Видеонаблюдението намалява престъпността и помага за регулиране на трафика. Примерите за това идват от най-големите градове по света. Варна също не е малък град, но там нещата са различни. Преди почти десет години общината купува за 5 млн. лв. система за видеонаблюдение, която обаче така и не заработва. Затова днес данъкоплатците на Варна ще платят и още една система.

В началото на април 2016 г. община Варна обяви конкурс за избор на изпълнители, които да проектират и изградят нова система за видеонаблюдение в града. Според обявлението, публикувано на сайта на Агенцията по обществени поръчки, прогнозната стойност на поръчката е до 1 млн. лева без ДДС, а системата ще трябва да е готова в рамките на 4 години.

Според изискванията към потенциалните изпълнители на обществената поръчка сигналът от камерите трябва да може да бъде записван на видеорекордери и сървъри, които имат капацитет за съхранение на данните в продължение на 30 дни, преди да бъдат архивирани.

Техниката и материалите, които ще бъдат използвани, трябва да бъдат нови, неупотребявани и да дават възможност за „следене в реално време на картина от видеокамерите в зоните за наблюдение, с възможност за гъвкаво конфигуриране на броя камери на един монитор“.

Освен това централизираната система трябва да дава възможност за неограничено увеличаване броя на видеокамерите, потребителите и локациите за видеозапис.

Формулирано по този начин, заданието звучи професионално и на практика покрива всички очаквания за повече сигурност в третия по големина град в България.

НО...

Скритата подробност в случая е, че през последните три години във Варна бяха изградени още три системи за видеонаблюдение. Първата от тях бе за следене и регулиране на уличния трафик. Втората – за охрана на общински обекти, а третата, която е част от проекта за Интегриран градски транспорт, следи преминаването на автобусите през централните кръстовища в града.

Сега от публикуваната обява за възлагане на нова обществена поръчка става ясно, че предстои монтирането и на нова – четвърта система. В това, разбира се, нямаше да има нищо смущаващо, ако описанието на нейната функционалност не съвпадаше с това на друга система, изградена още през 2007 г. от администрацията на бившия варненски кмет Кирил Йорданов. По собствените му думи това беше „най-голямата, най-скъпата и най-модерната“ система за видеонаблюдение в България. А обявените параметри на мрежата напълно оправдаваха подобна оценка.

Стойността на системата, включваща над 250 високотехнологични камери, беше близо 10 млн. лв. За изграждането й беше основано търговското дружество, в което 52% и до този момент притежава австрийската компания „Efkon AG”, а останалите 48% – община Варна.

Проектът включваше 79 „куполни” камери с висока резолюция за наблюдение на трафика и пешеходните зони в централната част на Варна и съседната община Аксаково. Важни компоненти от него бяха и три камери за разпознаване на лица, монтирани на възлови места в града. Други 164 камери бяха предназначени за проследяване на издирвани автомобили. Мрежата за видеонаблюдение трябваше да служи за регулиране на трафика през кръстовищата в града, да събира статистически данни, да подпомага системата за градски транспорт, да осигурява сигурността в централните пешеходни зони и т.н.

МИНАЛО НЕИЗПЪЛНЕНО ВРЕМЕ

„Най-голямата, най-скъпата и най-модерната“ система за видеонаблюдение в България – не работи. Доклад от одитна проверка, извършена в края на 2014 г., показа, че системата за видеонаблюдение във Варна е напълно блокирана и не работи. Повод за проверката стана трагичен инцидент, при който на 18 октомври същата година кинорежисьорът Захари Паунов бе обявен за изчезнал на път от Варна за Бургас. По-късно тялото му беше намерено край Ахелой. Експертизата установи, че Паунов е катастрофирал най-вероятно след инфаркт.

В хода на разследването за причините, довели до смъртта му, стана ясно, че системата за видеонаблюдение във Варна не е засякла посоката, в която колата му е напуснала града. По тази причина той бе открит едва 13 дни след като изчезна.

Разследване на онлайн изданието Дневник.bg, извършено по този повод, показа, че още преди 2014 г. „най-скъпите и най-модерни“ варненски камери са били напълно изоставени. Но информацията за това е била премълчавана, както от общинската администрация, така и от Областната дирекция на МВР, която използваше системата в продължение на години без договор и без да плаща наем за това. Нещо повече, оказа се, че създаването на мрежата е било договорено „устно” между бившия кмет на Варна и тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков.

Така без писмен договор с МВР общината бе изплатила половината от разходите по доставката и монтажа на системата в размер на 5 млн. лв. След оставката на Петков МВР отказа да изпълни „неофициалните” му ангажименти. По тази причина дружеството „Efkon AG”, доставило и монтирало камерите, остана техен собственик, но без задължението да ги поддържа.

Заради неизвършените плащания към доставчика на системата тя не е била въведена в експлоатация по предвидената за това процедура, за нея няма влезли в сила гаранционни условия, не е извършвана калибровка. По тази причина тя практически е работила незаконно в продължение на цели 7 години.

Всички тези констатации бяха потвърдени и от одитната проверка, назначена през 2014 г.

В доклада, изготвен след приключването й, е записано, че от всички „куполни” камери към момента на инспекцията са работили само 13. Част от камерите са били откраднати, други са нямали връзка с базовите си станции, не са работили захранващите им устройства и системата за безжичната им свързаност.

Блокирана и неработеща е била и цялата система от 164 камери за проследяване на издирвани превозни средства във Варна и Аксаково. Установената причина за това е била „невъзможността клиентският й софтуер да се свърже с базата данни”. С две думи – докладът от одитната проверка на системата за видеонаблюдение във Варна е една от най-ярките илюстрации на последиците от чиновническото прахосничество. Но всичко не свършва дотук.

5 МЛН. ЛВ. - ПЛАТЕНИ НА ВЯТЪРА

В края на 2014 г. дружеството „Еfkon AG” предложи на Община Варна да изкупи дяловете му в съвместното им дружество за около 780 хил. лв. За рестартиране на системата за видеонаблюдение според предложението щяха да са необходими още около 800 хил. лв. За да прецени целесъобразността на „откупуването”, на 30 март миналата година Общинският съвет на Варна е излъчил специална група. Решение обаче няма. С други думи, членовете на тази комисия също не са свършили нищо за оправдаването на разхода от 5 млн. лв., платени на вятъра от гражданите на Варна.

Така Варна тихомълком и неизвестно защо се отказа от „най-голямата, най-скъпата и най-модерна” система за видеонаблюдение в страната. Петте милиона лева, платени за нея, отдавна са забравени. А дружеството доставчик не търси останалите близо 5 млн., отразени в стотиците страници на кореспонденцията му с общинската администрация в града. В замяна на всичко това, както става известно в началото на този текст, сега тече процедура за възлагането на нова обществена поръчка – за нови камери срещу нови 1 млн. лв., но пак от общинския бюджет на Варна.

Текстът е част от "Черна книга на правителственото разхищение в България", издадена от Фондация "Фридрих Науман". Цялото съдържание на книгата е достъпно тук.