Ad Config - Website header

 

Article_top

На 1 януари 2017 г. се навършват 15 години, откакто еврото влезе в обращение. По този повод Европейската централна банка излезе със съобщение "Честит рожден ден, евробанкноти!". И отбеляза, че вече е израснало цяло поколение, което познава само единната европейска валута.

Агенция БГНЕС припомня следните любопитни факти:

Еврото е въведено на 1 януари 1999 г., но в първите три години съществуваше само като невидима (виртуална) валута, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания.

Евробанкнотите и монетите бяха въведени на 1-ви януари 2002 година.

Към днешна дата единната валута е приета за официална в 19 страни от Евросъюза, които формират еврозоната.

Валутата се използва от почти 340 млн. души всеки ден.

Вдъхновението за символа на еврото идва от гръцката буква епсилон - намигване към историята на страната като люлка на европейската цивилизация, както и от първата буква в думата Европа. Двете хоризонтални черти показват стабилността на еврото.

Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. Австрия например е избрала Моцарт.

Евробанкнотите от друга страна никога не изобразяват хора или реални места, а само илюстрации от историята на европейската архитектура. Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €.

Въвеждането на еврото не беше „любов от пръв поглед“ и много граждани бяха против неговото приемане, припомня агенцията. С времето обаче те оцениха предимството при пътуванията и правенето на бизнес зад граница, без притеснение за валутните колебания. Към днешна дата 56% от хората приемат еврото като нещо добро за страната си, според проучване на Европейската комисия, публикувано неотдавна. Сред хората на възраст 15-24 години подкрепата за еврото е по-голяма – при 68% от анкетираните.

"Средният гражданин вижда еврото като източник на политическа стабилност, но и източник на ниска инфлация", казва Мария Демерцис, заместник-директор на Bruegel, базиран в Брюксел център за икономически анализи.

В Германия валутата е с прякор "teuro" - игра на думи думата "teuer" (скъпо).

Европейската централна банка обяви наскоро, че планира да спре емитирането на банкнотата от 500 евро от края на 2018 г.

Най-големият тест за еврозоната беше кризата в Гърция. Кулминацията в няколко международни спасителни мерки се оказа основен тест за европейската солидарност. Но проблемите на Гърция не свършиха. Дори и след като получи два спасителни пакета, икономическото й състояние се влоши и тя се доближи до излизане от еврозоната през 2015 г., докато лидерите й отново се съгласиха да спасят Атина за трети път.

Със задаващите се избори в Холандия, Франция, Германия и Италия, лидерите на еврозоната се изправят пред възхода на популистките, евроскептични партии, окуражени от решението на Великобритания да излезе от ЕС.

Френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен обеща да изтегли страната си от европейската общност и да организира референдум за членството в ЕС, ако спечели надпреварата за президентския пост. Холандският крайнодесен лидер Герт Вилдерс също обмисля референдум за ЕС.

 

На 1 януари 2017 г. се навършват 15 години, откакто еврото влезе в обращение. По този повод Европейската централна банка излезе със съобщение "Честит рожден ден, евробанкноти!". И отбеляза, че вече е израснало цяло поколение, което познава само единната европейска валута.

Агенция БГНЕС припомня следните любопитни факти:

Еврото е въведено на 1 януари 1999 г., но в първите три години съществуваше само като невидима (виртуална) валута, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания.

Евробанкнотите и монетите бяха въведени на 1-ви януари 2002 година.

Към днешна дата единната валута е приета за официална в 19 страни от Евросъюза, които формират еврозоната.

Валутата се използва от почти 340 млн. души всеки ден.

Вдъхновението за символа на еврото идва от гръцката буква епсилон - намигване към историята на страната като люлка на европейската цивилизация, както и от първата буква в думата Европа. Двете хоризонтални черти показват стабилността на еврото.

Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. Австрия например е избрала Моцарт.

Евробанкнотите от друга страна никога не изобразяват хора или реални места, а само илюстрации от историята на европейската архитектура. Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €.

Въвеждането на еврото не беше „любов от пръв поглед“ и много граждани бяха против неговото приемане, припомня агенцията. С времето обаче те оцениха предимството при пътуванията и правенето на бизнес зад граница, без притеснение за валутните колебания. Към днешна дата 56% от хората приемат еврото като нещо добро за страната си, според проучване на Европейската комисия, публикувано неотдавна. Сред хората на възраст 15-24 години подкрепата за еврото е по-голяма – при 68% от анкетираните.

"Средният гражданин вижда еврото като източник на политическа стабилност, но и източник на ниска инфлация", казва Мария Демерцис, заместник-директор на Bruegel, базиран в Брюксел център за икономически анализи.

В Германия валутата е с прякор "teuro" - игра на думи думата "teuer" (скъпо).

Европейската централна банка обяви наскоро, че планира да спре емитирането на банкнотата от 500 евро от края на 2018 г.

Най-големият тест за еврозоната беше кризата в Гърция. Кулминацията в няколко международни спасителни мерки се оказа основен тест за европейската солидарност. Но проблемите на Гърция не свършиха. Дори и след като получи два спасителни пакета, икономическото й състояние се влоши и тя се доближи до излизане от еврозоната през 2015 г., докато лидерите й отново се съгласиха да спасят Атина за трети път.

Със задаващите се избори в Холандия, Франция, Германия и Италия, лидерите на еврозоната се изправят пред възхода на популистките, евроскептични партии, окуражени от решението на Великобритания да излезе от ЕС.

Френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен обеща да изтегли страната си от европейската общност и да организира референдум за членството в ЕС, ако спечели надпреварата за президентския пост. Холандският крайнодесен лидер Герт Вилдерс също обмисля референдум за ЕС.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате?