Ad Config - Website header

 

Article_top

АВГУСТА МАНОЛЕВА

Поредният фестивал за оперно и балетно изкуство в Стара Загора се превърна в оживен център, който във фестивалните дни стана съсредоточие за срещи на музикантските среди: композитори, диригенти, мениджъри, артистични директори на фестивали, певци, балетисти, музиканти от всякакви народности. Вече е със съвършено различна физиономия – раздвижен, динамичен, пулсиращ, богат на събития, зареждащ. Което още един път показва, че градовете не се делят на столица и провинция, на малки и големи. А въпросът е в духа, който привнесен тръгва от един човек - директорът на фестивала Огнян Драганов, разширява се в създадения екип, завихря атмосферата в театъра, гради и енергийно зарежда публиката на целия град. Защото старозагорската публика е надградена в годините, взискателна, очакваща, следи и пълни салоните по време на фестивала, независимо на коя сцена се играе спектакълът или се провежда съпътстващото събитие.  

Делвата, балет от Алфредо Казело. Изпълнение Държавна опера- Стара Загора. Снимка Георги Петков

Съпътстващите събития също имат и познат облик – тематичен филм, представяне на нова книга, и иновативен: майсторски курс за певци и инструменталисти, изложба на инструменти `Цигулкова магия`.

В рамките на ФОБИ, по време на миналогодишното издание, се създаде Балканската оперна мрежа като неформална общност от съмишленици. И на тазгодишното 47-мо поред издание, отново паралелно, се проведе втората им тридневна среща, вече с уеб базирана платформа, съвместни продукции, новоприсъединили се членове за изминалия период и общ гала концерт „Музиката на Европа и Балканите“ с изпълнители от страните-членки, като поанта на Балканската мрежа и Фестивала.

И един безспорен световен авторитет отскоро се включи към екипа на домакините – световноизвестното мецосопрано Веселина Кацарова, в ангажиращата „роля“ на артистичен директор на Операта. Обвързана с отговорността си „не мога само да получавам, искам нещо и да дам. Аз дължа на този град.“ Като веднага се присъедини към ритъма, включително на ФОБИ, не единствено като изпълнител в прекрасния концерт за композитора Кюркчийски.  

Община Стара Загора отново активно подкрепи Фестивала, с което защити авторитета на `Града с първата извънстолична Опера в България`.

Двигателят от миналото издание се казва Огнян Драганов. Само двигател без екип – скърца, така че с Ивайло (Кринчев), с Веселина (Кацарова), със Силвия (Томова), със Сийка (Лапачка), с Уляна (Кьосева), с Любомир (Кутин), с Татяна (Станчева)… генерират идеи и мислят за бъдещето.

И все пак, какво се вижда отстрани.

Директорите на музикално-сценичните театри в страната все още не припознават Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора като високопрестижна сцена за участие. На място с представителност – показно, за най-новата им продукция за годината. За втори път прави впечатление неучастието на Софийската опера, нито на Операта в Русе. Тук не слагам балетния им състав, който благодарение на Силвия Томова (доскорошен художествен ръководител) беше подготвил специално за фестивала Балетна вечер с танцова гала – фрагменти от класическия репертоар, и постановка върху „Годишните времена“ на Вивалди. Тази година липсваше Бургаската опера, балет Арабеск.

Определено има недоизпипаност както на сценичните постановки, така и при оркестрите. Недоизработена режисура; солисти със слаби възможности, подменяни в последния момент преди турнето; недостатъчен синхрон между оркестър и сцена, оркестър и солисти, вътре в самия оркестър – говори за слаб репетиционен период (във всеки състав причините са различни. А и тук става въпрос за държавни, не за частни формации, съвсем притиснати от финансиране и време). Очевидно липсата на регламентирано време за репетиции, в България се е превърнало в диагноза. Ние винаги бързаме. Бързаме или претупваме? Защото нито известното име, нито познатият оркестър/състав ще мине само с едната си гола слава, ако тя не е подплатена преди това с необходимата подготовка. И както споделят изпълнителите ни с кариера навън: Няма голям театър по света, който да не е с едномесечен репетиционен срок (поне) преди премиера, че даже и за спектакъл, въпреки че някои солисти до болка познават ролите си, дори са им коронни. У нас явно се счита, че няколко пъти или десетина дена е предел за професионализъм. И друг проблем лъсва – липсата на работа с младите, начеващи певци. Стабилни корепетитор и диригент трябва да са до него. Е, и майстор вокалист, стилист, ако може.              

