Село, в което дотолкова няма нищо, че и покритие няма. На мобилните оператори... Ама то и халът не е за приказки – притрябвало ти е да имаш връзка, че да го споделяш с някого.

Има едни стари съветски композиции, които са забранени. Викаха им „електрички“, произведени са 1973 и 74 г. и вече не дават да се движат. Упокоени са на гара Брусарци – безкрайна върволица от ръждясваща и гниеща съветска ламарина, изкорубена зелена изкуствена кожа, фалшив фурнир и пр. Както целият им строй беше фалшив с неговата фантастика „без Бог, без господар“. Надали можеше да им се намери по-подходящо място. 

Тук единственото нещо, което се увеличава, е броят на некролозите по чинара на гарата. А се предполага, че идеята за тотален успех и реализация на човешкото същество на мах е да станеш примерно зам.-началник на същата тази гара. После извървяваш плавния преход от канцеларията на зам.-началник до чинара...

Влакът вони, защото някой просто не е уцелил тоалетната. Ама с много.

Мисля си за самите жепейци, които сигурно дотолкова са се сраснали с тази смрад, че не им прави вепачтление. Те са едно завинаги – смрадта е в тях и те са в смрадта. И вечер след работа я носят като армаган на жените и децата си... 

Жена, която прилича на Чък Били от „Тестамент“... Толкова добре е „поддържана“. Независимо къде ще отида и колко ще живея, винаги ми е ставало тъжно от зле поддъражани жени... Тъжно е точно думата – не е гадно или презрително, или нещо подобно. Няма жена, която да не заслужава да бъде прекрасна и поне малко глезена.

И има млади, и има умни. Смеят се по гарите и само куфарите им са по-големи от скоростта, с която мечтаят да се разкарат оттук.

Северозападът на прага на 2017-а...