Ad Config - Website header

 

Article_top

Не гласувах на референдума. И то не защото съм против мажоритарния елемент, обезсилването на партийните апаратчици и влизането в политиката на ярки успешни личности. А защото още преди изборния ден прочетох внимателно въпроса – за разлика от Тошко Сценариста, допусналите референдума депутати и феновете на чалга музиката.

Не ми харесаха някои от последиците, които ще има такова мажоритарно гласуване, каквото се предлага във въпроса на референдума. Всъщност въпросите бяха три, но кой знае защо комбинирани в един: 1) искаме ли народните представители да бъдат избирани мажоритарно 2) на два тура 3) с абсолютно мнозинство. И понеже много хора искат мажоритарен вот, двете допълнителни условия бяха пробутани, както на времето пробутваха на студентите бишкоти с кафето в старата сладкарница „Ялта“...

Тази тройна комбинация за мажоритарен вот неслучайно не се използва никъде в цивилизования свят. Да видим какви са рисковете от нея.

Повечето от страните с традиции в мажоритарното гласуване на парламентарни избори ги произвеждат в един тур, а не в два. Така е например във Великобритания, САЩ и Канада. Печели кандидатът, получил най-много гласове, без изискване за абсолютно мнозинство. Главният недостатък на тази система е, че възпроизвежда модел с две доминиращи партии и с много малък шанс нещо ново да се утвърди на политическата сцена.

Там, където има втори тур, се цели да се смекчи този недостатък. Например във Франция, където на втория тур отиват всички кандидати, получили поне 12,5% от гласовете. Теоретично могат да отидат до 8 души, на практика най-често отиват между 3 и 5. На втория тур обаче отново няма изискване за абсолютно мнозинство, а печели кандидатът с най-много гласове. В резултат на преразпределението на гласовете, подадени за по-непопулярните кандидати, шансовете за „пробив“ в двупартийната доминация са по-големи.

В „нашенския“ вариант за мажоритарно гласуване, подложен на референдум, се комбинират отрицателните страни и на двата модела. Да, нищо не е казано за броя на кандидатите, които могат да отидат на втори тур. Но има изискване за абсолютно мнозинство при избора (а това ще рече над 50% от всички участвали в него), от което следва, че ако на втория тур се явят повече от двама кандидати, нямаме никакъв шанс да съставим парламент, тъй като почти навсякъде изискването за абсолютно мнозинство просто няма да бъде покрито от никого. Ако кандидатите на балотаж са двама, засилваме доминацията на двупартийния модел – т.е., правим още по-непреодолим главния недостатък на тази изборна система.

Защо недостатък, ще каже някой. Ами най-малкото защото на последните парламентарни избори първите две партии в България взеха под 50% от подадените гласове. Т.е., още на първи тур ще пренебрегнем волята на над половината избиратели. А на втори тур ще ги заставим да избират между кафето и бишкотите.

Между другото, сходна беше системата, по която бяха избрани депутати от 200 мажоритарни района на изборите за Велико народно събрание през 1990 година. Но без изискване за абсолютно мнозинство. Ефектът? Току-що преименуваната тогава БКП получи абсолютно мнозинство в парламента именно благодарение на мажоритарните райони. Вторият ефект? Току-що сформираното Движение за права и свободи (ДПС) получи близо двойно повече депутати и стана трета парламентарна сила, въпреки че имаше над 100 000 гласа по-малко от БЗНС. „Пробиви“ на непартийни кандидати нямаше.

Само че сега сме гласували и за избор с абсолютно мнозинство. Това, апропо, е ноу-хау в световната изборна практика и е в състояние да произведе абсурди, с които сценаристите от горепосоченото шоу да ни забавляват непрекъснато между два избора или два референдума.

Лично аз между избори с абсолютно мнозинство и зелени гащи бих предпочел зелените гащи. Да видим защо.

Ще повторя, че „абсолютно мнозинство“ образуват над 50% от участвалите в едни избори. Добре, но как се определят участвалите? По сега действащия Изборен кодекс двата тура представляват един избор. Достатъчно е да си гласувал в един от двата тура, за да си участвал в този избор. Няма значение как си гласувал – може да е с празна бюлетина, може да си задраскал всички, може да си гласувал само на първи тур или само на втори.

Нека сега си представим следната ситуация, доста реалистична: ако се възприеме тази мажоритарна система, за която гласувахме на референдума, при сегашната активност 4 млн. гласували избиратели ще бъдат разпределени в 240 едномандатни мажоритарни района. Средното число е 16 667. Нека предположим, че в един район на първи тур са гласували 16 000 души. На втори тур бройката е намаляла на 12 000, което е логично, защото кандидатите на повече от половината гласували на първи тур са отпаднали. Но пък са се появили 1000 нови фенове на оцелялата двойка. На втория тур единият кандидат получава 7 000 гласа, а другият – 5 000. Пита се има ли избран кандидат с абсолютно мнозинство. Отговорът е – няма, защото са участвали общо на двата тура 17 000 души и абсолютно мнозинство се образува с 8501 гласа.

Всъщност, може да се окаже, че за абсолютно мнозинство са необходими 70% и даже повече от реално подадените гласове за един от двамата кандидата. Дори когато са само двама. Това, обаче, няма да се случи в твърде много мажоритарни райони. Спокойно можем да си представим ситуацията, при която се оказват избрани под 120 депутати от 240 района. И какво правим тогава, след като правителство може да бъде избрано от над 120 депутати?

Възможността в резултат на такъв избор да не бъде избран никой се засилва и от вече въведеното задължително гласуване, което предполага наличието на опцията „не подкрепям никого“ в бюлетината. Тази опция събра 5-6% на приключилите наскоро президентски избори, но на парламентарни избори е много вероятно в отделни райони процентът да подскочи силно нагоре.

Проумяването на ролята на „абсолютното мнозинство“ при избори в два тура ясно показа какво представлява този референдум. А именно – атака срещу държавността*. В пълна степен. Защото на много места, особено в големите градове като София, където всички политически партии и пристрастия са широко застъпени, шансът никой да не бъде избран с абсолютно мнозинство е много висок. Което означава че парламент няма да може да се конституира. И след няколко месеца ще се произведат нови частични избори, на които несъбралите 50% + 1 глас ще направят нов опит. Който на много места отново ще е неуспешен. След което ще следват нови частични избори.

Правилата са си правила, задължителни са, суверенът се е прознесъл. След няколко месеца невъзможност да се конституира пълноценен парламент от 240 народни избраници обществото ще започне да се пита: „Абе, не сбъркахме ли нещо?“. Ще стане очевидно, че трябва да се направят промени, които да позволят избирането на парламент в пълен състав, след като в много райони няма кандидат, способен да спечели абсолютно мнозинство. Кой обаче може да направи тези промени? Познахте - същото това Народно събрание, което не може да се конституира, защото е невъзможно да бъдат избрани всички народни представители. Кой обаче ще управлява през това време? Служебно правителство, разбира се, ако референдумът доведе пред урните достатъчно разочаровани от политиката хора, които с протестния си вот да изберат кандидат, различен от този на управляващата десница.

От което излиза, че Румен Радев еднолично щеше управлява България в неопределен период на безвремие, докато по някакъв начин се намери решение на невъзможността в някои избирателни райони да бъдат избрани народни представители. А това, уважаеми читатели, е атентат срещу държавността. Това е точно обратното на парламентарна република, точно обратното на разделение на властите и точно обратното на демократичната представителност.

И нелепото съобразяване с този сценарий е също толкова неприятно, колкото е неприятен очевидният страх от политиците да не би едно забавно предаване да ги нарочи за свои противници. От което, както знаем, не следва абсолютно нищо – въпреки цялото старание на шоуто по адрес на Бойко Борисов, той и партията му спечелиха всичко от десет години насам. Затова трябваше да се измисли нещо ново. Сетихте се, нали - референдум в деня на изборите. И само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането на това преднамерено безумие в задължително. Само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането ни в еднолично ръководена задунайска губерния за неопределен бъдещ период от време. И можем да продължим да се питаме кой и защо опита този атентат, кой е истинският сценарист зад Тошко и кой плаща сметката. И да, рано или късно ще разберем. Бъдете сигурни.

* Заглавието на текста идва от думи на премиера в оставка Бойко Борисов от 7 декември: "Двойният стандарт, лъжите, измамите рано или късно лъсват, като при референдума. Всички мислеха, че това е атака срещу нас, а то е срещу държавността".

** Подзаглавието е на Клуб Z. 

 

Ключови думи
 

Не гласувах на референдума. И то не защото съм против мажоритарния елемент, обезсилването на партийните апаратчици и влизането в политиката на ярки успешни личности. А защото още преди изборния ден прочетох внимателно въпроса – за разлика от Тошко Сценариста, допусналите референдума депутати и феновете на чалга музиката.

Не ми харесаха някои от последиците, които ще има такова мажоритарно гласуване, каквото се предлага във въпроса на референдума. Всъщност въпросите бяха три, но кой знае защо комбинирани в един: 1) искаме ли народните представители да бъдат избирани мажоритарно 2) на два тура 3) с абсолютно мнозинство. И понеже много хора искат мажоритарен вот, двете допълнителни условия бяха пробутани, както на времето пробутваха на студентите бишкоти с кафето в старата сладкарница „Ялта“...

Тази тройна комбинация за мажоритарен вот неслучайно не се използва никъде в цивилизования свят. Да видим какви са рисковете от нея.

Повечето от страните с традиции в мажоритарното гласуване на парламентарни избори ги произвеждат в един тур, а не в два. Така е например във Великобритания, САЩ и Канада. Печели кандидатът, получил най-много гласове, без изискване за абсолютно мнозинство. Главният недостатък на тази система е, че възпроизвежда модел с две доминиращи партии и с много малък шанс нещо ново да се утвърди на политическата сцена.

Там, където има втори тур, се цели да се смекчи този недостатък. Например във Франция, където на втория тур отиват всички кандидати, получили поне 12,5% от гласовете. Теоретично могат да отидат до 8 души, на практика най-често отиват между 3 и 5. На втория тур обаче отново няма изискване за абсолютно мнозинство, а печели кандидатът с най-много гласове. В резултат на преразпределението на гласовете, подадени за по-непопулярните кандидати, шансовете за „пробив“ в двупартийната доминация са по-големи.

В „нашенския“ вариант за мажоритарно гласуване, подложен на референдум, се комбинират отрицателните страни и на двата модела. Да, нищо не е казано за броя на кандидатите, които могат да отидат на втори тур. Но има изискване за абсолютно мнозинство при избора (а това ще рече над 50% от всички участвали в него), от което следва, че ако на втория тур се явят повече от двама кандидати, нямаме никакъв шанс да съставим парламент, тъй като почти навсякъде изискването за абсолютно мнозинство просто няма да бъде покрито от никого. Ако кандидатите на балотаж са двама, засилваме доминацията на двупартийния модел – т.е., правим още по-непреодолим главния недостатък на тази изборна система.

Защо недостатък, ще каже някой. Ами най-малкото защото на последните парламентарни избори първите две партии в България взеха под 50% от подадените гласове. Т.е., още на първи тур ще пренебрегнем волята на над половината избиратели. А на втори тур ще ги заставим да избират между кафето и бишкотите.

Между другото, сходна беше системата, по която бяха избрани депутати от 200 мажоритарни района на изборите за Велико народно събрание през 1990 година. Но без изискване за абсолютно мнозинство. Ефектът? Току-що преименуваната тогава БКП получи абсолютно мнозинство в парламента именно благодарение на мажоритарните райони. Вторият ефект? Току-що сформираното Движение за права и свободи (ДПС) получи близо двойно повече депутати и стана трета парламентарна сила, въпреки че имаше над 100 000 гласа по-малко от БЗНС. „Пробиви“ на непартийни кандидати нямаше.