Огнян Драганов: Всеки от фестивалите е стъпка напред

Г-н Драганов, Вашата оценка за 47-мото издание на ФОБИ?

Вече подготвяме фестивала през 2017 г., когато това събитие –  Фестивал на оперното и балетното изкуство ще навърши своите 50 години от основаването си през 1967 година.

Равносметката за мене е положителна, защото отскокът от миналата година е много голям. Тази година е стъпка напред, представи разнообразна програма. Публиката в Стара Загора се запозна с необичайни заглавия, непредставяни: нашата премиера на „Делвата“; „Мулен руж“; танцов спектакъл, който направи Русенска опера; интересен поглед към Офембах с „Хофманови разкази“; спектакъл от руската класика – „Борис Годунов“; фондацията Дарина Такова представи прекрасни млади певци, някои от тях ги очаква световна кариера . За първи път ги чухме и видяхме тук на този спектакъл „Матрьошка“ с музика от руската класика. Бяха отбелязани много годишнини на музиканти и композитори – значими фигури в оперното дело.

Каква физиономия ще има този фестивал в бъдеще?

Философията на Фестивала е: не участие на всяка цена. На никого не му е нужно – нито на нас, нито на хората, които идват да се представят. Всеки спектакъл трябва да бъде уникален по себе си. Така че да не пада нивото на фестивала и да има такава голяма детонация между добрите и лошите спектакли. От догодина ще направим фестивала международен. Защото се казва Фестивал на оперното и балетното изкуство, а не е записан като преглед на българските оперни театри. Преглед беше по времето на миналия строй, когато една година беше фестивал, една година – преглед на българските оперни и балетни театри, и се раздаваха награди.

И може да имаме по-малко събития – в Стара Загора няма публика за толкова много. Как могат да бъдат повече от 15, в рамките на 12 и по-малко дена, на едно място, със съпътстваща и основна програма? Да са 3-4, но действително всяко трябва да е събитие. Не гоним бройка на участия.

Започвате още от сега подготовката на юбилейната 50-та година от първото ФОБИ (1967 г.), а иначе 48-мо издание. Какво предвиждате?

Кръглият му юбилей действително се организира от днес. Фиксирани са три представления: откриването на фестивала на 27 ноември 2017 с  неоромантичната опера „Сиси – душата на императрицата/царицата“ (Sisi – die Seele der Kaiserin) от Роланд Баумгартнер (Roland Baumgartner), известен австрийски композитор, известен и в Холивуд с музикалните си произведения за филми. Той беше от гостите ни на фестивала – за закриването. На 30 ноември, тъй като се навършват 450 години от рождението на Клаудио Монтеверди и 410 години от първата оперна постановка изобщо, която дава началото на нашето изкуство – операта „Орфей“ (на итал. L'Orfeo; 1607 г. поставена за първи път, в Академията и в Кралския театър на Мантуа) – ще бъде представена от Нова белградска опера. И в момента имаме радостната новина, че след преговорите със Staatsballett Berlin, нашият директор на балета Силвия Томова е договорила гостуването им в рамките на следващия фестивал, остава само да определим дата.

През предстоящата седмица ще имам среща и с акад. Пламен Карталов. Такъв фестивал не може да мине без националната ни опера. Защото Националната опера създава и дава примерите, създава онова, от което всички ние трябва да имаме респект, особено в последните години. 

Представителите на публични и независими организации в сферата на музикално-сценичните изкуства, обединени в Балканската оперна мрежа (БОМ) също инициирана като идея и осъществена с поредна втора среща от Старозагорската опера като домакин, подписаха Меморандум. Утвърдиха го България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, неправителствени организации – фондация „Дарина Такова“ и Танцов център „Галаксиос“-Димитровград, както и новоприетите членове от Сърбия – Сръбски национален театър-Нови сад и Нова опера-Белград.В Меморандума подписалите го още един път потвърдиха заявеното намерение от 2015 г. за съществуването на БОМ като постоянно действащ. Те решиха от 2018 г. да инвестират по една копродукция, която да бъде представена на сцените на оперните театри – членове на инициативата. Първото заглавие ще е операта на Росини „Пътуване по Реймс”, реализирана в Сръбския национален театър-Нови сад с общ постановъчен екип.

 

АВГУСТА МАНОЛЕВА

Поредният фестивал за оперно и балетно изкуство в Стара Загора се превърна в оживен център, който във фестивалните дни стана съсредоточие за срещи на музикантските среди: композитори, диригенти, мениджъри, артистични директори на фестивали, певци, балетисти, музиканти от всякакви народности. Вече е със съвършено различна физиономия – раздвижен, динамичен, пулсиращ, богат на събития, зареждащ. Което още един път показва, че градовете не се делят на столица и провинция, на малки и големи. А въпросът е в духа, който привнесен тръгва от един човек - директорът на фестивала Огнян Драганов, разширява се в създадения екип, завихря атмосферата в театъра, гради и енергийно зарежда публиката на целия град. Защото старозагорската публика е надградена в годините, взискателна, очакваща, следи и пълни салоните по време на фестивала, независимо на коя сцена се играе спектакълът или се провежда съпътстващото събитие.  

Делвата, балет от Алфредо Казело. Изпълнение Държавна опера- Стара Загора. Снимка Георги Петков

Съпътстващите събития също имат и познат облик – тематичен филм, представяне на нова книга, и иновативен: майсторски курс за певци и инструменталисти, изложба на инструменти `Цигулкова магия`.

В рамките на ФОБИ, по време на миналогодишното издание, се създаде Балканската оперна мрежа като неформална общност от съмишленици. И на тазгодишното 47-мо поред издание, отново паралелно, се проведе втората им тридневна среща, вече с уеб базирана платформа, съвместни продукции, новоприсъединили се членове за изминалия период и общ гала концерт „Музиката на Европа и Балканите“ с изпълнители от страните-членки, като поанта на Балканската мрежа и Фестивала.

И един безспорен световен авторитет отскоро се включи към екипа на домакините – световноизвестното мецосопрано Веселина Кацарова, в ангажиращата „роля“ на артистичен директор на Операта. Обвързана с отговорността си „не мога само да получавам, искам нещо и да дам. Аз дължа на този град.“ Като веднага се присъедини към ритъма, включително на ФОБИ, не единствено като изпълнител в прекрасния концерт за композитора Кюркчийски.  

Община Стара Загора отново активно подкрепи Фестивала, с което защити авторитета на `Града с първата извънстолична Опера в България`.

Двигателят от миналото издание се казва Огнян Драганов. Само двигател без екип – скърца, така че с Ивайло (Кринчев), с Веселина (Кацарова), със Силвия (Томова), със Сийка (Лапачка), с Уляна (Кьосева), с Любомир (Кутин), с Татяна (Станчева)… генерират идеи и мислят за бъдещето.

И все пак, какво се вижда отстрани.

Директорите на музикално-сценичните театри в страната все още не припознават Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора като високопрестижна сцена за участие. На място с представителност – показно, за най-новата им продукция за годината. За втори път прави впечатление неучастието на Софийската опера, нито на Операта в Русе. Тук не слагам балетния им състав, който благодарение на Силвия Томова (доскорошен художествен ръководител) беше подготвил специално за фестивала Балетна вечер с танцова гала – фрагменти от класическия репертоар, и постановка върху „Годишните времена“ на Вивалди. Тази година липсваше Бургаската опера, балет Арабеск.

Определено има недоизпипаност както на сценичните постановки, така и при оркестрите. Недоизработена режисура; солисти със слаби възможности, подменяни в последния момент преди турнето; недостатъчен синхрон между оркестър и сцена, оркестър и солисти, вътре в самия оркестър – говори за слаб репетиционен период (във всеки състав причините са различни. А и тук става въпрос за държавни, не за частни формации, съвсем притиснати от финансиране и време). Очевидно липсата на регламентирано време за репетиции, в България се е превърнало в диагноза. Ние винаги бързаме. Бързаме или претупваме? Защото нито известното име, нито познатият оркестър/състав ще мине само с едната си гола слава, ако тя не е подплатена преди това с необходимата подготовка. И както споделят изпълнителите ни с кариера навън: Няма голям театър по света, който да не е с едномесечен репетиционен срок (поне) преди премиера, че даже и за спектакъл, въпреки че някои солисти до болка познават ролите си, дори са им коронни. У нас явно се счита, че няколко пъти или десетина дена е предел за професионализъм. И друг проблем лъсва – липсата на работа с младите, начеващи певци. Стабилни корепетитор и диригент трябва да са до него. Е, и майстор вокалист, стилист, ако може.              

Огнян Драганов: Всеки от фестивалите е стъпка напред

Г-н Драганов, Вашата оценка за 47-мото издание на ФОБИ?

Вече подготвяме фестивала през 2017 г., когато това събитие –  Фестивал на оперното и балетното изкуство ще навърши своите 50 години от основаването си през 1967 година.

Равносметката за мене е положителна, защото отскокът от миналата година е много голям. Тази година е стъпка напред, представи разнообразна програма. Публиката в Стара Загора се запозна с необичайни заглавия, непредставяни: нашата премиера на „Делвата“; „Мулен руж“; танцов спектакъл, който направи Русенска опера; интересен поглед към Офембах с „Хофманови разкази“; спектакъл от руската класика – „Борис Годунов“; фондацията Дарина Такова представи прекрасни млади певци, някои от тях ги очаква световна кариера . За първи път ги чухме и видяхме тук на този спектакъл „Матрьошка“ с музика от руската класика. Бяха отбелязани много годишнини на музиканти и композитори – значими фигури в оперното дело.

Каква физиономия ще има този фестивал в бъдеще?

Философията на Фестивала е: не участие на всяка цена. На никого не му е нужно – нито на нас, нито на хората, които идват да се представят. Всеки спектакъл трябва да бъде уникален по себе си. Така че да не пада нивото на фестивала и да има такава голяма детонация между добрите и лошите спектакли. От догодина ще направим фестивала международен. Защото се казва Фестивал на оперното и балетното изкуство, а не е записан като преглед на българските оперни театри. Преглед беше по времето на миналия строй, когато една година беше фестивал, една година – преглед на българските оперни и балетни театри, и се раздаваха награди.

И може да имаме по-малко събития – в Стара Загора няма публика за толкова много. Как могат да бъдат повече от 15, в рамките на 12 и по-малко дена, на едно място, със съпътстваща и основна програма? Да са 3-4, но действително всяко трябва да е събитие. Не гоним бройка на участия.

Започвате още от сега подготовката на юбилейната 50-та година от първото ФОБИ (1967 г.), а иначе 48-мо издание. Какво предвиждате?

Кръглият му юбилей действително се организира от днес. Фиксирани са три представления: откриването на фестивала на 27 ноември 2017 с  неоромантичната опера „Сиси – душата на императрицата/царицата“ (Sisi – die Seele der Kaiserin) от Роланд Баумгартнер (Roland Baumgartner), известен австрийски композитор, известен и в Холивуд с музикалните си произведения за филми. Той беше от гостите ни на фестивала – за закриването. На 30 ноември, тъй като се навършват 450 години от рождението на Клаудио Монтеверди и 410 години от първата оперна постановка изобщо, която дава началото на нашето изкуство – операта „Орфей“ (на итал. L'Orfeo; 1607 г. поставена за първи път, в Академията и в Кралския театър на Мантуа) – ще бъде представена от Нова белградска опера. И в момента имаме радостната новина, че след преговорите със Staatsballett Berlin, нашият директор на балета Силвия Томова е договорила гостуването им в рамките на следващия фестивал, остава само да определим дата.

През предстоящата седмица ще имам среща и с акад. Пламен Карталов. Такъв фестивал не може да мине без националната ни опера. Защото Националната опера създава и дава примерите, създава онова, от което всички ние трябва да имаме респект, особено в последните години. 

Представителите на публични и независими организации в сферата на музикално-сценичните изкуства, обединени в Балканската оперна мрежа (БОМ) също инициирана като идея и осъществена с поредна втора среща от Старозагорската опера като домакин, подписаха Меморандум. Утвърдиха го България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, неправителствени организации – фондация „Дарина Такова“ и Танцов център „Галаксиос“-Димитровград, както и новоприетите членове от Сърбия – Сръбски национален театър-Нови сад и Нова опера-Белград.В Меморандума подписалите го още един път потвърдиха заявеното намерение от 2015 г. за съществуването на БОМ като постоянно действащ. Те решиха от 2018 г. да инвестират по една копродукция, която да бъде представена на сцените на оперните театри – членове на инициативата. Първото заглавие ще е операта на Росини „Пътуване по Реймс”, реализирана в Сръбския национален театър-Нови сад с общ постановъчен екип.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията