Ad Config - Website header

 

Article_top

Европа преживя много страдание през последните 12 месеца и много хора биха казали, че 2016 г. беше най-неприятната за континента от гражданските войни на Балканите. Като влизаме на пръсти в 2017 г. нямаме големи основания да мислим, че ще има рязка промяна към по-добро. 

Така че в този дух на песимизъм "Политико" ви предлага една дузина персонажи, които ще ви накарат да треперите, завити през глава.
Това не са най-очевидните злодеи или потенциални унищожители на радостта. Така президентът Владимир Путин не е в списъка. Нито турският президент Реджеп Таийп Ердоган или Доналд Тръмп, дори и премиерката на Великобритания Тереза Мей я няма, или лидерката на Националния фронт Марин льо Пен. За тях приемаме за дадено, че ще ни вгорчават 2017 г. почти сигурно, при множество случаи. 

Вместо това ви предлагаме списък на други рушители, за които най-доброто, което можем да пожелаем, е да имат относително спокойна година.

Мръсната дузина:

1. Редакторите в британските таблоиди

Ако най-миризливото нещо във Франция е сиренето, еквивалентът от другата страна на Ламанша, са таблоидите. "Сън", "Дейли мейл", "Дейли експрес" имат силно влияние върху общественото мнение във Великобритания и приемат Брекзит като най-великото нещо, което се е случило на страната от идването на норманите през 1066 г.
Не подценявайте способностите на таблоидите да тровят течащите преговори да степен, в която Тереза Мей ще бъде оставена без друга възможност освен да прибегне до най-крайния от крайните варианти на Брекзит, който да е не добър нито за Обединеното кралство, нито за ЕС.

Тяхното отразяване на европейската криза с бежанците беше истерично, като направиха невъзможен компромис с ЕС за свободното движение и те ще реагират на всяко споразумение, според което Обединеното кралство трябва да плати "твърде много" в бюджета на ЕС или да се удължи преходният период. Британските таблоиди действат по перверзен начин на въображението на чиновниците в Брюксел - и всяка антиевропейска първа страница само ще направи по-твърдо решението на Мишел Барние, преговарящия за Брекзит от страна на Европейската комисия, да бъде възможно най-безмилостен към Великобритания.  


2. Китайските босове на футболни отбори

Футболът е най-близкото, което безбожна Европа има като религия, така че за поклонниците от целия континент ще е източник на стрес, че Китайската супер лига е започнала нещо, което спортните анализатори наричат "маниакално харчене" в опит да привлече големи таланти от европейските отбори. "Китайският пазар е заплаха за нас", каза мениджърът на Челси Антонио Конте, преди да отпътува ядосан към къщи за Коледа. 

Отбори като "Гуанджоу Евъргранде" са налъпно непознати имена в Европа, но Конте и други като него се стягат за гигантско засмукване през 2017 г., тъй като китайските агенти с пари в кеш отиват при европейските клубове и казват: "Тръгвайте на изток, млади човече".
Позицията на Китай като футболен пигмей е лично притеснение за президента Си Дзинпин и щедрото харчене се смята, че става с неговата благословия.

3. Майкъл Флин

Пенсионираният генерал-лейтенант от щатската армия е предпочитанието на избрания за президент Доналд Тръмп за негов съветник по националната сигурност. Ако в кабинета на Тръмп има някой, който да олицетворява изцяло европейския стереотип за гадния американец, това е точно Флин - той е толкова политически некоректен, че пред него шефът му може да изглежда като бойскаут. Флин следва разбирането, че САЩ са в конфликт с "вражеска коалиция", в която влизат Северна Корея, Китай, Сирия, Куба, Боливия, Венецуела и Никарагуа. Освен това той е в близки връзки с Путин и с контролираната от Кремъл RT телевизия. Нещо още по-тревожно за Европа - той има поредица от запалителни изказвания за мюсюлманите, в това число и туит, който гласеше: "Страхът от мюсюлманите е РАЦИОНАЛЕН". Следващият път, когато се случи терористичен акт във Франция, Германия и Белгия, дали наистина имаме нужда от съветник от Белия дом, който да нагнетява напрежението с неподходяща реторика.