Само че сега сме гласували и за избор с абсолютно мнозинство. Това, апропо, е ноу-хау в световната изборна практика и е в състояние да произведе абсурди, с които сценаристите от горепосоченото шоу да ни забавляват непрекъснато между два избора или два референдума.

Лично аз между избори с абсолютно мнозинство и зелени гащи бих предпочел зелените гащи. Да видим защо.

Ще повторя, че „абсолютно мнозинство“ образуват над 50% от участвалите в едни избори. Добре, но как се определят участвалите? По сега действащия Изборен кодекс двата тура представляват един избор. Достатъчно е да си гласувал в един от двата тура, за да си участвал в този избор. Няма значение как си гласувал – може да е с празна бюлетина, може да си задраскал всички, може да си гласувал само на първи тур или само на втори.

Нека сега си представим следната ситуация, доста реалистична: ако се възприеме тази мажоритарна система, за която гласувахме на референдума, при сегашната активност 4 млн. гласували избиратели ще бъдат разпределени в 240 едномандатни мажоритарни района. Средното число е 16 667. Нека предположим, че в един район на първи тур са гласували 16 000 души. На втори тур бройката е намаляла на 12 000, което е логично, защото кандидатите на повече от половината гласували на първи тур са отпаднали. Но пък са се появили 1000 нови фенове на оцелялата двойка. На втория тур единият кандидат получава 7 000 гласа, а другият – 5 000. Пита се има ли избран кандидат с абсолютно мнозинство. Отговорът е – няма, защото са участвали общо на двата тура 17 000 души и абсолютно мнозинство се образува с 8501 гласа.

Всъщност, може да се окаже, че за абсолютно мнозинство са необходими 70% и даже повече от реално подадените гласове за един от двамата кандидата. Дори когато са само двама. Това, обаче, няма да се случи в твърде много мажоритарни райони. Спокойно можем да си представим ситуацията, при която се оказват избрани под 120 депутати от 240 района. И какво правим тогава, след като правителство може да бъде избрано от над 120 депутати?

Възможността в резултат на такъв избор да не бъде избран никой се засилва и от вече въведеното задължително гласуване, което предполага наличието на опцията „не подкрепям никого“ в бюлетината. Тази опция събра 5-6% на приключилите наскоро президентски избори, но на парламентарни избори е много вероятно в отделни райони процентът да подскочи силно нагоре.

Проумяването на ролята на „абсолютното мнозинство“ при избори в два тура ясно показа какво представлява този референдум. А именно – атака срещу държавността*. В пълна степен. Защото на много места, особено в големите градове като София, където всички политически партии и пристрастия са широко застъпени, шансът никой да не бъде избран с абсолютно мнозинство е много висок. Което означава че парламент няма да може да се конституира. И след няколко месеца ще се произведат нови частични избори, на които несъбралите 50% + 1 глас ще направят нов опит. Който на много места отново ще е неуспешен. След което ще следват нови частични избори.

Правилата са си правила, задължителни са, суверенът се е прознесъл. След няколко месеца невъзможност да се конституира пълноценен парламент от 240 народни избраници обществото ще започне да се пита: „Абе, не сбъркахме ли нещо?“. Ще стане очевидно, че трябва да се направят промени, които да позволят избирането на парламент в пълен състав, след като в много райони няма кандидат, способен да спечели абсолютно мнозинство. Кой обаче може да направи тези промени? Познахте - същото това Народно събрание, което не може да се конституира, защото е невъзможно да бъдат избрани всички народни представители. Кой обаче ще управлява през това време? Служебно правителство, разбира се, ако референдумът доведе пред урните достатъчно разочаровани от политиката хора, които с протестния си вот да изберат кандидат, различен от този на управляващата десница.

От което излиза, че Румен Радев еднолично щеше управлява България в неопределен период на безвремие, докато по някакъв начин се намери решение на невъзможността в някои избирателни райони да бъдат избрани народни представители. А това, уважаеми читатели, е атентат срещу държавността. Това е точно обратното на парламентарна република, точно обратното на разделение на властите и точно обратното на демократичната представителност.

И нелепото съобразяване с този сценарий е също толкова неприятно, колкото е неприятен очевидният страх от политиците да не би едно забавно предаване да ги нарочи за свои противници. От което, както знаем, не следва абсолютно нищо – въпреки цялото старание на шоуто по адрес на Бойко Борисов, той и партията му спечелиха всичко от десет години насам. Затова трябваше да се измисли нещо ново. Сетихте се, нали - референдум в деня на изборите. И само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането на това преднамерено безумие в задължително. Само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането ни в еднолично ръководена задунайска губерния за неопределен бъдещ период от време. И можем да продължим да се питаме кой и защо опита този атентат, кой е истинският сценарист зад Тошко и кой плаща сметката. И да, рано или късно ще разберем. Бъдете сигурни.

* Заглавието на текста идва от думи на премиера в оставка Бойко Борисов от 7 декември: "Двойният стандарт, лъжите, измамите рано или късно лъсват, като при референдума. Всички мислеха, че това е атака срещу нас, а то е срещу държавността".

** Подзаглавието е на Клуб Z. 

 

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

АУУУУ! И КОЙ ГО КАЗВА

това за "атака срещу държавността"?
Осъденият за изнудване Георги Харизанов – една от калинките на ГЕРБ. Българският БИЛ ГЕЙТС, ако сте забравили.
Бившият председател на Съвета на директорите на „Напоителни системи” ЕАД Георги Харизанов (при правителството на ГЕРБ) има влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213 а, ал. 1. Присъдата е издадена от Софийски районен съд и е влязла в сила на 15 април 2005 година. Харизанов е осъден на лишаване от свобода две години условно, с три години изпитателен срок и глоба от хиляда лева.

Криминалната биография на Георги Харизанов започва още през 1997 г., когато е на 19 г. При пътно-транспортно произшествие автомобилът му е ударен от друга кола и Харизанов заставя колегата си да подпише запис на заповед за 400 долара заради щетите, или поне такива обяснения дава 15 г. по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет и срещу Харизанов тръгва първото дело за престъпление от общ характер. Осъден е условно, но през 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. Тогава той вече работи в съвета на директорите на държавното предприятие „Агроводинвест“. През ноември същата година от министерството на земеделието го назначават в борда на „Напоителни системи“ ЕАД. Той обаче премълчава пред министъра факта, че вече е осъждан и че има две висящи обвинения – за заплаха с убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв., извършена през 2001 г. от сейф на строително дружество. Тогава Харизанов все още е в изпитателен срок на условната присъда за рекет. Работи като търговски директор във фирмата на арх. Дамян Стоянов СТОА и часове преди обира е внесъл няколко хиляди в касата. Привлечен е като обвиняем, защото негов пръстов отпечатък е открит по стъклена витрина в кабинета на управителя на фирмата, където никой от служителите нямал право да припарва...."
НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ КАТО КАКЪВ „ПОЛИТОЛОГ“ СЕ ИЗЖИВЯВА ЛИЦЕТО ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ, ДЕЖУРЕН ПО ТЕЛЕВИЗИИ и МЕДИИ..?
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Не ме интересува какъв е

Не ме интересува какъв е Харизанов, аз също не съм му фен, но в случая е прав. Не може тия чалгаджии да ни водят за носа и да съсипват държавата с техните експерименти. 45 години стигат!

Е как "не те интересува",

Е как "не те интересува", като под други статии непрекъснато обсъждаш личностите на тоя и оня.

Само ми кажи как си събрал 66

Само ми кажи как си събрал 66 плюса! Аз съм съгласен толкова минуса да събера!

Със смяна на IP адреса, как.

Със смяна на IP адреса, как. ДСБ-ар, освен да лъже и да си пляска плюсове по форумите, друго не може.
Gogo Bogo's picture
Gogo Bogo
GogoBogo

Коментар към текста?

Или по ченгеджийски ще атакуваме личността?
Кметът на Симитли's picture
Кметът на Симитли
смях на парцали

Жоро Харизанов е добър пример...

