Ad Config - Website header

 

Article_top

Десетилетие след влизането в Европейския съюз какво влияние има членството върху България и Румъния? По-добре ли са българите и румънците?

Брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни през последните десет години. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за ЕС при влизането в съюза през 2007 г., достигайки до 47% през 2015 г. - последната година, за която има налична информация. В същото време в Румъния през 2015 г. БВП е 57%, покачване от отчетените 43% през 2007 г., показват данните на „Евростат“.

По-малък е и броят на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване и в двете държави. В България около 60% влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. са 41,3%. В Румъния стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 г.

Независимо от тези позитивни индикатори, не всички хора в Румъния усещат промените в портфейлите си, казва румънският политически анализатор Раду Магдин пред „Евронюз“.

„Да, може да се каже, че регистрираме икономически растеж, може да се каже, че след икономическата криза Румъния е икономическият тигър на Европа“, каза той. „Има обаче едно чувство на безсилие, което не е може да се обясни от Европа, в смисъл, че икономическият растеж не може да се отрази в джобовете на хората“, допълва Магдин.

„Структурата на икономиката е базирана основно на износ. Печалбите, които се правят от многонационални компании, се отразяват в растежа, но е много трудно да се отнесе този растеж към джобовете на хората, тъй като те не участват в преразпределението“, посочва политическият анализатор.

Какво се случва с всички българи и румънци, които работят в чужбина? Софийски медии съобщават през 2015 г., че броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн.) е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн.). В същото време Румъния има най-бързо растящата диаспора в периода 2000-2015 г. за страна, която не се намира във военен конфликт, по данни на ООН.

„Има огромно изтичане на мозъци“, казва Магдин. „Истината е, че много малко от тях се връщат след години в чужбина“, допълва той.

Въпреки това някои се връщат за кратки периоди, също като работниците в Брюксел, които са помагали на румънския премиер Дачиан Чолош по различни проекти, посочва анализаторът. „Бих казал, особено в случая на Букурещ, че все повече хора се връщат, дори и в други части на страната“, казва той.

„Например аз почивах в Северна Румъния и там имаше цяло село от хора, които са отишли да работят в чужбина, цели семейства, заети в сферата на строителството във Великобритания, и всички те се бяха върнали за Коледа и започват да строят къщи у дома. Фактът, че правят това, означава, че виждат бъдещето си в Румъния“, посочва още Магдин.

И двете държави – и Румъния, и България, имат полза от парите, изпратени вкъщи, показват данни на „Евростат“. България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 г., което е увеличение от 268,9 млн. евро спрямо 2010 г.

Румъния е докарала печалба от 503,7 млн. евро през 2015 г., увеличение от 375,9 млн. евро три години по-рано.

Ами всичките пари от Брюксел?

От 368-те млн. дадени за удължаване на софийското метро до 355-те млн. евро, отделени за подобряване на водата и инфраструктурата на отпадните води в Румъния, дори и най-пламенният евроскептик няма да може да спори, че Брюксел не инвестира в двете държави.

Румъния е разпределила 23 млрд. евро за финансовия период 2014-2020 в сравнение със 7,6 млрд. евро за България.

Според Магдин обаче и двете държави са получили милиарди през предишния финансов период до 2013 г. и са използвали зле парите.

„Хората очакваха, че през 2007 г. тези пари просто ще се налеят в страната и след това ще бъдат преразпределени“, казва той. „Ние ръководихме зле управляването на европейските фондове. Става въпрос за идеи, бюрокрация, канцеларщина, но също така и корупция“, допълва Магдин. „Смятам, че от самото начало имаше липса на визия за това какво трябва да се прави с тези пари. Ние влязохме неподготвени в ЕС“, допълва той.

Анализаторът от северната ни съсека казва също, че едно от ключовите преимущества на членството в ЕС за Румъния е натискът от страна на Брюксел за справяне с корупцията, което дава положителни резултати, за разлика от България.

По-щастливи ли са българите и румънците?

И българите, и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от „Евробарометър“. Само 36% от българите, запитани през 2007 г., са посочили, че са доволни от живота си, в сравнение с 53% от румънците. До есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците.

„Мисля, че ние имаме начин на мислене за оплакване, харесва ни да вярваме, че нашите държави са най-лошите на света, но това не е вярно“, казва Магдин.

