За Кремъл бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър е един от най-мъдрите политици с дълбоки познания в сферата на руско-американските отношения, но дали ще се възползват от неговия опит във Вашингтон, зависи от американските партньори.

Това заяви днес пред журналисти говорителят на президента Путин Дмитрий Песков. Повод стана публикация в германския в. “Билд”, че 93-годишният бивш шеф на американската дипломация Кисинджър е определен за съветник на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп по американо-руските отношения. Така той ще е посредник между Вашингтон и Москва.

“Безусловно Кисинджър продължава да е един от най-мъдрите политици и експерти, той познава в дълбочина руската тематика, както и руско-американските отношения. Ако тези експертни знания и натрупаният през десетилетията богат опит могат да бъдат използвани, то ние само бихме го приветствали”, зявява Песков, цитиран от ТАСС.

Президентският говорител обаче допълва:

“Безспорно не е наша работа да се възползваме от такава приемственост и опит, а на американските ни колеги и ние не можем да им се месим.”

Тръмп е привлякъл в екипа си от съветници Хенри Кисинджър, за да се предотврати нова студена война, като се свали напрежението между САЩ и Русия, съобщи по-рано в. “Билд”. Най-тиражният германски всекидневник се позова на източници от екипа на Тръмп и на анализ на европейски спецслужби.

Кисинджър имал и друга важна задача – да изготви план за слагане край на конфликта в Източна Украйна.

Тръмп бил готов да се вслуша и в съвета на Кисинджър САЩ да отменят санкциите срещу Русия.

Според американския в. “Политико” мнозина в САЩ били изумени, че бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, този галантен интелектуалец, изпитва симпатии към дръзкия Тръмп с неговата невъздържана и често обидна реторика. Възможно било едно единствено обяснение – Кисинджър демонстрира класическо поведение на реалист в областта на външната политика и би желал да я направлява в мъдра за САЩ посока.

Кисинджър е смятан и за идеолог на политиката на разведряване.

През 1973 г. той получи Нобелова награда за мир заради ролята му при сключването на Парижкото споразумение за слагане край на войната във Виетнам, водена от САЩ.