Джон Бърджър, един от най-влиятелните автори на своето поколение, почина на 90 години. Носителят на „Ман Букър“ помогна за трансформирането на начина, по който хората гледат и възприемат изкуството. „Гардиън“ предлага някои от най-незабравимите цитати на Бърджър.

„Мъжете гледат жените. Жените наблюдават как мъжете ги гледат.“

„Всеки град има пол и възраст, които нямат нищо общо с демографията. Рим е женствен. Такава е и Одеса. Лондон е настръхнал тийнейджър и това не се е променило от времето на Дикенс. Париж, според мен, е млад мъж, влюбен в по-възрастна жена.”

„Връзката между това, което виждаме, и това, което знаем, никога не е твърдо установена. Всяка вечер виждаме как слънцето залязва. Ние знаем, че причината е въртенето на Земята. Но знанието, обяснението никога не се вписва напълно в това, което виждат очите.“

„Когато четем една история, ние заживяваме в нея. Кориците на книгата са покривът и четирите ѝ стени. Всичко се случва между тези стени. И това е възможно, защото гласът на историята прави всичко в нея свое.”

„Това, което прави фотографията странно изобретение с непредвидими последици, е, че първичните ѝ суровини са светлина и време.“

„Бедността на нашия век е различна от тази на предишните. Тя не е, както досегашната бедност, резултат от естествен недостиг, а на набор от приоритети, наложени от богатите върху останалата част от света. Вследствие на това бедните днес не са обект на съжаление… а са отписани като боклук. Икономиката на консумеризма на ХХ век е произвела първата култура, в която просякът не напомня за нищо.“

„Мъжът рисува гола жена, защото се наслаждава на гледката, поставя огледало в ръката ѝ и я нарича Суетна, с което осъжда морално жената, чиято голота е изобразил за собствено удоволствие.“  

„Надеждата не е вид гаранция; тя е форма на енергия – и много често, при най-мрачните обстоятелства, това е най-силната енергия.“    

„Да бъде желан е може би най-близкото до усещането за безсмъртие, което човек може да изпита в този живот.“  

„Ние не сме затворници на миналото. Можем да правим с миналото всичко, което си поискаме. Това, което не можем да направим, е да променим неговите последици.”

„Смъртта на един човек прави всичко за него ясно. Разбира се, някои тайни могат да умрат заедно с него. И разбира се, сто години по-късно, някой може да се загледа в някакви документи и да открие факт, който да хвърли съвсем различна светлина върху неговия живот, за която хората, присъствали на погребението му, изобщо не са подозирали. Смъртта променя фактите качествено, но не количествено. Не научаваме повече факти, защото човекът е мъртъв. Но това, които вече знаем, се втвърдява и става сигурно. Не можем да се надяваме за изясняване на неяснотите, не можем да се надяваме за по-нататъшни промени. Сега ние сме главните герои и можем да променяме само собственото си мислене.“

"Площад Славейков"