Това е началото на нова епоха. След жестоки икономии, предизвикани от финансовата криза, тази година в целия свят отново скачат разходите за отбрана - до 1,57 трилиона долара (1,48 трилиона евро). Това съобщи информационната група "Джейнс". Тоест, 2016 г. стана начало на десетилетието на увеличаване на въоръжението. През 2020 г. разходите за отбрана трябва да скочат со 1,63 трилиона долара и да продължат да растат. Причините са различни - от напрежението в Южнокитайско море, тероризма и миграционната криза, до конфликта между Изтока и Запада и войната в Източна Украйна.

След 6 години икономии Западна Европа също увеличи бюджета си за отбрана. От "Джейнс" очакват към 2020 г. разходите в региона да се увеличат до 10 милиарда долара. Това е забележително, "тъй като неопределеността заради "Брекзит" и политическата нестабилност в Южна Европа спъват икономическия растеж и възстановяването на Европа. И въпреки това бе взето решение за увеличаване на разходите за отбрана - явен признак, че от 2015 г. приоритетността на темата нарасна", каза анализаторката от "Джейнс" Фаниел Макгърти пред в. "Ди Пресе". Въпреки това достигането на равнището, каквото то бе до кризата, ще може да стане чак през 2018 г.

"Много конфликти на прага ни"

Увеличаването на въоръжението е свързано и с трудностите близо до Европа, "с многобройните конфликти на прага ни", както през есента каза германската канцлерка Ангела Меркел. На юг от Европа се намира дестабилизираната Либия, в която частично са проникнали джихадисти от "Даеш" ("Ислямска държава"), на изток оръжия дрънка Русия. Разходите за отбрана в Германия към 2020 г. трябва да нараснат от днешните 35,8 милиарда долара до 39,4 милиарда - вероятно и поради факта, че Германия може да си позволи това заради бюджетния излишък. Франция на свой ред увеличи военния си бюджет няколко пъти в отговор на терора, който първо удари Париж, а след това - Ница.

Австрия също ще увеличи военния си бюджет - от 1,94 милиарда долара миналата година до прогнозираните 2,35 милиарда през 2020 г. Това е свързано с повишената необходимост от сигурност. Поне такъв извод може да се направи от допитванията, извършени по поръчка на военното министерство. Според резултатите 80 на сто от отговорилите смятат за добра или много добра идея армията да бъде въвлечена в борбата срещу тероризма. Още повече - 84 процента, смятат защитата на границите за важна задача на армията.

Но нито един регион в света не се въоръжава по-бързо от страните от Прибалтика. Там, в североизточната част на Европа, анексирането на Крим от Русия събуди стари рани. Литва, Латвия и Естония са единствените бивши съветски републики, които не се намират дори частично в орбитата на Русия. Изходното равнище на увеличаването на въоръжаването, естествено, е скромно. Литва имаше само няколко хиляди войници и нито един танк. Сега най-вероятно разходите за отбрана в региона ще скочат от 981 милиона през 2014 г. до 2,1 милиарда долара през 2020 г., т.е. повече от два пъти.

Още една причина за подновеното увеличаване на въоръжаването в Европа е Доналд Тръмп. Бъдещият президент на САЩ предизвика максимална тревога в Източна Европа, когато размишляваше на глас обвързването с определени условия на задължението на НАТО по оказването на помощ. Макар че и при Обама САЩ неведнъж се оплакваха, че европейските членки на НАТО отделят за отбрана по-малко от съгласуваните 2 процента от БВП. Но Обама не използваше за шантаж прословутия Член 5. Напротив - през следващата година разходите за Европа (учението "Атлантическа решимост") трябва да скочат 4 пъти, до 3,4 милиарда долара. Тази мярка е насочена срещу Русия. Владимир Путин също въоръжаваше и модернизираше руските войски в продължение на много години. Това бе ключов елемент от неговото президентство. След това паднаха цените на петрола, а заедно с тях бе орязан и бюджетът за отбрана - за първи път от края на 90-те г. на ХХ век. Според прогнозите на "Джейнс" тази тенденция вероятно ще се запази.

Индия вече изпревари Русия по разходи за отбрана. В близките няколко години най-голямата демокрация в света ще модернизира въоръжението си, докато през 2018 г. не изтика Великобритания от тройката лидери с най-големи разходи за отбрана, очакват от "Джейнс". Тогава Индия ще бъде след САЩ и Китай, които води надпревара във въоръжаването с други страни с излаз на Южнокитайско море. В региона ръст бележи икономиката, а заедно с нея - и напрежението.

По данни на "Джейнс" във военната сфера се появи нова тенденция. Досега ставаше дума за териториална отбрана. Сега на преден план е проектиране на силата. Това е отразено и в увеличаването на разходите за военноморски флот, най-вече в открито море, където териториалните претенции съвпадат и трябва да се надуват мускули. Нараства и рискът от "контакт", което на свой ред може да доведе до увеличаване на разходите за отбрана. В тази нова надпревара във въоръжаването доминира Китай. По оценки на "Джейнс" до 2025 г. страната ще отделя повече средства от всички съседни държави, взети заедно .

------

* Авторът е журналист, базиран във Виена. Статията му е публикувана в австрийския вестник "Ди Пресе".