...за това, как една обикновена мутра със самочувствие може да мине за учена глава в общество, където знанието е кът. :) Нека дерзае...

По текста?

Ето ти един цитат: "Това, апропо, е ноу-хау в световната изборна практика" - тук гражданинът, известен като гербава калинка и осъждан за изнудване демонстрира, че е неграмотен.

Очевидно е, че вместо "ноу-хау" ("know-how", част от т.нар. "интелектуална собственост", който засяга неформализирани, но важни техники, част от дадена индустриална технология), не особено образования гражданин иска да каже "прецедент", но поради аналитичната каша в главата му леко се е объркал. Нищо, той и Тръмп прави такива грешки (и изнудва малки бизнеси за пари).

Апропо, "Апропо" е чуждица, с която в началото на миналия век ганювците са минавали за образовани ;)
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Kovatz, Gogo Bogo и СИЕ..

Ма вярвайте си на една НЕДОУЧЕНА КАЛИНКА..
Не случайно съм ви писал - "българският БИЛ ГЕЙТС", както го величаеше МИРКО МЪРШАТА..
Па си вярвайте, че казва нещо УМНО..
П.С. - и що забравяте, например как МИТКО КАРАТИСТА управляваше държавните пари в ЧЕЗ.. С такива хубостници си постла достатъчно добре ГРОБ.. За третия мандат.. Просто си вижте сами броя на дупетатите му от 41-вия до настоящия парламент.. По ВЪЗХОДЯЩА КРИВА към дъното.. И след толкоз пирови победи, БАЦЕТО ВИ на пресконференции в НДК - след 2011-та, НЕ СЕ ЯВЯВА кат спИчелил.
А сега си прочетете заглавието на Гейтса, и ПОМИСЛЕТЕ поне малко..
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

РЕФЕРЕНДУМЪТ

РЕФЕРЕНДУМЪТ
КАКВО СТАНА?
КАКВО СЛЕДВА ДА СТАНЕ?
КАКВО МОЖЕ ДА СТАНЕ?
В настъпилото ПОСТ-референдумно време парламентарната група на ГЕРБ единствена декларира политическа воля за внасянето на проекто-закон за избирателната система, който проекто-закон да съответствува на резултатите от референдума.
Но даже политическата воля на ГЕРБ засега се основава много повече върху уважението към вота на гражданите, отколкото върху един задълбочен анализ на предимствата и рисковете на изцяло мажоритарната система.
Всички останали парламентарни групи, макар и не с еднаква категоричност, се обявяват ПРОТИВ доминацията на мажоритарната система.
Засега все още няма окончателно решение на Върховния административен съд относно задължителността на резултатите от референдума, макар да е практически невъзможно броят на пликовете и бюлетините да се увеличи от само себе си вътре в чувалите.
След като всички парламентарни групи са или твърдо ПРОТИВ, или пък не са наясно какво ще последва от приемането на доминираща мажоритарна система, ЗАЩО тези депутати не са реагирали адекватно тогава, когато е трябвало да реагират?
Искам категорично да подчертая, че народните представители носят цялата отговорност за решението, което са приели във връзка с провеждането на референдума.
Поне до момента те извадиха късмет, че резултатите от референдума по всяка вероятност няма да се окажат задължителни.
Ами ако бяха станали директно задължителни, което все още не се е разминало, докато няма решение на ВАС?
Защо българските народни представители допуснаха държавата да се изправи пред необходимостта от директно приложение на изцяло мажоритарна избирателна система при положение, че те нито я искат, нито пък са изобщо наясно с нейните държавно-политически последици?
ЕТО НА ТОЗИ ВЪПРОС ИСКАМ ДА ДАМ ЯСЕН ОТГОВОР.
Категорично НЕ е вярно, че Народното събрание НЕ притежавало нито конституционни, нито законови правомощия за предотвратяване на референдуми по въпроси, които пораждат отговори, директно придобиващи силата на закони.
Щом като резултатите от референдумите могат директно да стават закони, то към тези възможни резултати трябва да се подхожда по същия начин, по който се приемат всички важни закони.
Следователно, народните представители са били ДЛЪЖНИ да обсъдят, да проумеят и да преценят какво ще последва в държавата, ако на даден въпрос от референдум гражданите отговорят директно чрез превръщането на отговора в закон.
Длъжен съм да констатирам, че в Закона за пряко участие на гражданите много ясно е записано какво може и какво не може да прави Народното събрание.
Само че на този текст от Закона никой не се е позовал в процеса на обсъждането, дори никой не го е забелязал и споменал...
Тук ще приведа текстовете на закона и ще разясня вече споменатият текст и неговият смисъл.
И така - да погледнем първо закона.
------------------------------------------
------------------------------------------
"ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
"Член 9. (2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.
(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(5) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
Член 10. (2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4."
Член 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.
Член 13. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010
Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано отхвърля предложението.
---------------------------
------------------------------
ДА СЕ ВГЛЕДАМЕ ВНИМАТЕЛНО най-напред в алинея 2 от Член 10 на Закона.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕМА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ при положение, че са изпълнени условията на член 9.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ МОЖЕ ДА РЕДАКТИРА ВЪПРОСИТЕ, САМО ЧЕ БЕЗ ДА ПРОМЕНЯ ТЕХНИЯТ СМИСЪЛ.
НЕКА СЕГА ДА ИЗЧЕТЕМ ВНИМАТЕЛНО АЛИНЕЯ 7, която е предишна 6.
ТАМ ПИШЕ:
"Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, ИЛИ мотивирано отхвърля предложението."
ЗНАЧИ ТАКА - НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НЯМА ПРАВО ДА ПРОМЕНЯ СМИСЪЛА НА ВЪПРОСИТЕ, НО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ИМА ПЪЛНО ПРАВО ДА ОТХВЪРЛИ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА РЕФЕРЕНДУМ ЧРЕЗ СЪОТВЕТНОТО МОТИВИРАНЕ.
ДА СЕ ОТХВЪРЛЯТ СЕГА ИСКАНИЯТА ЗА МАЖОРИТАРНА СИСТЕМА, ТОВА СИ Е СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА.
smarf's picture
smarf
smarf

Това иска суверенът!

Иска ли, народа да гледа как целия състав на Слави ходи без гащи? Иска! Народът иска Слави, славейчетата, глупав Тошко и още по-глупави магадански да ходят голи без гащи! Щом народа иска , ще ги съблечем голи и ще ги прекараме през Женския пазар.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Може

Може Г.Харизанов да е какъвто и да е, но разсъжденията му са правилни, защото са аргументирани, поне аз така мисля. Говорил съм с много спецове по правни въпроси и всички твърдят същото за "абсолютното мнозинство" в този случай. Така или иначе тези въпроси трябва да бъдат обсъждани подробно в НС и тогава да се приема каквото трябва.
Кметът на Симитли's picture
Кметът на Симитли
смях на парцали

Разсъжденията са му дотолкова правилни,

доколкото бацко не му плесне един шамар зад врата, за да после ще станат неправилни. Гледан е този филм много пъти. :)
Кметът на Симитли's picture
Кметът на Симитли
смях на парцали

*

"...за да после да станат неправилни" - ей тея коледни бири не помагат нито за граматиката, нито за лексиката. :))

Може редакторът да е от

Може редакторът да е от Скопие, там пишат " за да после станат неправилни" :)
От къв зор's picture
От къв зор
Регистриран

Харизанов, това ходи го

Харизанов, това ходи го обясни на любимия си премиер в Банкя.Интересно как от десния институт поемат удара вместо ръководителя си , когато оня изпраска нещо без да мисли.Лизатори сте вие там, лизатори.

Каква беше историята с

Каква беше историята с изнудването от страна на лицето?

Слочаеност? Не мислиа!

Георги Харизанов е осъден за изнудване. Георги Харизанов публикува в сайт на Светлана Джамджиева - Стъкларска. Слочаеност? Не мислиа!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията