ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ
БРЮКСЕЛ

Eвропейската народна партия (ЕНП) днес заплаши с „институционална криза“, ако държавните и правителствените ръководители на ЕС не номинират кандидата ѝ Жан-Клод Юнкер за председател на следващата Европейска комисия.
„В Европейския парламент няма друго мнозинство освен това за Жан-Клод Юнкер,“ каза лидерът на дясноцентристите, германският евродепутат Манфред Вебер.

Според  договора на ЕС държавните и правителствените ръководители номинират председателя на Комисията, като вземат под внимание резултатите от европейските избори, а Европейският парламент го одобрява.

Двете най-големи групи в парламента – на ЕНП и на Социалистите и демократите, са зад кандидатурата на Юнкер. Той беше водещият кандидат на ЕНП в кампанията за изборите, в които тя спечели най-много места.

За първи път в историята на ЕС европейските партии се възползват от увеличената с Лисабонския договор власт на парламента и издигат свои кандидати. Така те се намесват в избор, който досега беше изцяло прерогатив на 28-те национални лидери, представени в Европейския съвет.

Против кандидатурата на Юнкер са британският министър-председател Дейвив Камерън и колегите му от Швеция и Унгария Фредерик Райнфелдт и Виктор Орбан. Те оспорват не само личността на кандидата, но и правото на парламента да им налага кандидатури. Като резервиран към Юнкер се сочи и холандският премиер Марк Рюте. Договорът не ги задължава да изберат един от партийните кандидати.

Манфред Вебер днес обаче ги предупреди, че рискуват „институционална криза, ако съветът не номинира Юнкер“.

Подкрепата си за него по-късно потвърди и лидерът на политическата група на социалистите Ханес Свобода. „Потвърждаваме, че Жан-Клод Юнкер – като представител на най-голямата група в Европейския парламент – трябва да има правото да потърси мнозинство,“ каза той след среща с Ван Ромпьой. „Обструкционизмът и заплахите не помагат, а вредят. Тези в Европейския съвет, които разсейват, бавят и се мъчат да извадят този процес извън релси, са причината толкова много граждани да са разочаровани от Европа.“

Германският канцлер Ангела Меркел след среща с Камерън, Райнфелдт и Рюте през уикенда също потвърди, че продължава да подкрепя Юнкер.

Държавните и правителствените ръководители на 27 май натовариха председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой да преговаря с парламентарните групи за номинацията. Днес той започна консултации с тях при закрити врати.
Графикът на институциите засега предвижда лидерите да излязат с номинация на редовната си среща на върха на 27 юни, а парламентът да я гласува на 16 юли. Мандатът на сегашната Комисия, водена от португалеца Жозе Барозу, изтича на 31 октомври.

Наблюдатели обаче предвиждат закъснения заради несъгласията както вътре в Европейския съвет, така и между него и Парламента. Досега държавните и правителствените ръководители винаги са посочвали председателя на Комисията с консенсус. Но договорът вече им позволява да направят това и с квалифицирано мнозинство, т.е. никоя страна-членка няма вето. Въпросът е дали Камерън би събрал достатъчно съмишленици за блокиращо малцинство в Европейския съвет.

Британският премиер заплаши, че ако му наложат Юнкер за шеф на Комисията, той не може да спре страната си да напусне ЕС. Камерън обеща на британците референдум за това през 2017 година, ако неговата Консервативна партия спечели парламентарните избори догодина.

Самият той се обявява за това Обединеното кралство да остане в един реформиран ЕС, под което разбира - по-слабо интегриран. Камерън намира, че Юнкер, бивш премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, олицетворява тази Европа, която мнозинството от британците не приемат  - той е федералист, когото мнозина обвиняват за недъзите на еврото, проявили се през дълговата криза.

„Ние сме групата на реформите и смятаме Обединеното кралство за ключов партньор,“ каза Вебер. „Но Обединеното кралство е една от 28 страни-членки и няма право на вето.“

От избора на нов председател на Еврокомисията зависи разпределението на другите висши постове в ЕС – приемник на Ван Ромпьой (който се пенсионира), върховен представител по външната политика и сигурността, председател на Европейския парламент.