ПЕТЪР ДИМИТРОВ

„Хората по трибуните започнаха да празнуват, но за нас мачът не бе завършил. В един момент Гиджа проби по фланга и почти от аутлинията върна топката назад, а аз от движение я изпратих в горния ляв ъгъл. На стадиона стана необичайно тихо… После отново Гиджа повтори типичния си пробив и от много малък ъгъл, вместо да центрира, както очакваше вратарят Барбоса, изпрати топката в близкия ъгъл - 1:2. Над „Маракана“ легна траурна тишина. Ние се прегръщахме като обезумели, а на трибуните 200 000 зрители плачеха неутешимо. Беше просто невероятно. В този момент „Маракана“ приличаше на гигантска гробница! Сякаш някой от най-близките хора на зрителите бе починал.“

Това си спомня години след решителния мач между Бразилия и Уругвай на световното през 1950 г. Хуан Алберто Скиафино, герой за страната си и автор на първия гол за обрата с 2:1 над домакините насред легендарния „Маракана“, който коронова „урусите“ като крале на света за втори път. Може би най-голямата изненада на мондиали и до днес…

А пък Алсидес Гиджа, автор на втория гол и единственият футболист от онзи отбор на Уругвай, който още е сред живите, се шегува:

„Само трима души в историята са смълчавали 200 хиляди зрители на „Маракана“ - Франк Синатра, Папа Йоан Павел II и аз.“

Сега, 64 години след „Мараканазо“-то ("нещастието на „Маракана“, бел. ред.) Бразилия отново е домакин на световни финали и се надява този път да извърви пътя докрай. Петкратните световни шампиони не са печелили титлата у дома. Германия, Италия, Аржентина, Уругвай, Франция и Англия са успявали, но най-великият отбор все още не е. Това може да се промени само след месец.

Днес Бразилия е далеч от славните си дни. Този отбор е различен от онзи с Пеле и Гаринча от 50-те и 60-те години на миналия век, от Зико и компания през 80-те, отстъпва и на шампионския състав от 94-та с Ромарио, Бебето… Дори тимът от 2002 г., последната шампионска титла за „селесао“, е по-класен от настоящия. Все пак тогава Бразилия имаше Роналдо,

Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос, а днес разполага едва ли не само с Неймар, наричан взискателно от мнозина „наследника на Пеле“. Може би защото и той, като Краля на футбола, започна кариерата си в „Сантос“…

Бразилия е далеч от добрите си времена, но все пак е фаворит за световната купа. Начело на отбора е Луис Фелипе Сколари, а той бе треньор на тима и през 2002-а в Япония и Южна Корея, когато, подобно на „Мексико 1970“, Бразилия стана шампион само с победи. Седем триумфа от седем мача остава рекорд и до днес. Фелипао е „странен“ южноамерикански специалист, по-скоро европеец, отколкото бразилец, що се отнася до разбиранията му за футбола. За него победата е по-важна от начина, по който се постига тя. Но бразилците ще му простят тези грехове, ако на 12 юли във визитката му пише: двукратен световен шампион. А "селесао" отново дръпне с две купи пред Италия, която е най-близо - с четири.

В Бразилия отидоха доста силни отбори, може би дори по-силни от самата Бразилия, но накрая ще ликува тя. Испания, Аржентина, Германия, коварната Италия и скритият фаворит Белгия - всички те ще се опитат, но ще стигнат най-много до финала на „Маракана“. Може би най-силният отбор в момента - Испания, срещна "златистите" на финала за Купата на конфедерациите преди година, отново в Бразилия, и катастрофира с 0:3. А тогава „селесао“ бе по-слаб отбор, отколкото е сега, докато „ла роха“ - по-силен. 

Причините Бразилия да стане за шести път световен шампион могат да се търсят и извън терена. През годините сме ставали свидетели на много, меко казано, подпирания на отбора домакин. Особено в шампионатите извън Европа, а в Северна и Южна Америка винаги ликуват Уругвай, Аржентина и Бразилия. Нека си спомним за „Аржентина '78“. За световното в Англия през 1966 г., за мондиала във Франция през 1998-а и т.н. Понякога всичко сочи към това домакинът да вдигне купата на всяка цена, с всички възможни средства. Ето това е едно от лицата на играта, която толкова много обичаме. Много повече бизнес и политика, отколкото просто игра, в която 22-ма гонят една топка.

А истинското лице на "Мондиал 2014" и на държавата Бразилия е, че тя беше тотално неподготвена за световното, не е готова и днес - в деня, в който ще бъде свирен първият съдийски сигнал на 20-ото първенство. Дванадесет милиарда долара, корупция, протести - ето това е „Бразилия 2014“. Световна титла - това пък е лекарството за националното недоволство от космическите средства, похарчени за стадиони, които ще пустеят след финалите, а не примерно за образование, здравеопазване и т.н.

През 1950 г. след злощастния мач с Уругвай цяла една нация е страдала, а във футбола има логика, има възмездие, има справедливост. Най-логичното нещо на света е Бразилия да вдигне купата на „Маракана“. Независимо как - с половин гол, след продължения, с дузпи. Може би феновете биха се радвали, ако им дадат купата и без да има финал, просто така. Те толкова жадуват за нея! Така силно копнеят да видят страната си световен шампион у дома. Само тази радост им е останала, а някои дори нямат покрив над главите си…

Ето колко е важна световната титла за Бразилия. И нищо не може да се изпречи на пътя ѝ. Бразилия се нуждае от победата повече отвсякога.