4. Бепе Грило

Основателят на италианското движение "5 Звезди" беше забележителен политически новатор, когато създаде Денят Вафа или F**k Off-Day през 2007 г. , в което той и неговите партньори назоваваха и заклеймяваха всички политици на власт, които бяха заподозрени в корупция. Въпреки че повтаряха едно и също, тези V-Days бяха голяма политическа сензация в страната с ендемична корупция.

В последвалите години Грило се развихри на максимум в своята игра на революционер, събра лоялна армия от активисти и дори успя да организира две млади жени да бъдат избрани за кметици - на Торино и на Рим. Досега той се вживяваше в ролята на "абсолютна опозиция на властта", като твърдеше, че е непокътнат и неопетнен.
Но пененето му в стила на Робеспиер става все по-малко забавно и предполага, че Европа има основания да се страхува, ако той някога придобие някаква позиция, свързана с власт. Как това ще се съчетае с разклатена демокрация и икономика в криза?
 

5. Ярослав Качински

Лидерът на полската управляваща партия "Свобода и справедливост" Качински е вероятно най-могъщият антиевропейски настроен политик в ЕС. Той вече е атакувал "ужасната бюрюкрация" на Брюксел и "институционализираното подкопаване на националната държава" - фрази, които биха накарали и Найджъл Фараж да се гордее. 


Бившият премиер беше описан наскоро от Лех Валенса като "опасен и безотговорен" - думи, които може да стреснат повечето наблюдатели като крайни, дори и като се има предвид раздразнителността на Валенса.

Качински разделя Полша, като подкопава властта на закона и свободата на медиите и може да разклати добре постигнатите споразумения за споделяне на властта в Брюксел, ако започне кампания срещу своя сънародник и председател на Европейския съвет Доналд Туск.
Полша беше златното дете сред новите държави членки на ЕС. а сега благодарение на Качински става проблемният ученик.

6. Карлес Пучдемон

Каталуния, процъфтяващият и някои биха казали - солипсистки регион в североизтока на страната е раната на Испания, която продължава да кърви. Пучдемон, който оглавява каталонското регионално правителство се опитва да проведе референдум за независимост от Испания следващата година. 

И испанското правителство, и Конституционният съд на страната са непреклонни, че подобен ход ще бъде законово недопустим, тъй като въпросите, които засягат всички испанци могат да бъдат решавани само от всички испанци, а не само от една част от тях.

Така че каталонският импулс за "самоопределение" - както го наричат сепаратистките политици - поставя правителството в Мадрид и администрацията в Каталуния в сблъсък, който е толкова зрелищен, колкото дерби между "Реал" (Мадрид) и "Барселона". И ще принуди европейските институции и другите европейски правителства да вземат страна.

Като се има предвид множеството потенциални сепаратистки точки на континента, съмнително е, че някоя държава членка ще вземе страната на Каталуния. Но честно повечето въобще няма да бъдат питани.

7. Уилбър Рос

Той е номинацията на Тръмп за министър на търговията и получи много по-малко внимание в анализите от другия хващаш окото избор на новоизбрания прездиент от частния сектор Рекс Тилърсън. Вероятно Рос ще бъде много по-стряскащ за Китай отколкото за Европа. Той идва от стоманената индустрия, а стоманата е преимуществено "китайски проблем". Но Рос се изказа в полза на сключването на двустранни споразумение вместо регионални.

Това очертава недобри перспективи за Трансатлантическото инвестиционно и търговско партньорство или ТТИП, а смъртта на ТТИП ще отслаби европейската позиция при преговорите за Брекзит. Рос говори за свободно търговско споразумение с Великобритания след Брекзит - нещо, за което винаги е говорил Тръмп, и това ще бъде стимул за хард поддръжниците на Брекзит.

Рос има освен това меркантилистки подход към търговията, който може да се сблъска с Европа. Както написа "Уолстрийт джърнъл": "Той вярва, че добрата търговска политика води до национален търговски излишък, докато лошите сделки създават търговски дефицити - сякаш всяка държава в света може да има търговски излишък".

8. Руските хакери

През 2016 г. видяхме нахлуването на държавно-спонсорираните руски хакери като зла сила в международните отношения, техните усилия да опорочат американските президентски избори са нова спираща дъха форма на война през 21 век. 

Хакерите, по дефиниция, извличат ефикасността си като действат от затворено общество срещу отворено, кибер снайпери, които сеят хаос чрез дезинформация.

След избора на Тръмп е неизбежно руските хакери да приложат своите бойни методи на европейската избирателна сцена. Там тяхната цел ще е да разклатят вярата на европейските граждани в свободното слово и демокрацията. Сякаш ЕС няма достатъчно тревоги за оцеляването си след Брекзит, та сега неговите граждани трябва да очакват хакерска намеса на изборите във Франция и Германия. Освен това ще следва отмъщение и контра отмъщение. Всичко това ще бъде твърде обезпокоително.

9. Никола Саркози

Вероятно е някак ексцентрично да включим някой с минала слава в списъка на страшните хора в Европа през 2017 г., но има причина да държим под око предишния френски президент: той не участва в президентските избори, но като се има предвид, че е изначално безскрупулен и неудържим, е много вероятно да изкочи обратно след изборите, за да окупира "уважаваното" антиевропейско пространство във Франция.  (Саркози беше в най-добра форма, когато се противопоставяше на Европа като популистки и енергичен финансов министър, който се бори да спаси "Алстом", инженерния гигант от фалит).
С безспорно твърде отегчителния Франсоа Фийон в център-дясно, твърде богатия и привилегирован Емануел Макрон за либералите, популистката Льо Пен, маргинализирана и хваната в капана на семейните войни и политически мъртвото ляво, има отворено пространство след изборите за връщането на власт на Сарко.

Неговият сценарий: Льо Пен прегаря в първия тур, като оставя Фийон или Макрон да стане президент. Който и да спечели със сигурност ще разочарова Франция и така ще даде на Саркози възможността да предложи по-приемлива и традиционна платформа за "Фрекзит" от тази, която Пен някога ще създаде.

Европа трябва да потръпва - той е лидер страхливец, който остави Путин да го унижи и нямаше да бъде избран, ако не бяха странностите на френската избирателна система.

10. Мартин Селмайер

Селмайер, началникът на кабинета на президента на Европейската комисия, се приема като силния човек зад трона на Юнкер. Той е антитезата на скромния чиновник и вече демонстрира желание да се противопоставя и да се подиграва с министрите и лидерите на националните държави както може да се види в неговите сблъсъци с финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле и бившия вече италиански премиер Матео Ренци.

За него е известно, че не придвижва документи, които не подкрепя, дори когато екипи от комисари не са съгласни с него - оплакванията от Uber и Airbnb са пример за това. Но силната позиция на Селмайер започва да дразни комисарите и другите висши чиновници. Кристалина Георгиева, българският вицепрезидент на Еворпейската комисия, напусна поста си, за да отиде на работа в Световната банка. Според нея Селмайер има "отровно" влияние върху комисията. Други могат да я последват.
 
Не е тайна, че Селмайер не иска нищо друго освен силна, федерална Европа. Въпросът е: Ще унищожи ли той сегашната Европа в решимостта си да създаде новата? Която може да наречем Селмайерстан.

11. Маргарет Вестагер

Тя е нещо като героиня за малкия бизнес, останал в Европа. Евпопейската комисарка от Дания, която отговаря за конкуренцията, вероятно е спорен избор в този списък. Но тя може да вгорчи живота тази година на хората на стария контитент, ако е твърде старателна, педантична със случаите, които могат да предизвикат политическа експлозия. Как новата данъчна хватка за "Амазон" ще е в съзвучие с новата националистическа администрация на Тръмп? Или колосалните глоби срещу "Гугъл", чийто изпълнителен директор е член на новия кръг на Тръмп от технологични приятелчета?

Твърдо решение срещу "Гугъл" може да бъде посрещнато с танци по улиците на някои европейски градове, но може да вбеси Вашингтон, за който "Америка е над всичко". И освен ако тя не внимава, намесите с държавна помощ в сделката, която Великобритания предложи на "Нисан" или данъчните въпроси на Гибралтар може да отровят и без това обтегнатите отношения между ЕС и Обединеното кралство. Дела срещу френските национални шампиони като EDF или Areva също може да подхранят антиевропейските настроения във Франция по време на изборна година.

