Ad Config - Website header

 

Article_top

Кого е подпомогнал Кремъл в състезанието за президент на САЩ няма абсолютно никакво значение. Фактът на подобна намеса се пише изцяло в сметката на президента Барак Обама. Неговата политика спрямо Русия - от самото начало на т.нар. "презареждане" (re-set) до практическия отказ от сдържаща позиция по отношение на руската политика в Сирия, до безпомощността на държавния секретар Кери в преговорите за управление на конфликта в тази страна - всичко това бе явна покана до Кремъл да се държи естествено - откровено арогантно.

Задръжките на великодържавното поведение на Москва винаги са били външни - убедителната заплаха от реципрочни действия винаги е била единствената мярка, способна да сдържа великодържавните амбиции.

Обама сложи ясна граница на своите действия - отказ от употребата на военна сила, безусловно изтегляне от конфликтни зони, дипломатически размени, частични санкции (в случая с Украйна)...

В Кремъл това се чете по един единствен и разумен начин - като слабост. И като карт бланш за развързване на ръцете. Вярно е - Москва досега не бе достигала до подобна арогантност - да интервенира пряко в американски президентски избори. Но апетитът идва с яденето и е реципрочен на демонстрираната от Вашингтон слабост. Предстоят изключително интересни развития.

За Тръмп подобряването на отношенията с Москва очевидно е много желателно като игра с "руската карта" - както по отношение на Китай, така и по отношение на кълбото от масирано и хаотично насилие в големия Близкия изток. Но все пак ми се струва, че опитният милиардер няма да подпише празен чек за свободно действие на Владимир Путин. Сигурно ще се опита да се договори - и когато се осведоми с кого си има работа, тогава може и да обърне другия край. Това обаче ще вземе време - което ще бъде време за оцеляване на Европа. Защото след американските избори идват френски, германски ... че и български. Но за нас поне сме наясно - тук самодържавието шета като у дома си.

 
Коментарът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
 

Кого е подпомогнал Кремъл в състезанието за президент на САЩ няма абсолютно никакво значение. Фактът на подобна намеса се пише изцяло в сметката на президента Барак Обама. Неговата политика спрямо Русия - от самото начало на т.нар. "презареждане" (re-set) до практическия отказ от сдържаща позиция по отношение на руската политика в Сирия, до безпомощността на държавния секретар Кери в преговорите за управление на конфликта в тази страна - всичко това бе явна покана до Кремъл да се държи естествено - откровено арогантно.

Задръжките на великодържавното поведение на Москва винаги са били външни - убедителната заплаха от реципрочни действия винаги е била единствената мярка, способна да сдържа великодържавните амбиции.

Обама сложи ясна граница на своите действия - отказ от употребата на военна сила, безусловно изтегляне от конфликтни зони, дипломатически размени, частични санкции (в случая с Украйна)...

В Кремъл това се чете по един единствен и разумен начин - като слабост. И като карт бланш за развързване на ръцете. Вярно е - Москва досега не бе достигала до подобна арогантност - да интервенира пряко в американски президентски избори. Но апетитът идва с яденето и е реципрочен на демонстрираната от Вашингтон слабост. Предстоят изключително интересни развития.

За Тръмп подобряването на отношенията с Москва очевидно е много желателно като игра с "руската карта" - както по отношение на Китай, така и по отношение на кълбото от масирано и хаотично насилие в големия Близкия изток. Но все пак ми се струва, че опитният милиардер няма да подпише празен чек за свободно действие на Владимир Путин. Сигурно ще се опита да се договори - и когато се осведоми с кого си има работа, тогава може и да обърне другия край. Това обаче ще вземе време - което ще бъде време за оцеляване на Европа. Защото след американските избори идват френски, германски ... че и български. Но за нас поне сме наясно - тук самодържавието шета като у дома си.

 
Коментарът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Молбите на грантаджиите към новата администрация почват.

Естествено, най-чевръсти са най-навикналите да се въртят ;)
blackwater's picture
blackwater
blackwater

По добре с грантаджиите от

По добре с грантаджиите от колкото с одеклоните.
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Много ясно, че всички

Много ясно, че всички "прозападни" сте бивши фенове на научния комунизъм.

geg's picture
geg
geg

Само питам:

А анти "грантаджиия" като Вас - не, така ли? Може би за това продължавате борбата в нелеганост?
Путин, например, "бивш фен" ли е или бивш дисидент-нелегал като Вас?
Kalin Todorov's picture
Kalin Todorov
Kalin Todorov

В Рим

В Рим има нов Цезар. Легионите се прегрупират. Най-после тази вест достигна и до отдалечените колонии.
Krasimir Kabakciev's picture
Krasimir Kabakciev
Krasimir Kabakciev

Щяло да вземе време

Майтап. Пази, Боже, българин да почне да чете на английски!
cos's picture
cos
cos

cos

И за какво трябва да му подписва чекове?
d-r Petroff's picture
d-r Petroff
d-r Petroff

А пък на мен ми се струва,че няма да има

никакви чекове,а пияндетата направо ще заживеят в гарадоците и скривалищата и ще работят денонощно, до пълното изчерпване на препарата за вана. Всичко това ще е в имени Путина и мировой мир.Не знам до кога ще издържат с военните дажби и чаша препарат за вана,но ако зависи от Путин - за винаги.Вече Русия все повече ми напомня оня филм "Ъндърграунд". Живееха си под земята и си мислеха,че войната си продължава.Сега и руснаците си мислят,че войната продължава..Там и без това са все майори от ВСВ,без значение кога са родени.След две-три чаши разтвор за вана стават майори от ВСВ....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?