовката на политическа кампания срещу прозападното правителство на премиера Мило Джуканович преди изборите на 16 октомври. Понеже това не подейства, руснаците, изглежда, се опитаха да организират преврат за свалянето на правителството, като използваха сръбски агенти, тясно свързани с Кремъл.

Не е за учудване, че Алекс Йънгър - обикновено потайният шеф на британските служби МИ6, наскоро произнесе необичайна реч, в която предупреди, че враждебни сили като Русия, които използват "разнообразни средства като кибератаки, пропаганда или подкопаване на демократичния процес..., представляват фундаментална заплаха за нашия суверенитет. Те трябва да притесняват всички онези, които споделят демократичните ценности." Думите му бяха повторени от генерал-майор Гунар Карлсон - шефа на главната шведска агенция за външно разузнаване, който предупреди, че подривната дейност на Русия "е сериозна заплаха, защото по различни начини [руснаците] могат да проникнат в самите основи на демокрацията и да повлияят на демократичните вземания на решения". Русия в момента оказва натиск за отказ от НАТО върху Швеция, която е обезпокоена от зачестилите руски нахлувания в суверенните й води и въздушно пространство.

Твърде лесно е да бъде осъдена руската намеса, но е трудно да се разбере какво да се прави с нея. Като първа крачка е задължително машинациите на Кремъл да бъдат документирани и огласени. Затова е важно да се докаже хакването на изборите в САЩ. Един от възможните подходи са разследвания на Конгреса, за които призоваха лидерът на сенатското мнозинство Мич Макконъл и председателят на Камарата на представителите Пол Райън. Но неуспехът на комисията за Бенгази (разследваща терористичната атака срещу консулството на САЩ през 2012 г. - б.р.) демонстрира опасностите от показността и партизанщината в Конгреса. По-сполучлив подход, който ще бъде по-сериозен и непартиен, ще бъде независима комисия по модела на тази, която разследва атентатите от 11 септември - тя би могла да бъде оглавена от бившите директори на ЦРУ Майкъл Хейдън и Леон Панета.

Но едно публично огласяване не стига, за да бъде накаран Путин да спре и да се въздържа. В действителност документирането на руските схеми може да усили аурата ан могъществото му, като покаже колко интелигентно той манипулира противниците си. Президентът Барак Обама позорно не накара Путин да плати за своята агресия. Макар администрацията му да заплаши с отговор Русия, доколкото знаем, той така и не бе даден.

"Ние имахме такива срещи, на които всеки бе съгласен, че трябва да отвърнем на руснаците и то твърдо. Но това не се случи", каза пред в. "Ню Йорк таймс" висш представител на Държавния департамент.

Като един от поводите за бездействие "Ню Йорк таймС" назовава президентското "опасение от ескалиране на кибервойната и притеснението, че САЩ имат нужда от сътрудничеството на Русия в преговорите за Сирия". (Сякаш Русия има изобщо намерение да сътрудничи със САЩ за Сирия.) Неуспехът му да се противопостави по-активно срещу руските действия по време на кампанията може би струваха победата на Хилъри Клинтън. Трудно е да си представим Доналд Тръмп, облагодетелствалият се от руските кибератаки, да направи много по въпроса, но Обама има още няколко седмици на власт, за да действа.

Възможните отговори могат да се простират в диапазона от по-нататъшни санкции - включително замразявания на финанси и пътувания на лица, отговорни за хакването - до отговори със същите действия като руските. Путин обича да огласява западни имейли. Какво би станало, ако Агенцията за национална сигурност (АНС) огласи комуникациите между него и протежетата му? Или ако разузнаването на САЩ даде публичност на подробности за задморските му банкови сметки, за които толкова се говори? Това може да подкопае хватката му, като пробие аурата му на справедлив човек и дори може да доведе до замразяване на сметките, като така го удари по джоба.

Покрай всичко това Западът като цяло и особено САЩ ще трябва да разберат как да водят собствена политическа война. Това е нещо, което сме правили в началото на Студената война, когато ЦРУ подпомагаше антикомунистите да спечелят изборите по света от Италия до Филипините и финансираше Радио "Свобода"/Радио "Свободна Европа", сп. "Енкаунтър" и други организации, за да спечелят битката за "сърцата и умовете". Днес Русия, Иран, Китай и други затворени общества са потенциално уязвими при кампании, целящи да дадат повече сила на дисидентите, да дискредитират управляващия елит и да помогнат на обикновените хора да получат точна и нецензурирана информация.

Путин подозира САЩ във водене на точно такава кампания срещу самия него и съюзниците му. Той държи ЦРУ отговорно за бунтовете през 2005 и 2014 г. в Украйна, при които бе победен проруският лидер Виктор Янукович, и за бунта през 2003 г. в Грузия, който докара на власт Михаил Саакашвили. Иронията е в това, че извън откритите и благородни усилия за насърчаване на демокрацията на Националния фонд за демокрация (НФД), Вашингтон направи малко за подкопаването на антизападните лидери или за насърчаването на прозападни алтернативи.

Дошло е времето това да се промени. САЩ имат нужда да възродят уменията си в политическата война, които някога притежаваха, а сега са атрофирали, както аз и Майкъл Доран (американски политически експерт - б.р.) заявихме през 2013 г. в Меморандума за иновации в политиката за съвета по външна политика. Путин са показа като майстор в тази игра. Други противници, сред които Иран и "Даеш" ("Ислямска държава"), също активно водят политическа война. Не можем да си позволим лукса да кажем, че не е наша работа да играем тази игра. Заложено е единствено бъдещето на демокрацията.

-------

* Авторът е роден в СССР, преселил се като дете в САЩ. Той е специалист по въпросите на националната сигурност в Съвета по външна политика. Статията му е публикувана в специализираното издание "Форин полиси".

 
Снимка БГНЕС

Путин посвети пребиваването си в длъжността на руски диктатор на две взаимно свързани цели - да укрепи собствените си власт и богатство и тези на страната, която контролира. В крайна сметка колкото по-силна става Русия, толкова по-силен става и нейният президент. В стремежа си към по-силно влияние Путин се опитва да преустрои въоръжените сили от нискокачествена група наборници, снабдена с лошо работещи оръжия, в професионална сила с най-съвременно оръжие. Тази трансформация, завършена само отчасти, бе показана в Сирия, която Путин използва, за да покаже системи като елегантните крилати ракети "Калибър" и димящия самолетоносач "Адмирал Кузнецов". Но, както подхожда на ветеран от КГБ, на Путин са му по-мили "отричаните" тайни операции, отколкото откритото надуване на мускули.

Владимир Путин е убеден, че САЩ водят кампания срещу него.

Путин се прочу с използването на "зелени човечета" - агенти на руското разузнаване и спецагентите в цивилни дрехи, които да нахлуят на територията на Украйна и да вдигнат на бунт рускоезичното население. И това проработи - Русия анексира Крим и овладя де факто голяма част от Източна Украйна.  Тактиката на зле прикрита агресия стана известна като "хибридна война" и постоянно обърква Запада, защото Путин внимава да не престъпи нормалните червени линии.

Западът е още по-смутен от политическата война на Путин, целяща да подкопае антируските режими и да ги замени с по-поддаващи се на влияние лидери. Доказателство на най-високо ниво за това бе проникването в сървърите на Националния демократически комитет (НДК) и други компютри на Демократическата партия в САЩ, както заключи ЦРУ, за за наклонят американските избори в полза на Доналд Тръмп - най-проруския политик в Америка след Хенри Уолъс - министъра на селското стопанство при Франклин Рузвелт. Руските интернет тролове пубикуваха и писания срещу Хилъри Клинтън и в полза на Тръмп, много от които бяха очевидно фалшиви.

Намесата на Путин в изборите вероятно бе решителният фактор (за това хвърлете вината върху прилежните усилия на директора на ФБР Джеймс Коми), но при избори, решени от 100 000 души в три щата, е невъзможно да се каже кое направи разликата и кое не. Без съмнение Тръмп, който веднъж призова Путин да хакне опоненттката му, действа като чмовек с нечиста съвест, като гневно отрича не само че проникванията са целели да му помогнат, но и че са били изобщо дело на Кремъл. Путин ще получи своята награда, ако новата администрация реши да вдигне санкциите, наложени срещу Русия след нахлуването й в Украйна - нещо, което е по-вероятно, ако шефът на "Ексон Мобил" Рекс Тилърсън, когото Путин награди с Орден на дружбата, бъде утвърден за държавен секретар.