12. Геерт Вилдерс

Вилдерс, лидер на холандската "Свободна партия" е другият неуравновесен бял мъж, политик, с рус перчем. Той върти бизнеса си в Холандия, либерална, толерантна държава, която с всеки изминал ден става все по-малко толерантна и либерална, благодарение на неуморните му усилия.

За разлика от Льо Пен във Франция или други крайнодесни политици в Европа той не е краен националист или антисемит. Вместо това той насочва гнева си почти изцяло към исляма като се представя за защитник на западните ценности. Бихме се изкушили да го наречем фундаменталист на западната цивилизация, ако можехме да бъдем сигурни, че той ще е толерантнет към арабските имигранти, които са се интегрирали изцяло в Европа.

Но откакто той призова за забрана на Корана и за затваряне на всички джамии в Холандия е ясно, че в света на Виледрс няма място дори за най-умерените мюсюлмани.
Докато Европа е изправена пред бежанска криза без видим край, неговият стил на манихейска конфронтация предлага рецепта за гражданска война насред Европа.

Статията е публикувана в "Политико". Тунку Варадараджан е редактор в изданието, както и изследовател в института "Хувър" към Станфордския университет.

 
Снимка Клуб Z

Европа преживя много страдание през последните 12 месеца и много хора биха казали, че 2016 г. беше най-неприятната за континента от гражданските войни на Балканите. Като влизаме на пръсти в 2017 г. нямаме големи основания да мислим, че ще има рязка промяна към по-добро. 

Така че в този дух на песимизъм "Политико" ви предлага една дузина персонажи, които ще ви накарат да треперите, завити през глава.
Това не са най-очевидните злодеи или потенциални унищожители на радостта. Така президентът Владимир Путин не е в списъка. Нито турският президент Реджеп Таийп Ердоган или Доналд Тръмп, дори и премиерката на Великобритания Тереза Мей я няма, или лидерката на Националния фронт Марин льо Пен. За тях приемаме за дадено, че ще ни вгорчават 2017 г. почти сигурно, при множество случаи. 

Вместо това ви предлагаме списък на други рушители, за които най-доброто, което можем да пожелаем, е да имат относително спокойна година.

Мръсната дузина:

1. Редакторите в британските таблоиди

Ако най-миризливото нещо във Франция е сиренето, еквивалентът от другата страна на Ламанша, са таблоидите. "Сън", "Дейли мейл", "Дейли експрес" имат силно влияние върху общественото мнение във Великобритания и приемат Брекзит като най-великото нещо, което се е случило на страната от идването на норманите през 1066 г.
Не подценявайте способностите на таблоидите да тровят течащите преговори да степен, в която Тереза Мей ще бъде оставена без друга възможност освен да прибегне до най-крайния от крайните варианти на Брекзит, който да е не добър нито за Обединеното кралство, нито за ЕС.

Тяхното отразяване на европейската криза с бежанците беше истерично, като направиха невъзможен компромис с ЕС за свободното движение и те ще реагират на всяко споразумение, според което Обединеното кралство трябва да плати "твърде много" в бюджета на ЕС или да се удължи преходният период. Британските таблоиди действат по перверзен начин на въображението на чиновниците в Брюксел - и всяка антиевропейска първа страница само ще направи по-твърдо решението на Мишел Барние, преговарящия за Брекзит от страна на Европейската комисия, да бъде възможно най-безмилостен към Великобритания.  


2. Китайските босове на футболни отбори

Футболът е най-близкото, което безбожна Европа има като религия, така че за поклонниците от целия континент ще е източник на стрес, че Китайската супер лига е започнала нещо, което спортните анализатори наричат "маниакално харчене" в опит да привлече големи таланти от европейските отбори. "Китайският пазар е заплаха за нас", каза мениджърът на Челси Антонио Конте, преди да отпътува ядосан към къщи за Коледа. 

Отбори като "Гуанджоу Евъргранде" са налъпно непознати имена в Европа, но Конте и други като него се стягат за гигантско засмукване през 2017 г., тъй като китайските агенти с пари в кеш отиват при европейските клубове и казват: "Тръгвайте на изток, млади човече".
Позицията на Китай като футболен пигмей е лично притеснение за президента Си Дзинпин и щедрото харчене се смята, че става с неговата благословия.

3. Майкъл Флин

Пенсионираният генерал-лейтенант от щатската армия е предпочитанието на избрания за президент Доналд Тръмп за негов съветник по националната сигурност. Ако в кабинета на Тръмп има някой, който да олицетворява изцяло европейския стереотип за гадния американец, това е точно Флин - той е толкова политически некоректен, че пред него шефът му може да изглежда като бойскаут. Флин следва разбирането, че САЩ са в конфликт с "вражеска коалиция", в която влизат Северна Корея, Китай, Сирия, Куба, Боливия, Венецуела и Никарагуа. Освен това той е в близки връзки с Путин и с контролираната от Кремъл RT телевизия. Нещо още по-тревожно за Европа - той има поредица от запалителни изказвания за мюсюлманите, в това число и туит, който гласеше: "Страхът от мюсюлманите е РАЦИОНАЛЕН". Следващият път, когато се случи терористичен акт във Франция, Германия и Белгия, дали наистина имаме нужда от съветник от Белия дом, който да нагнетява напрежението с неподходяща реторика.

4. Бепе Грило

Основателят на италианското движение "5 Звезди" беше забележителен политически новатор, когато създаде Денят Вафа или F**k Off-Day през 2007 г. , в което той и неговите партньори назоваваха и заклеймяваха всички политици на власт, които бяха заподозрени в корупция. Въпреки че повтаряха едно и също, тези V-Days бяха голяма политическа сензация в страната с ендемична корупция.

В последвалите години Грило се развихри на максимум в своята игра на революционер, събра лоялна армия от активисти и дори успя да организира две млади жени да бъдат избрани за кметици - на Торино и на Рим. Досега той се вживяваше в ролята на "абсолютна опозиция на властта", като твърдеше, че е непокътнат и неопетнен.
Но пененето му в стила на Робеспиер става все по-малко забавно и предполага, че Европа има основания да се страхува, ако той някога придобие някаква позиция, свързана с власт. Как това ще се съчетае с разклатена демокрация и икономика в криза?
 

5. Ярослав Качински

Лидерът на полската управляваща партия "Свобода и справедливост" Качински е вероятно най-могъщият антиевропейски настроен политик в ЕС. Той вече е атакувал "ужасната бюрюкрация" на Брюксел и "институционализираното подкопаване на националната държава" - фрази, които биха накарали и Найджъл Фараж да се гордее. 


Бившият премиер беше описан наскоро от Лех Валенса като "опасен и безотговорен" - думи, които може да стреснат повечето наблюдатели като крайни, дори и като се има предвид раздразнителността на Валенса.

Качински разделя Полша, като подкопава властта на закона и свободата на медиите и може да разклати добре постигнатите споразумения за споделяне на властта в Брюксел, ако започне кампания срещу своя сънародник и председател на Европейския съвет Доналд Туск.
Полша беше златното дете сред новите държави членки на ЕС. а сега благодарение на Качински става проблемният ученик.

6. Карлес Пучдемон

Каталуния, процъфтяващият и някои биха казали - солипсистки регион в североизтока на страната е раната на Испания, която продължава да кърви. Пучдемон, който оглавява каталонското регионално правителство се опитва да проведе референдум за независимост от Испания следващата година. 

И испанското правителство, и Конституционният съд на страната са непреклонни, че подобен ход ще бъде законово недопустим, тъй като въпросите, които засягат всички испанци могат да бъдат решавани само от всички испанци, а не само от една част от тях.

Така че каталонският импулс за "самоопределение" - както го наричат сепаратистките политици - поставя правителството в Мадрид и администрацията в Каталуния в сблъсък, който е толкова зрелищен, колкото дерби между "Реал" (Мадрид) и "Барселона". И ще принуди европейските институции и другите европейски правителства да вземат страна.

Като се има предвид множеството потенциални сепаратистки точки на континента, съмнително е, че някоя държава членка ще вземе страната на Каталуния. Но честно повечето въобще няма да бъдат питани.

