Популистката вълна, която залива Европа и САЩ, у нас се опредмети като референдум за мажоритарната избирателна система. Това заявява политологът Димитър Димитров пред "Фокус".

"На изпитание е поставено съгласието от 1990-91 година за консенсусния тип демокрация, по който вървяхме през годините след това. Въпросът остана открит и ще се решава в следващия парламентарен мандат. Големите партии флиртуват с идеята за еднопартийни мнозинства и кабинети, но едновременно се опасяват, че тази привилегия ще се ползва от противника. Безспорно е по-лесно да се упражнява изпълнителна власт от една партия, но предписаните от изборните правила еднопартийни мнозинства в Гърция могат и да доведат до катастрофални дългосрочни последствия", коментира Димитров.

Според него би трябвало да има нещо като нова кръгла маса за новите изборни правила.

"От техническа гледна точка е необходимо съгласие по въпроса какво равнище на подкрепа, например 36, 40 или 44 процента от действителните гласове е границата, след която ще е достатъчно вероятно една листа да получи парламентарно мнозинство от 120 мандата. Системата, разбира се, би била смесена, с преобладаващ брой едномандатни райони. Нейните параметри ще са производни от съгласието около необходимото равнище на подкрепа, с което ще се постига парламентарно мнозинство. Формулировката от въпроса в референдума позволява да се постигат свръх-мнозинства, от каквито която и да е от съществуващите партии има спешна потребност. Колкото до "волята на народа" или "волята на избирателите", не мисля че тя би била различна, ако въпросът от референдума би звучал приблизително като "Подкрепяте ли предложението в България да се въведе немската избирателна система". Следствията от едната или друга избирателна система са драматично различни. Вариантът предложен в референдума без съмнение би подхождал на политик като Ердоган, за който всяка власт и контрол са по-малки от тези, които бих си пожелал", коментира Димитров.

Според него основната поука от избора на Доналд Трмп в САЩ, както и на Румен Радев у нас е, че кратките и категорични послания имат огромно предимство в драматично променената медийна среда. Димитров обясни, че в общия случай 10 години активно присъствие в политиката води до изхабяване на партиите и лицата.

"Чарът на новите лица се крие във възможността те да бъдат опаковани в оптимистични послания, което по принцип е трудно постижимо за тези, които познаваме. Познатите лица винаги ще се изправят пред простичкия въпрос, защо не го направихте досега. Следва обяснителен режим, в който изначално няма място за оптимизъм", обясни Димитров.

Според него ще бъде любопитно представянето на "нишовите говорители".

"Марешки за монополите, Патриотичния фронт за мигрантите и пенсиите, Христо Иванов за корупцията и съдебната власт и т.н.", уточни Димитров.

Политологът смята, че популистките послания ще принудат големите партии да се произнесат по "това, което наричаме пренебрегвани приоритети".