Бойко Борисов само ни заплашва. Преди изборите ни заплашваше, че ще подаде оставка ако Цецка Цачева не стане президент. Сега пък ни заплашва, че може да размисли и да остане премиер, докато парламентът не приеме мажоритарния вот.

Не може да се отрече, че Борисов е един от малцината представители на т.нар. елит - не само политически - който заявява в прав текст, че парламентът няма как да не се съобрази с волята на 2,5 млн. български избиратели, които подкрепиха мажоритарния вот. Това е правилната позиция, за разлика от много други, които всячески се опитват да омаловажат случилото се на референдума и дори си позволяват да обиждат тези 35% от всички избиратели. Една от основните съставни части на демокрацията е правилото, че суверен е народът. В България в годините на прехода това не е точно така, но нищо чудно точно точно този референдум да се превърне в първата стъпка в правилната посока.

Другата съставна част на демокрацията обаче е върховенството на закона. И Борисов - за кой ли път - показва, че нехае особено за него. Твърдението му, че изборите ще са нелигитимни ако се проведат по сегашната избирателна система е нелепо. Защото по закон положението е следното. Първо - референдумът не е задължителен за парламента. И той може да вземе каквото си иска решение. Вярно, чисто политически погледнато ще е най-добре да се съобрази максимално с волята на тези 2,5 млн. избиратели. По закон обаче може и да не го прави. Лош закон, но закон.

Второ - по закон парламентът има три месеца срок, за да вземе едно или друго решение. Този срок все още дори не тече, защото резултатите от референдума се обжалват във Върховния адинистративен съд. А както известно съдебните дела отнемат време. На практика Борисов обвързва по-дългото си оставане на власт и допълнителното съществуване на настоящия парламент с едно съдебно решение. Вместо разделение на властите - симбиоза на властите.

От думите на Борисов не личи особено уважение към вота на тези 2,5 млн. българи. Повече от очевидно е, че едва ли ще има време за такава сериозна промяна на избирателната система в рамките на този парламент. Освен това Борисов почти в прав текст заявява, че основният му мотив е не толкова уважението към народната воля, а търсене на някакво отмъщение. "Да се удволетвори референдумът, който надробиха", както заяви премиерът.

Лидерът на ГЕРБ е в реалната политика от 10 години, а в медийната от 15. За известен период дори си спечели репутация на човек, на когото политиката му е в кръвта. Явно обаче тези похвали са били незаслужени. Защото политика със заплахи и на инат не се прави. А добрите политици си отмъщават елегантно, изненадващо, не го тръбят на всеослушание и най-важното - не си отмъщават на избирателите. Подобна политика винаги е била пагубна, дори ако избирателите наистина не са прави.

Най-важното за Борисов обаче е, че вече генералския мускул не е достатъчен, за да омагьоса народните маси. Това е основният извод от последните президентски избори. Ако иска да продължи да бъде фактор в българската политика ГЕРБ трябва да надгради с умерени изказвания, интелигентни послания. И уважение към върховенството на закона, но не заради конюнктурни цели, а по принцип. При Борисов тези елементи липсват и очевидно надграждането - ако изобщо има такова - ще трябва да стане без него.