Ad Config - Website header

 

Article_top

Г-н Митов, на фона на предстоящите предсрочни избори възникнаха опасения от евентуална промяна на геополитическата ориентация на България. Доколко основателни са тези притеснения?

Подобни притеснения обикновено се появяват, когато става въпрос за управление на левицата. Преди обаче да има такава възможност, левицата трябва да спечели предстоящите предсрочни избори. Към момента не виждам как може да се осъществи подобен сценарий и затова нека не допускаме и другата грешка - да приписваме победата на новия президент на БСП. За г-н Радев гласуваха и хора, които не биха дали гласа си за БСП на едни парламентарни избори. И друго: години наред българската левица понася поражение след поражение. Това, според мен, е закономерен резултат за партия, която не е успяла да се реформира и която е изчерпана идейно.

През целия преход БСП се държа като „спукана гума“, която забавяше движението на колелата на цялата държава. Затова не вярвам, че БСП има капацитета да ревизира цялостната геополитическа ориентация на България, тъй като ѝ липсва както електорален, така и морален ресурс. Още повече, че в българското общество съществува широк консенсус по въпроса за ползите от членството в ЕС. Българите са рационални хора и в икономически и политически план те виждат в ЕС такива възможности, каквито нито една друга алтернатива не може да им предостави. А политиците, независимо от коя партия, трябва да се съобразяват с хората.

Въпреки уверенията на новия президент и на лидерката на БСП, че нямат намерение да „вадят” България от съюзите, в които членува, съмненията остават - и двамата се обявяват за отпадане на санкциите срещу Русия. В същото време руската пропаганда подхранва тези съмнения чрез изяви на високопоставени фигури като ген. Решетников и депутата Пьотр Толстой. Не са за подценяване и действията на т.нар. “приятели на Русия“ в България, които също генерират сигнали в тази посока - като напримерпосещението на партийна делегация на БСП при руския посланик в София в навечерието наКоледа. В състояние ли е България, която е страна-членка на ЕС и на НАТО, да реагира адекватно и достойно на подобни тенденции?

Досега в рамките на това правителство България се е държала изключително достойно с много ясна проевропейска и проатлантическа позиция. Това ще продължи и след изборите, ако десницата ги спечели. Но заявките за отмяна на санкциите срещу Русия и странното отношение към международното право по отношение на Крим създават притеснения, че макар България да не бъде „вадена“ формално от съюзите, в които членува, тя може да се превърне в изолирана страна, на която ще се гледа твърде странно отвън. Както, впрочем, често се е случвало при управление на БСП. Съвсем не е сложно човек да се върне назад във времето и да си спомни какво се е случвало при управленията на левицата. Резултатите обикновено са замразени еврофондове, обвинения за нереформираност на куп системи, стопански регрес.

Очевидно е, че определени групи в България очакват възникването на благоприятна среда, в която да бъде предизвикан геополитическият избор на страната. Колкото до пропагандата и постоянното засипване с фалшиви новини и дезинформация, крайната цел на подобна тактика е ясна - да бъдат делегитимирани демократичните институции и демократите като такива, както и да се внуши, че либералите и демократите не са толкова непорочни, колкото се опитват да се изкарат, че всички те са слаби, корумпирани, неадекватни, неспособни да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. И съответно да бъдат оправдани автократичните тенденции в определени държави.

Това е общата равносметка и ние следва да сме наясно, че трябва да се противопоставяме на подобни атаки. Много държави от ЕС се ориентираха към създаването на административни и институционални звена за борба срещу заливащата ни напоследък дезинформация. Когато сме единни, няма предизвикателство, което да не можем да преодолеем заедно. ЕС и НАТО трябва да държат на своето единство и да защитават ценностния фундамент, на който стоят. Членството на България в ЕС и в НАТО  е исторически избор, с който ние в най-голяма степен можем да гарантираме националния си интерес и сигурността си. Казано накратко: за нас, българите, ЕС означава икономика, свободно придвижване, възможности за бизнес и образование, а НАТО е гаранция за националната ни сигурност.

На фона на бежанската криза и на сложната терористична обстановка в Европа и в съседна Турция,България трябва да решава важната задача по подготовката на председателството на ЕС през 2018 година. Това предполага солидна и координирана дипломатическа дейност, а България се намира в момента във фаза на политическа несигурност...

Влизането в спиралата на служебно правителство, предсрочни избори и нуждата от време за съставяне на нов кабинет определено не допринася за безпроблемната организация на българското председателство на ЕС през 2018. Затова е нужно административната рамка и екипите, които вече работят, да бъдат оставени да функционират като професионална администрация. Така тази администрация ще може да продължи да си върши работата независимо от политическия контекст - служебно и след него редовно правителство. Технико-административната страна на подготовката е водеща и затова се надявам, че политическите процеси в страната няма да повлияят на способността ни да се справим с подготовката на бъдещото председателство.

А кои, според Вас, ще бъдат основните предизвикателства пред българската външна политика през 2017 година?

През 2017 не можем да си позволим никаква мудност или забавяне на процеса на евроинтеграция. Събитията, които се случват в регионалната ни среда, както и в Европа като цяло, не опровергават, а напълно потвърждават необходимостта от по-нататъшната интеграция на континента. България следва да е силно мотивирана да има ясна, водеща и дейна позиция в този процес. Защото рисковете, с които предстои да се сблъскваме и през 2017 година, са от колективно естество и могат да бъдат преодолени само с общи усилия, със съгласуваност и единодействие. Тогава всички предизвикателства, произтичащи от алтернативни на европейските сили, ще бъдат парирани. Не бива да губим и фокуса си към нашите сънародници в чужбина. Тази своеобразна тяхна „втора България“ трябва да продължи да бъде първа за българската дипломация.

Естествено, през 2017 година миграционният натиск ще продължи да бъде в центъра на дипломатическите усилия. И трябва да се знае, че ЕС има пред себе си не само предизвикателства, но и възможности - най-вече в способността си да задълбочи интеграцията в сферите на сигурността и отбраната, на общата миграционна политика. Тези възможности са много и България има огромния шанс да продължи да бъде активна страна в този процес.

Г-н Митов, Германия е важен икономически и стратегически партньор за България, а отношенията между двете страни са традиционно добри. Но очертаващата се политическа несигурност в България през следващите месеци може да породи известни трудности...

Българо-германските отношения не са функция или проекция на едно или друго българско правителство. Ясно е, че сегашният кабинет създаде много близки отношения с германската страна. И се надявам, че каквото и да се случи след назначаването на служебен кабинет и съставянето на редовно правителство, българо-германските отношения ще продължат да са приоритетни за всеки бъдещ кабинет.

Пак повтарям: по никакъв начин не можем да приемаме българо-германските отношения като временна функция на едно или друго управление. Но, естествено, има правителства, които притежават потенциала да създават много по-добри международни отношения, отколкото други. И смея да твърдя, че това правителство имаше потенциал за много добри международни контакти, включително с нашите германски приятели.

Препечатваме интервюто от Дойче веле.

 

Г-н Митов, на фона на предстоящите предсрочни избори възникнаха опасения от евентуална промяна на геополитическата ориентация на България. Доколко основателни са тези притеснения?

Подобни притеснения обикновено се появяват, когато става въпрос за управление на левицата. Преди обаче да има такава възможност, левицата трябва да спечели предстоящите предсрочни избори. Към момента не виждам как може да се осъществи подобен сценарий и затова нека не допускаме и другата грешка - да приписваме победата на новия президент на БСП. За г-н Радев гласуваха и хора, които не биха дали гласа си за БСП на едни парламентарни избори. И друго: години наред българската левица понася поражение след поражение. Това, според мен, е закономерен резултат за партия, която не е успяла да се реформира и която е изчерпана идейно.

През целия преход БСП се държа като „спукана гума“, която забавяше движението на колелата на цялата държава. Затова не вярвам, че БСП има капацитета да ревизира цялостната геополитическа ориентация на България, тъй като ѝ липсва както електорален, така и морален ресурс. Още повече, че в българското общество съществува широк консенсус по въпроса за ползите от членството в ЕС. Българите са рационални хора и в икономически и политически план те виждат в ЕС такива възможности, каквито нито една друга алтернатива не може да им предостави. А политиците, независимо от коя партия, трябва да се съобразяват с хората.

Въпреки уверенията на новия президент и на лидерката на БСП, че нямат намерение да „вадят” България от съюзите, в които членува, съмненията остават - и двамата се обявяват за отпадане на санкциите срещу Русия. В същото време руската пропаганда подхранва тези съмнения чрез изяви на високопоставени фигури като ген. Решетников и депутата Пьотр Толстой. Не са за подценяване и действията на т.нар. “приятели на Русия“ в България, които също генерират сигнали в тази посока - като напримерпосещението на партийна делегация на БСП при руския посланик в София в навечерието наКоледа. В състояние ли е България, която е страна-членка на ЕС и на НАТО, да реагира адекватно и достойно на подобни тенденции?

Досега в рамките на това правителство България се е държала изключително достойно с много ясна проевропейска и проатлантическа позиция. Това ще продължи и след изборите, ако десницата ги спечели. Но заявките за отмяна на санкциите срещу Русия и странното отношение към международното право по отношение на Крим създават притеснения, че макар България да не бъде „вадена“ формално от съюзите, в които членува, тя може да се превърне в изолирана страна, на която ще се гледа твърде странно отвън. Както, впрочем, често се е случвало при управление на БСП. Съвсем не е сложно човек да се върне назад във времето и да си спомни какво се е случвало при управленията на левицата. Резултатите обикновено са замразени еврофондове, обвинения за нереформираност на куп системи, стопански регрес.

Очевидно е, че определени групи в България очакват възникването на благоприятна среда, в която да бъде предизвикан геополитическият избор на страната. Колкото до пропагандата и постоянното засипване с фалшиви новини и дезинформация, крайната цел на подобна тактика е ясна - да бъдат делегитимирани демократичните институции и демократите като такива, както и да се внуши, че либералите и демократите не са толкова непорочни, колкото се опитват да се изкарат, че всички те са слаби, корумпирани, неадекватни, неспособни да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. И съответно да бъдат оправдани автократичните тенденции в определени държави.

Това е общата равносметка и ние следва да сме наясно, че трябва да се противопоставяме на подобни атаки. Много държави от ЕС се ориентираха към създаването на административни и институционални звена за борба срещу заливащата ни напоследък дезинформация. Когато сме единни, няма предизвикателство, което да не можем да преодолеем заедно. ЕС и НАТО трябва да държат на своето единство и да защитават ценностния фундамент, на който стоят. Членството на България в ЕС и в НАТО  е исторически избор, с който ние в най-голяма степен можем да гарантираме националния си интерес и сигурността си. Казано накратко: за нас, българите, ЕС означава икономика, свободно придвижване, възможности за бизнес и образование, а НАТО е гаранция за националната ни сигурност.

На фона на бежанската криза и на сложната терористична обстановка в Европа и в съседна Турция,България трябва да решава важната задача по подготовката на председателството на ЕС през 2018 година. Това предполага солидна и координирана дипломатическа дейност, а България се намира в момента във фаза на политическа несигурност...

Влизането в спиралата на служебно правителство, предсрочни избори и нуждата от време за съставяне на нов кабинет определено не допринася за безпроблемната организация на българското председателство на ЕС през 2018. Затова е нужно административната рамка и екипите, които вече работят, да бъдат оставени да функционират като професионална администрация. Така тази администрация ще може да продължи да си върши работата независимо от политическия контекст - служебно и след него редовно правителство. Технико-административната страна на подготовката е водеща и затова се надявам, че политическите процеси в страната няма да повлияят на способността ни да се справим с подготовката на бъдещото председателство.

А кои, според Вас, ще бъдат основните предизвикателства пред българската външна политика през 2017 година?

През 2017 не можем да си позволим никаква мудност или забавяне на процеса на евроинтеграция. Събитията, които се случват в регионалната ни среда, както и в Европа като цяло, не опровергават, а напълно потвърждават необходимостта от по-нататъшната интеграция на континента. България следва да е силно мотивирана да има ясна, водеща и дейна позиция в този процес. Защото рисковете, с които предстои да се сблъскваме и през 2017 година, са от колективно естество и могат да бъдат преодолени само с общи усилия, със съгласуваност и единодействие. Тогава всички предизвикателства, произтичащи от алтернативни на европейските сили, ще бъдат парирани. Не бива да губим и фокуса си към нашите сънародници в чужбина. Тази своеобразна тяхна „втора България“ трябва да продължи да бъде първа за българската дипломация.

Естествено, през 2017 година миграционният натиск ще продължи да бъде в центъра на дипломатическите усилия. И трябва да се знае, че ЕС има пред себе си не само предизвикателства, но и възможности - най-вече в способността си да задълбочи интеграцията в сферите на сигурността и отбраната, на общата миграционна политика. Тези възможности са много и България има огромния шанс да продължи да бъде активна страна в този процес.

Г-н Митов, Германия е важен икономически и стратегически партньор за България, а отношенията между двете страни са традиционно добри. Но очертаващата се политическа несигурност в България през следващите месеци може да породи известни трудности...

Българо-германските отношения не са функция или проекция на едно или друго българско правителство. Ясно е, че сегашният кабинет създаде много близки отношения с германската страна. И се надявам, че каквото и да се случи след назначаването на служебен кабинет и съставянето на редовно правителство, българо-германските отношения ще продължат да са приоритетни за всеки бъдещ кабинет.

Пак повтарям: по никакъв начин не можем да приемаме българо-германските отношения като временна функция на едно или друго управление. Но, естествено, има правителства, които притежават потенциала да създават много по-добри международни отношения, отколкото други. И смея да твърдя, че това правителство имаше потенциал за много добри международни контакти, включително с нашите германски приятели.

Препечатваме интервюто от Дойче веле.

Коментари

Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Този американски поданник

Този американски поданник няма ли да спре да срами България ??!
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Защо

прикачваш нещо американско на истински българин защищаващ и отстояващ българските национални интереси. Може би защото това не се харесва на твоят идол - Путин? И хайде ... американски поданик... Такива като теб са срам за България!
Радев's picture
Радев
Радев

Тия вече започнаха да се

Тия вече започнаха да се плашат и от сянката си.
Vladimir Radoslavov's picture
Vladimir Radoslavov
Vladimir Radoslavov

Съчетанието от Митов с

Съчетанието от Митов с интервю пред Дойче Веле ми е достатъчно за да не обръщам сериозно внимание на казаното.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?