„Хората започват да живеят по-добре, по-щастливи са в държавите си, но нашият типичен навик да критикуваме всичко все още съществува. Ние живеем по-добре, най-вече в големите градове, където инвестициите са повече“, казва той.

Какво е бъдещето на Румъния и България в ЕС?

Според Магдин Румъния и България действат на европейската сцена така, сякаш са кандидатки за ЕС, а не пълноправни членове, но по всяка вероятност и двете страни ще се борят за повече присъствие в средносрочен план. Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две години.

В допълнение, посочва Магдин, Румъния може да поиска от Брюксел повече гъвкавост по отношение на размера на нейния дефицит, тъй като новото правителство в страната ще се опита да изпълни предизборните си обещания.

„Понякога човек има усещането, че Румъния и България са заели позицията на добрите деца в блока – понякога прекалено добри и може би невинаги гледащи своите собствени интереси“, казва той. „Смятам, че това ще се промени, не чрез по-твърд тон от София и Букурещ, но ще видим двете държави да казват „Хора, ние не ви причиняваме никакви проблеми, ние сме еврофили, и двете ще имаме европейско председателство през следващите две години , дайте ни почивка, дайте ни пространство, помогнете ни да представим успешно европейския проект“, допълва още румънският анализатор.

---

Текстът на Крис Харис е публикуван от "Евронюз". Клуб Z го препечатва от БГНЕС.

 
Снимка Клуб Z

Десетилетие след влизането в Европейския съюз какво влияние има членството върху България и Румъния? По-добре ли са българите и румънците?

Брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни през последните десет години. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за ЕС при влизането в съюза през 2007 г., достигайки до 47% през 2015 г. - последната година, за която има налична информация. В същото време в Румъния през 2015 г. БВП е 57%, покачване от отчетените 43% през 2007 г., показват данните на „Евростат“.

По-малък е и броят на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване и в двете държави. В България около 60% влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. са 41,3%. В Румъния стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 г.

Независимо от тези позитивни индикатори, не всички хора в Румъния усещат промените в портфейлите си, казва румънският политически анализатор Раду Магдин пред „Евронюз“.

„Да, може да се каже, че регистрираме икономически растеж, може да се каже, че след икономическата криза Румъния е икономическият тигър на Европа“, каза той. „Има обаче едно чувство на безсилие, което не е може да се обясни от Европа, в смисъл, че икономическият растеж не може да се отрази в джобовете на хората“, допълва Магдин.

„Структурата на икономиката е базирана основно на износ. Печалбите, които се правят от многонационални компании, се отразяват в растежа, но е много трудно да се отнесе този растеж към джобовете на хората, тъй като те не участват в преразпределението“, посочва политическият анализатор.

Какво се случва с всички българи и румънци, които работят в чужбина? Софийски медии съобщават през 2015 г., че броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн.) е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн.). В същото време Румъния има най-бързо растящата диаспора в периода 2000-2015 г. за страна, която не се намира във военен конфликт, по данни на ООН.

„Има огромно изтичане на мозъци“, казва Магдин. „Истината е, че много малко от тях се връщат след години в чужбина“, допълва той.

Въпреки това някои се връщат за кратки периоди, също като работниците в Брюксел, които са помагали на румънския премиер Дачиан Чолош по различни проекти, посочва анализаторът. „Бих казал, особено в случая на Букурещ, че все повече хора се връщат, дори и в други части на страната“, казва той.

„Например аз почивах в Северна Румъния и там имаше цяло село от хора, които са отишли да работят в чужбина, цели семейства, заети в сферата на строителството във Великобритания, и всички те се бяха върнали за Коледа и започват да строят къщи у дома. Фактът, че правят това, означава, че виждат бъдещето си в Румъния“, посочва още Магдин.

И двете държави – и Румъния, и България, имат полза от парите, изпратени вкъщи, показват данни на „Евростат“. България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 г., което е увеличение от 268,9 млн. евро спрямо 2010 г.

Румъния е докарала печалба от 503,7 млн. евро през 2015 г., увеличение от 375,9 млн. евро три години по-рано.

Ами всичките пари от Брюксел?

От 368-те млн. дадени за удължаване на софийското метро до 355-те млн. евро, отделени за подобряване на водата и инфраструктурата на отпадните води в Румъния, дори и най-пламенният евроскептик няма да може да спори, че Брюксел не инвестира в двете държави.

Румъния е разпределила 23 млрд. евро за финансовия период 2014-2020 в сравнение със 7,6 млрд. евро за България.

Според Магдин обаче и двете държави са получили милиарди през предишния финансов период до 2013 г. и са използвали зле парите.

„Хората очакваха, че през 2007 г. тези пари просто ще се налеят в страната и след това ще бъдат преразпределени“, казва той. „Ние ръководихме зле управляването на европейските фондове. Става въпрос за идеи, бюрокрация, канцеларщина, но също така и корупция“, допълва Магдин. „Смятам, че от самото начало имаше липса на визия за това какво трябва да се прави с тези пари. Ние влязохме неподготвени в ЕС“, допълва той.

Анализаторът от северната ни съсека казва също, че едно от ключовите преимущества на членството в ЕС за Румъния е натискът от страна на Брюксел за справяне с корупцията, което дава положителни резултати, за разлика от България.

По-щастливи ли са българите и румънците?

И българите, и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от „Евробарометър“. Само 36% от българите, запитани през 2007 г., са посочили, че са доволни от живота си, в сравнение с 53% от румънците. До есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците.

„Мисля, че ние имаме начин на мислене за оплакване, харесва ни да вярваме, че нашите държави са най-лошите на света, но това не е вярно“, казва Магдин.

„Хората започват да живеят по-добре, по-щастливи са в държавите си, но нашият типичен навик да критикуваме всичко все още съществува. Ние живеем по-добре, най-вече в големите градове, където инвестициите са повече“, казва той.

Какво е бъдещето на Румъния и България в ЕС?

Според Магдин Румъния и България действат на европейската сцена така, сякаш са кандидатки за ЕС, а не пълноправни членове, но по всяка вероятност и двете страни ще се борят за повече присъствие в средносрочен план. Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две години.

В допълнение, посочва Магдин, Румъния може да поиска от Брюксел повече гъвкавост по отношение на размера на нейния дефицит, тъй като новото правителство в страната ще се опита да изпълни предизборните си обещания.

„Понякога човек има усещането, че Румъния и България са заели позицията на добрите деца в блока – понякога прекалено добри и може би невинаги гледащи своите собствени интереси“, казва той. „Смятам, че това ще се промени, не чрез по-твърд тон от София и Букурещ, но ще видим двете държави да казват „Хора, ние не ви причиняваме никакви проблеми, ние сме еврофили, и двете ще имаме европейско председателство през следващите две години , дайте ни почивка, дайте ни пространство, помогнете ни да представим успешно европейския проект“, допълва още румънският анализатор.

---

Текстът на Крис Харис е публикуван от "Евронюз". Клуб Z го препечатва от БГНЕС.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

?????????????

http://www.econstats.com/weo/V001.htm
BG-BNP bilion $
1970 21.71 *
1971 23.21 **
1972 24.98 ****
1973 27.02 ******
1974 29.06 ********
1975 31.63 **********
1976 33.69 ************
1977 35.80 **************
1978 37.80 ****************
1979 40.31 ******************
1980 42.61 *******************
1981 44.87 *********************
1982 46.76 **********************
1983 48.16 ***********************
1984 50.38 *************************
1985 51.28 ***************************
1986 54.00 *****************************
1987 56.54 *******************************
1988 57.89 ********************************
1989 57.61 ********************************
1990 52.36 ***************************
1991 46.73 ********************* F.Dimitrov
1992 42.79 ***************** L.Berov
1993 37.82 ************
1994 36.43 ***********
1995 35.85 ********** J.Videnov
1996 32.97 *******
1997 31.04 ****** I.Kostov
1998 32.32 *******
1999 33.05 ********
2000 34.84 *********
2001 36.28 *********** Simeon II
2002 37.97 ************
2003 40.06 **************
2004 42.77 ***************** Sergey
2005 45.48 *******************
2006 48.45 **********************
2007 51.57 *************************
2008 54.76 **************************
2009 51.76 *********************** B.B.
2010 51.97 ***********************
2011 52.83 ************************
2012 53.26 ************************
2013 54.05 ************************
2014 55.41 *************************
2015 57.35 **************************
ВИЖТЕ СИ 1988 година - МАКСИМУМА в този 35 годишен период..
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

СОРИ!!

45 годишен период
You voted '+'.
Милен's picture
Милен
Милен

Хаха

Явно тогава Живков и Луканов са виновни, като ни обявиха за фалирала държава, пък ние сме били баш на върха на оргазма :)

П.П. Не може така с невежество напред, брадър, сори

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията