Ad Config - Website header

 

Article_top

Част от най-хубавите ми години минаха като студент в Москва. Винаги съм се удивлявал на невероятните способности на руснаците да се наливат с всевъзможни алкохолни смеси. Но признавам, че трагедията в Иркутск изненада дори и мен - и моята фантазия не стига до там да пиеш "лосион косметический" ("козметичен лосион", или иначе казано - шампоан за вана).

Започнах следването си в МГИМО - Московския държавен институт за международни отношения, през 1988 г. Най-гладните години на перестройката, когато в магазините имаше, общо взето, само яйца, майонеза и хляб. За мляко се чакаше по над час опашка, а друго изобщо нямаше. Е, намираше се начин - или по пазарите на петорна цена, или бартер с някакви стоки от България. Но всички студенти си носехме спагети и салам от България и ядяхме почти само това.

С алкохола въпросът беше много по-сложен. Бира нямаше. Първата си бира изпих чак във втори курс, и то "Жигульовска", която не беше най-доброто качество. Вино руснаците така и така не пият - ако имаше някакво, беше полусухо българско. Сладко, та се не трае. Но българите имахме начин - винаги имаше възможност да отидеш в ресторанта на българското посолство, където ракия - колкото искаш, а сервитьорите обикновено бяха работещи състуденти. Един-двама от тях са посланици днес - срамна работа няма.

Разбира се, при руснаците беше друго нещо. Основният алкохол за тях беше водка. Пиенето на рождени дни беше задължително и в невероятни размери - и винаги на екс. Дори и жените пиеха сериозно и на екс. Да не пиеш беше признак на слабост, която никой не можеше да си позволи.

Полицаи обискират магазин в Иркутск след смъртта на над 50 души, пили смъртоносен концентрат. Снимка ЕПА/БГНЕС

Опашките пред магазините за водка бяха огромни. Горбачов беше наложил режим за продажбата на водка и на човек се падаше нещо от сорта на две бутилки на месец. Машинациите бяха какви ли не.  Виждал съм десетки пъти трима души да се редят на опашката, но така, че редът им да идва през половин час. Купи единият половинка водка, изпият я тримата за 5 минути и чакат да дойде редът на втория, после и на третия. И се разотиват до следващия път.

Виждал съм пияни, хванали се за дърво, и милиционерската патрулка ги чака да паднат, за да ги прибере. Виждал съм заспал на земята и снегът го затрупал с десетина сантиметра, преди да го приберат. Виждал съм и безброй вариации на пиене на одеколони с високо съдържание на спирт.

Приемал съм го за част от руския начин на живот. Вероятно и вие сте чели "За ползата от алкохолизма" от Булгаков и сте слушали песните на Висоцки за "водочка" и "давай, наливай..." Българи, арменци, грузинци и други южни народи например изобщо не пиеха по този начин.

Днес в Русия няма режим на алкохола, а Горбачов е отдавна забравен. Но има икономическа принуда, водеща до същия ефект - алкохолизъм и употреба на всевъзможни невероятни смеси. Които засега доведоха до поне 61 жертви в Иркутск. А това е над пет пъти повече от жертвите на терористичния акт в Берлин. Не е ли парадоксално?

-----

* Авторът е дългогодишен член на БСП, бил е депутат и зам.-министър на финансите. Тази година той основа партията "Нормална държава". Текстът е написан специално за Клуб Z.

 

Част от най-хубавите ми години минаха като студент в Москва. Винаги съм се удивлявал на невероятните способности на руснаците да се наливат с всевъзможни алкохолни смеси. Но признавам, че трагедията в Иркутск изненада дори и мен - и моята фантазия не стига до там да пиеш "лосион косметический" ("козметичен лосион", или иначе казано - шампоан за вана).

Започнах следването си в МГИМО - Московския държавен институт за международни отношения, през 1988 г. Най-гладните години на перестройката, когато в магазините имаше, общо взето, само яйца, майонеза и хляб. За мляко се чакаше по над час опашка, а друго изобщо нямаше. Е, намираше се начин - или по пазарите на петорна цена, или бартер с някакви стоки от България. Но всички студенти си носехме спагети и салам от България и ядяхме почти само това.

С алкохола въпросът беше много по-сложен. Бира нямаше. Първата си бира изпих чак във втори курс, и то "Жигульовска", която не беше най-доброто качество. Вино руснаците така и така не пият - ако имаше някакво, беше полусухо българско. Сладко, та се не трае. Но българите имахме начин - винаги имаше възможност да отидеш в ресторанта на българското посолство, където ракия - колкото искаш, а сервитьорите обикновено бяха работещи състуденти. Един-двама от тях са посланици днес - срамна работа няма.

Разбира се, при руснаците беше друго нещо. Основният алкохол за тях беше водка. Пиенето на рождени дни беше задължително и в невероятни размери - и винаги на екс. Дори и жените пиеха сериозно и на екс. Да не пиеш беше признак на слабост, която никой не можеше да си позволи.

Полицаи обискират магазин в Иркутск след смъртта на над 50 души, пили смъртоносен концентрат. Снимка ЕПА/БГНЕС

Опашките пред магазините за водка бяха огромни. Горбачов беше наложил режим за продажбата на водка и на човек се падаше нещо от сорта на две бутилки на месец. Машинациите бяха какви ли не.  Виждал съм десетки пъти трима души да се редят на опашката, но така, че редът им да идва през половин час. Купи единият половинка водка, изпият я тримата за 5 минути и чакат да дойде редът на втория, после и на третия. И се разотиват до следващия път.

Виждал съм пияни, хванали се за дърво, и милиционерската патрулка ги чака да паднат, за да ги прибере. Виждал съм заспал на земята и снегът го затрупал с десетина сантиметра, преди да го приберат. Виждал съм и безброй вариации на пиене на одеколони с високо съдържание на спирт.

Приемал съм го за част от руския начин на живот. Вероятно и вие сте чели "За ползата от алкохолизма" от Булгаков и сте слушали песните на Висоцки за "водочка" и "давай, наливай..." Българи, арменци, грузинци и други южни народи например изобщо не пиеха по този начин.

Днес в Русия няма режим на алкохола, а Горбачов е отдавна забравен. Но има икономическа принуда, водеща до същия ефект - алкохолизъм и употреба на всевъзможни невероятни смеси. Които засега доведоха до поне 61 жертви в Иркутск. А това е над пет пъти повече от жертвите на терористичния акт в Берлин. Не е ли парадоксално?

-----

* Авторът е дългогодишен член на БСП, бил е депутат и зам.-министър на финансите. Тази година той основа партията "Нормална държава". Текстът е написан специално за Клуб Z.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
new

:-)

Я, ляв автор в клубЗ. Подготвяме почвата за леводесния проект на Христо Бойкикев Иванов!?
kate pate's picture
kate pate
new

Шведите и финландците са

Шведите и финландците са същите тежки алкохолици. И алкохола им е също толкова недостъпен - скъп, продава се само в държавни магазини, през определен ден от седмицата, само 4 часа, само по една бутилка, и на огромни опашки.

Но там на никой не му и минава през акъла да пие одеколон или шампоан.

У руснаците явно има някякъв суициден комплекс вследствие на съветското управление. Безнадежността при Путин явно остава същата. Даже се засилва, като че ли.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Патка шматка

Пиенето на водка в Русия нямя нищо общо със съветското управление , търговията с водка е заемала 50% от общата търговия още по царско време , руснаците просто са намерили евтин отдушник на сивия си живот , а съветското управление просто е засилило общото оскотяване , че имали някъде по света водата и алкохола да имат едно и също име " водачка" .
Vladimir Girginov's picture
Vladimir Girginov
Vladimir Girginov

Мисля, че най-важният извод

Мисля, че най-важният извод от този текст е, че най-лесно се става български посланик, ако си бил студент в Москва.
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Слава богу, не съм учил в Москва.

Слава богу, не съм учил в Москва.
Не оспорвам спомените на автора, но не беше ли Андропов този, който затегна режима с алкохола?
Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

пияници

Добре де Георгий, това че са алкохолици руснаците ние знаем. 3 наем и защо е така. Не знаем защо искате и тук да стане руско?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията