В сряда редакционен коментар на „Таймс“ описа Доналд Тръмп като „полезен идиот“, който служи на руските интереси. Това обаче не е съвсем точно. Все пак, полезните идиоти би трябвало да не са наясно как са използвани, а Тръмп вероятно знае много добре колко е задължен на Владимир Путин. Не забравяйте, че той открито призова руснаците да хакнат имейлите на Хилъри Клинтън.

Въпреки това, общата картина е такава: избран президент, който отчасти дължи поста си на намесата на една чужда сила и показва готовност да използва политиката на САЩ, за да възнагради тази сила.

Но нека бъдем честни: Тръмп изобщо не е единственият полезен идиот в тази история. Както написа скоро „Таймс“, лошите не биха могли да хакнат изборите в САЩ без значителна помощ както от американски политици, така и от медиите.

Нека да обясня какво имам предвид като казвам, че лошите са хакнали изборите. Не говоря за някаква луда теория на конспирацията. Говоря за очевидния ефект върху гласуването на следните два фактора: неспирният ритъм от скалъпени от Русия течове за демократите и само за демокртите, както и драматичната и изцяло неоправдана намеса на ФБР в последния момент. Бюрото изглежда се е превърнало в силно партизирана институция с отчетливи предпочитания към най-крайната десница.

Съмнява ли се някой изобщо, че тези фактори промениха резултата в колебаещите се щати поне с 1%? Ако това е така, те промениха нещата в Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания и така поднесоха на Тръмп изборите, въпреки че той получи с почти 3 милиона гласа по-малко. Да, изборите бяха хакнати.

Между другото, който отговаря на тези наблюдения с изреждане на грешките в стратегията на кампанията на Клинтън, пропуска най-важното и продължава да се държи като полезен идиот. Всички кампании допускат грешки. От кога тези грешки извиняват подривните дейности по време на избори от страна на една чужда сила и на една подивяла служба за сигурност?

А защо подривните дейности успяха?

Важно е да разберем, че обявеното от ЦРУ след изборите, че Русия се е намесила на страната на Тръмп, бе потвърждение, а не разкритие (въпреки че сега научихме, че Путин лично е участвал в това).

Залитането на Тръмп и съветниците му към Путин бе очевидно месеци преди изборите. Писах за това още през юли. До средата на лятото близките отношения между Уикилийкс и руското разузнаване също бяха очевидни.

Отказаха ли републиканците, които много обичат да развяват байряка и да поставят под съмнение патриотизма на противниците си, тази чужда помощ за тяхната кауза? Не, не я отказаха. Доколкото знам, нито една от основните фигури в Републиканската партия не е имала желание да разкритикува Тръмп, когато той директно помоли Русия да хакне Клинтън.

Това не бива да е изненада. Отдавна е очевидно – освен за медиите, разбира се. Съвременната Републиканска партия е радикална институция, която е готова да прекрачи демократичните правила в преследване на властта. С какво правилото да не се приема чуждестранна помощ е по-различно?

По-голямата изненада бе поведението на медиите и нямам предвид фалшивите новини. Имам предвид големите и престижни новинарски организации. Изтеклите мейли, които всички знаеха, че вероятно са продукт на руска атака, бяха непрекъснато представяни като шокиращи разкрития, дори когато те не разкриваха нищо повече от факта, че демократите са хора.

Успоредно с това медиите неизменно човъркаха историята със сървъра на Клинтън, в която никога не се появи доказателство за нещо нередно. Но в главите на публиката тези две истории се смесиха като „огромен скандал с имейли“, а всъщност нямаше нищо такова.

А после дойде писмото на директора на ФБР Джеймс Коми. Бюрото не откри абсолютно нищо. Но писмото превзе първите страници и телевизионните емисии на медиите, които със сигурност бяха наясно, че са използвани като политическо оръжие. Това предопредели изборния ден.

Така че, както казах, имаше много полезни идиоти тази година и те гарантираха успеха на хакването на изборите.

Сега какво? Ако изобщо се надяваме на изкупление, хората не трябва повече да позволяват да бъдат използвани, както бяха използвани през 2016 година. И първата стъпка е да признаят колко ужасно е това, което се случи.

Това означава да не се опитват да променят темата и да обсъждат стратегията на кампанията, което си е легитимна тема, но няма никаква връзка с въпроса за подривните дейности по време на изборите. Това означава да не приемат такова поведение от медиите, което само засилва тези подривни дейности.

Това означава и да не се държат така, все едно това бяха едни нормални избори, чиито резултат дава на победителя просто някакъв мандат или, всъщност, някаква легитимност отвъд законовите изисквания. Вероятно е по-удобно да се правим, че всичко е наред и че американската демокрация не е на ръба. Но това означава да се превърнем в полезни идиоти от следващо поколение.

Пол Кругман е носител на Нобелова награда по икономика и редовен коментатор за "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.