Кампанията на Путин за подкопаване обаче не е ограничена само в САЩ. От години насам той действа в цяла Европа, като Москва подкрепя крайно леви и крайно десни партии, обединени от неприязънта си към ЕС и НАТО - двете институции, които Путин с право вижда като главни пречки пред надеждите си да възроди Руската империя или най-малкото руската сфера на влияние в Източна Европа.

Русия без никакъв свян подкрепя френския крайно десен Национален фронт, който получи заем от 11 милиона евро през 2014 г. от базирана в Москва банка и иска още 27 милиона евро, за да се бори на изборите догодина. Френските президентски избори напролет не могат да бъдат загубени от Путин, след като двамата водещи кандидати - Марин льо Пен от Националния фронт и номинираният от консерваторите бивш премиер Франсоа Фийон са за по-тесни връзки с Москва.

В Германия Ангела Меркел вероятно ще бъде преизбрана и ще продължи с относително твърдата си линия към Кремъл, но "Уикилийкс" тъкмо излезе с масивно изтичане на документи на германското разузнаване, много от които са за противоречивото сътрудничество с американските разузнавателни агенции. Мнозина виждат това като опит на Русия да подкопае Меркел, тъй като "Уикилийкс" отдавна е любим информационен бюлетин за руските служби. В Черна гора руснаците са обвинени дори че отиват по-далече чрез подготовката на политическа кампания срещу прозападното правителство на премиера Мило Джуканович преди изборите на 16 октомври. Понеже това не подейства, руснаците, изглежда, се опитаха да организират преврат за свалянето на правителството, като използваха сръбски агенти, тясно свързани с Кремъл.

Не е за учудване, че Алекс Йънгър - обикновено потайният шеф на британските служби МИ6, наскоро произнесе необичайна реч, в която предупреди, че враждебни сили като Русия, които използват "разнообразни средства като кибератаки, пропаганда или подкопаване на демократичния процес..., представляват фундаментална заплаха за нашия суверенитет. Те трябва да притесняват всички онези, които споделят демократичните ценности." Думите му бяха повторени от генерал-майор Гунар Карлсон - шефа на главната шведска агенция за външно разузнаване, който предупреди, че подривната дейност на Русия "е сериозна заплаха, защото по различни начини [руснаците] могат да проникнат в самите основи на демокрацията и да повлияят на демократичните вземания на решения". Русия в момента оказва натиск за отказ от НАТО върху Швеция, която е обезпокоена от зачестилите руски нахлувания в суверенните й води и въздушно пространство.

Твърде лесно е да бъде осъдена руската намеса, но е трудно да се разбере какво да се прави с нея. Като първа крачка е задължително машинациите на Кремъл да бъдат документирани и огласени. Затова е важно да се докаже хакването на изборите в САЩ. Един от възможните подходи са разследвания на Конгреса, за които призоваха лидерът на сенатското мнозинство Мич Макконъл и председателят на Камарата на представителите Пол Райън. Но неуспехът на комисията за Бенгази (разследваща терористичната атака срещу консулството на САЩ през 2012 г. - б.р.) демонстрира опасностите от показността и партизанщината в Конгреса. По-сполучлив подход, който ще бъде по-сериозен и непартиен, ще бъде независима комисия по модела на тази, която разследва атентатите от 11 септември - тя би могла да бъде оглавена от бившите директори на ЦРУ Майкъл Хейдън и Леон Панета.

Но едно публично огласяване не стига, за да бъде накаран Путин да спре и да се въздържа. В действителност документирането на руските схеми може да усили аурата ан могъществото му, като покаже колко интелигентно той манипулира противниците си. Президентът Барак Обама позорно не накара Путин да плати за своята агресия. Макар администрацията му да заплаши с отговор Русия, доколкото знаем, той така и не бе даден.

"Ние имахме такива срещи, на които всеки бе съгласен, че трябва да отвърнем на руснаците и то твърдо. Но това не се случи", каза пред в. "Ню Йорк таймс" висш представител на Държавния департамент.

Като един от поводите за бездействие "Ню Йорк таймС" назовава президентското "опасение от ескалиране на кибервойната и притеснението, че САЩ имат нужда от сътрудничеството на Русия в преговорите за Сирия". (Сякаш Русия има изобщо намерение да сътрудничи със САЩ за Сирия.) Неуспехът му да се противопостави по-активно срещу руските действия по време на кампанията може би струваха победата на Хилъри Клинтън. Трудно е да си представим Доналд Тръмп, облагодетелствалият се от руските кибератаки, да направи много по въпроса, но Обама има още няколко седмици на власт, за да действа.

Възможните отговори могат да се простират в диапазона от по-нататъшни санкции - включително замразявания на финанси и пътувания на лица, отговорни за хакването - до отговори със същите действия като руските. Путин обича да огласява западни имейли. Какво би станало, ако Агенцията за национална сигурност (АНС) огласи комуникациите между него и протежетата му? Или ако разузнаването на САЩ даде публичност на подробности за задморските му банкови сметки, за които толкова се говори? Това може да подкопае хватката му, като пробие аурата му на справедлив човек и дори може да доведе до замразяване на сметките, като така го удари по джоба.

Покрай всичко това Западът като цяло и особено САЩ ще трябва да разберат как да водят собствена политическа война. Това е нещо, което сме правили в началото на Студената война, когато ЦРУ подпомагаше антикомунистите да спечелят изборите по света от Италия до Филипините и финансираше Радио "Свобода"/Радио "Свободна Европа", сп. "Енкаунтър" и други организации, за да спечелят битката за "сърцата и умовете". Днес Русия, Иран, Китай и други затворени общества са потенциално уязвими при кампании, целящи да дадат повече сила на дисидентите, да дискредитират управляващия елит и да помогнат на обикновените хора да получат точна и нецензурирана информация.

Путин подозира САЩ във водене на точно такава кампания срещу самия него и съюзниците му. Той държи ЦРУ отговорно за бунтовете през 2005 и 2014 г. в Украйна, при които бе победен проруският лидер Виктор Янукович, и за бунта през 2003 г. в Грузия, който докара на власт Михаил Саакашвили. Иронията е в това, че извън откритите и благородни усилия за насърчаване на демокрацията на Националния фонд за демокрация (НФД), Вашингтон направи малко за подкопаването на антизападните лидери или за насърчаването на прозападни алтернативи.

Дошло е времето това да се промени. САЩ имат нужда да възродят уменията си в политическата война, които някога притежаваха, а сега са атрофирали, както аз и Майкъл Доран (американски политически експерт - б.р.) заявихме през 2013 г. в Меморандума за иновации в политиката за съвета по външна политика. Путин са показа като майстор в тази игра. Други противници, сред които Иран и "Даеш" ("Ислямска държава"), също активно водят политическа война. Не можем да си позволим лукса да кажем, че не е наша работа да играем тази игра. Заложено е единствено бъдещето на демокрацията.

-------

* Авторът е роден в СССР, преселил се като дете в САЩ. Той е специалист по въпросите на националната сигурност в Съвета по външна политика. Статията му е публикувана в специализираното издание "Форин полиси".

Коментари

Така трябва!

Вие не трябва в никакъв случай да позволявате на образа на злодея Путин и на империята на злото - СССР, който сте изградили с толкова грижи и инвестиции, да се променя.

Затова използвайте нас, хората, които работехме в пропагандната машина на онзи човеконенавистнически режим в новата хибридна война срещу него.

Ние сме готови, срещу малко (повече) пари да ви помогнем.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

А хибридна война срещу Сащ !

А хибридна война срещу Сащ ! Кога ?

Ето малко история.

Хибридната война на Щатите срещу света е на почти 100 години:

https://en.wikipedia.org/wiki/Psychological_Operations_%28United_States%29

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?