7. Уилбър Рос

Той е номинацията на Тръмп за министър на търговията и получи много по-малко внимание в анализите от другия хващаш окото избор на новоизбрания прездиент от частния сектор Рекс Тилърсън. Вероятно Рос ще бъде много по-стряскащ за Китай отколкото за Европа. Той идва от стоманената индустрия, а стоманата е преимуществено "китайски проблем". Но Рос се изказа в полза на сключването на двустранни споразумение вместо регионални.

Това очертава недобри перспективи за Трансатлантическото инвестиционно и търговско партньорство или ТТИП, а смъртта на ТТИП ще отслаби европейската позиция при преговорите за Брекзит. Рос говори за свободно търговско споразумение с Великобритания след Брекзит - нещо, за което винаги е говорил Тръмп, и това ще бъде стимул за хард поддръжниците на Брекзит.

Рос има освен това меркантилистки подход към търговията, който може да се сблъска с Европа. Както написа "Уолстрийт джърнъл": "Той вярва, че добрата търговска политика води до национален търговски излишък, докато лошите сделки създават търговски дефицити - сякаш всяка държава в света може да има търговски излишък".

8. Руските хакери

През 2016 г. видяхме нахлуването на държавно-спонсорираните руски хакери като зла сила в международните отношения, техните усилия да опорочат американските президентски избори са нова спираща дъха форма на война през 21 век. 

Хакерите, по дефиниция, извличат ефикасността си като действат от затворено общество срещу отворено, кибер снайпери, които сеят хаос чрез дезинформация.

След избора на Тръмп е неизбежно руските хакери да приложат своите бойни методи на европейската избирателна сцена. Там тяхната цел ще е да разклатят вярата на европейските граждани в свободното слово и демокрацията. Сякаш ЕС няма достатъчно тревоги за оцеляването си след Брекзит, та сега неговите граждани трябва да очакват хакерска намеса на изборите във Франция и Германия. Освен това ще следва отмъщение и контра отмъщение. Всичко това ще бъде твърде обезпокоително.

9. Никола Саркози

Вероятно е някак ексцентрично да включим някой с минала слава в списъка на страшните хора в Европа през 2017 г., но има причина да държим под око предишния френски президент: той не участва в президентските избори, но като се има предвид, че е изначално безскрупулен и неудържим, е много вероятно да изкочи обратно след изборите, за да окупира "уважаваното" антиевропейско пространство във Франция.  (Саркози беше в най-добра форма, когато се противопоставяше на Европа като популистки и енергичен финансов министър, който се бори да спаси "Алстом", инженерния гигант от фалит).
С безспорно твърде отегчителния Франсоа Фийон в център-дясно, твърде богатия и привилегирован Емануел Макрон за либералите, популистката Льо Пен, маргинализирана и хваната в капана на семейните войни и политически мъртвото ляво, има отворено пространство след изборите за връщането на власт на Сарко.

Неговият сценарий: Льо Пен прегаря в първия тур, като оставя Фийон или Макрон да стане президент. Който и да спечели със сигурност ще разочарова Франция и така ще даде на Саркози възможността да предложи по-приемлива и традиционна платформа за "Фрекзит" от тази, която Пен някога ще създаде.

Европа трябва да потръпва - той е лидер страхливец, който остави Путин да го унижи и нямаше да бъде избран, ако не бяха странностите на френската избирателна система.

10. Мартин Селмайер

Селмайер, началникът на кабинета на президента на Европейската комисия, се приема като силния човек зад трона на Юнкер. Той е антитезата на скромния чиновник и вече демонстрира желание да се противопоставя и да се подиграва с министрите и лидерите на националните държави както може да се види в неговите сблъсъци с финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле и бившия вече италиански премиер Матео Ренци.

За него е известно, че не придвижва документи, които не подкрепя, дори когато екипи от комисари не са съгласни с него - оплакванията от Uber и Airbnb са пример за това. Но силната позиция на Селмайер започва да дразни комисарите и другите висши чиновници. Кристалина Георгиева, българският вицепрезидент на Еворпейската комисия, напусна поста си, за да отиде на работа в Световната банка. Според нея Селмайер има "отровно" влияние върху комисията. Други могат да я последват.
 
Не е тайна, че Селмайер не иска нищо друго освен силна, федерална Европа. Въпросът е: Ще унищожи ли той сегашната Европа в решимостта си да създаде новата? Която може да наречем Селмайерстан.

11. Маргарет Вестагер

Тя е нещо като героиня за малкия бизнес, останал в Европа. Евпопейската комисарка от Дания, която отговаря за конкуренцията, вероятно е спорен избор в този списък. Но тя може да вгорчи живота тази година на хората на стария контитент, ако е твърде старателна, педантична със случаите, които могат да предизвикат политическа експлозия. Как новата данъчна хватка за "Амазон" ще е в съзвучие с новата националистическа администрация на Тръмп? Или колосалните глоби срещу "Гугъл", чийто изпълнителен директор е член на новия кръг на Тръмп от технологични приятелчета?

Твърдо решение срещу "Гугъл" може да бъде посрещнато с танци по улиците на някои европейски градове, но може да вбеси Вашингтон, за който "Америка е над всичко". И освен ако тя не внимава, намесите с държавна помощ в сделката, която Великобритания предложи на "Нисан" или данъчните въпроси на Гибралтар може да отровят и без това обтегнатите отношения между ЕС и Обединеното кралство. Дела срещу френските национални шампиони като EDF или Areva също може да подхранят антиевропейските настроения във Франция по време на изборна година.

12. Геерт Вилдерс

Вилдерс, лидер на холандската "Свободна партия" е другият неуравновесен бял мъж, политик, с рус перчем. Той върти бизнеса си в Холандия, либерална, толерантна държава, която с всеки изминал ден става все по-малко толерантна и либерална, благодарение на неуморните му усилия.

За разлика от Льо Пен във Франция или други крайнодесни политици в Европа той не е краен националист или антисемит. Вместо това той насочва гнева си почти изцяло към исляма като се представя за защитник на западните ценности. Бихме се изкушили да го наречем фундаменталист на западната цивилизация, ако можехме да бъдем сигурни, че той ще е толерантнет към арабските имигранти, които са се интегрирали изцяло в Европа.

Но откакто той призова за забрана на Корана и за затваряне на всички джамии в Холандия е ясно, че в света на Виледрс няма място дори за най-умерените мюсюлмани.
Докато Европа е изправена пред бежанска криза без видим край, неговият стил на манихейска конфронтация предлага рецепта за гражданска война насред Европа.

Статията е публикувана в "Политико". Тунку Варадараджан е редактор в изданието, както и изследовател в института "Хувър" към Станфордския университет.

Коментари

Вован Владимирович's picture
Вован Владимирович
Лучший Друг Болгарии

"Политико" е нещо като блиц за милениалите

затова и блицаджиите за умни и красиви го обичат много.
kuleto44's picture
kuleto44
kuleto44

12-BG

Да съставим и една "Великолепна дружина" за България, а? Да зпочнем със Слави Трифонов, БиТиВи, вестник "Телеграф", Николай Бареков и т.н.Волен Сидеров и компания са здължителни.Моля продължете......

12-BG

Сотир, Марешки, Цв. Цветанов, Канал 3, почти всички вестници, БСП... продължете...

Марин Льо Пен също не е

Марин Льо Пен също не е крайна националистка. Тя между другото ще ползвай стратегията на Тръмп и брекзитистите - от врата на врата. Нейните привърженици не могат да бъдат засечени от допитванията. Цялата система на управление на политическите процеси е безсилна срещу новата тактика. А Мануел Валс има тъпостта да се кандидатира, което раздели традиционния блок и отвори пътя за нейна победа.

Ако тя спечели, Вилдерс дори

Ако тя спечели, Вилдерс дори няма да трябва да се напъва, ЕС ще се изправи пред разпад, а Германия (ако немците продължат да мълчат) ще остане единствена, заедно със злия канцлер Юнкер (денем) - император Палпатин (нощем) от Люксембург. Гърция няма да си плати нищо, както и Испания, Ирландия, итн.
България или ще се хлъзне към диктатура на проруските сили, или Бойко ще прави коалиция с тях и ще се опитва да се прави на Виктор Орбан, за да запази по-умерен проевропейски и независим курс. И всичко това заради безумните идеи, които се опитаха да излязат от сенките при управлението на Обама.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията