Не че се фукам, но вчера Еврокомисията в прав текст потвърди, това, което прогнозирах преди три дни - тя може да работи гладко и без български еврокомисар.

В Брюксел никой не очаква с нетърпение неговата или нейната номинация.

Още повече, че Великобритания беше три месеца без комисар, след като предишният Джонатан Хил подаде оставка дни след референдума за "Брекзит" през юни, а сегашният Джулиан Кинг беше назначен през октомври.

Ресорите на Кристалина Георгиева (бюджет и човешки ресурси) и на приемника ѝ Гюнтер Йотингер (дигитален пазар) вече са успешно разпределени, работата в тях не е пострадала, каза днес говорителят Маргаритис Схинас.

Това, което той не каза, но затова пък дипломати често говорят под условие за анонимност, е че България изпусна шанс да запази поне част от влиятелния портфейл на Георгиева.

Кандидатът за него, Йотингер, бивш министър-председател на германската провинция Баден Вюртемберг, е проблематичен.

Европарламентът е войнствено настроен преди изслушването му за утвърждаване в понеделник вечер заради коментари, приети като расистки и хомофобски, които той направи в реч в Хамбург тази есен и заради съмнения за конфликт на интереси.

През изминалата седмица пък неправителствени организации, включително европейският клон на Transparency International, открито се противопоставиха той да получи досието на човешките ресурси.

Ако България беше проявила бърза реакция и активност в Брюксел и повече национално и държавническо мислене у дома, можеше веднага да предложи равностоен заместник на Георгиева и да не позволи портфейлът ѝ да отиде при комисар от друга държава.

В това време обаче българската политическа класа имаше други приоритети. Комисията - високо, Брюксел - далеко.

За някои утвърждаването на Йотингер може да изглежда предрешено, но на практика едва ли ще е толкова просто.

То ще е част от по-сложна политическа игра. Германецът е кандидатура на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и за да получи достатъчна подкрепа в изслушващите го парламентарни комисии, ще трябва съгласието на нейния "коалиционен партньор" - групата на Социалистите и демократите (С и Д).

Те обаче имат друга сметка за уреждане - искат да запазят за лидера си Джани Питела председателското място на Европейския парламент, което германският социалдемократ Мартин Шулц освобождава по-късно този месец.

ЕНП иска този пост да премине у италианеца Антонио Таяни, сега заместник на Шулц и член на дясната "Форца Италия" на бившия премиер Силвио Берлускони.

След европейските избори през 2014 г. ЕНП и С и Д се споразумяха да поделят петте години на председателството на парламента помежду си.

Сега ЕНП си иска своята половина от мандата, но Си Д се дърпа, настоявайки, че така ще се наруши политическият баланс - всички висши постове в ЕС - председател на Комисията, Парламента и на Европейския съвет - ще се окажат у ЕНП.

Всяка от силите ще трябва да отстъпи нещо, за да получи друго. Нищо чудно тази игра да обхване назначенията на нови комисари и разпределението на портфейлите в Комисията.

България изглежда, поне външно, че се е самоизолирала от този процес и е съгласна да вземе, каквото ѝ дадат. Нищо чудно то да е "една студена вода", ако досегашните пасивност, апатия и незаинтересованост на София продължат.

В интерес на истината трябва да отбележим, че очаквания правителството в оставка да направи номинацията изразиха президентът Росен Пленелиев и вицепремиерът Румяна Бъчварова, но гласовете им като че ли останаха в пустиня.