Ad Config - Website header

 

Article_top

Класиците са вечно живи. 70 години, след като Германия позволи за последно тя да бъде отпечатана, "Майн кампф" на Адолф Хитлер отново се превърна в бестселър. Продадени бяха 85 000 екземпляра от новото издание на несвързано написаната, националистическа, антисемитска творба. В момента тя печата шестото си издание.

Mein Gott1! Какво става с германците?

Всъщност няма нищо шокиращо. Те купуват издание с много бележки, което заедно с критичните коментари наброява близо 2000 страници. Не мисля, че книгата се купува от разпенени неонацистки екстремисти. По-скоро тя е събирана от училища, университети, библиотеки и обикновени германци, които се опитват да се образоват с един важен исторически документ, който досега не са могли да купят в печатен вариант.

Не е изненада, че Хитлер все още привлича тълпи, и то не само в Германия. Повечето западни народи са обладани от нацистките идеи. Великобритания дълго време използва Хитлер за присмиване или за демонстрация на героизъм. САЩ показват свастиката за усилване на драматичния ефект, особено в лоши холивудски творби.

Германия, обсебена от чувството за вина, едва сега се опита да се присмее на Хитлер. Успешен филм от 2015 г., основан върху сатиричния роман "Виж кой се върна", бе първият такъв сериозен германски опит. Там е описано как Хитлер възкръсва в съвременен Берлин и получава телевизионно шоу от разсеяни медийни шефове, които смятат, че той е талантлив имитатор. В един момент Хитлер дава съвет на злощастен компаньон, който отвръща, че Адолф трябва да седне да напише книга, озаглавена "Моята борба2 с жена ми".

Но филмът завършва с морална поука, а не с хумор. Германия трябва да се опита да се присмива на Адолф, но това все още не става лесно.

Нито трябва да става. Почитта към ужасите от миналото си струва да се запази и е трудно да бъде съживена, когато затихне. Видях това във Франция по време на ученическа екскурзия до Елзас. Посетихме "Щрутхоф" - единствения концлагер, построен на френска територия. Моята група, половината от която евреи, обиколихме лагера в тишина. Не и някои от френските ученици. Спомням си как гледах, напълно шокирана, как един смеещ се френски тийнейджър засне друг, който се преструваше, че лежи върху метална греда, водеща до бивша пещ. Не мога да си представя германски учител да търпи такава подигравка.

"Майн кампф" се появи в Германия в края на 2015 г. Снимка ЕПА/БГНЕС

Почитта обаче може да се окаже прекалена. Както можете да се досетите, насърчаването на нацизма е забранено от германските закони. Но има изследователи и активисти, които отиват по-далеч, като твърдят, че е неморално дори сравняването на нацизма и Холокоста с други политически движения или престъпления. Те казват, че нацисткият Холокост е извън всякакви сравнения.

За съжаление, Холокостът е един от многото геноциди и масови убийства в историята. И "Майн кампф" може да ни даде урок не само за Хитлер, но и за привлекателните призиви за намиране на изкупителни жертви, насилие, расизъм, параноично чувство за жертва и национална носталгия. Исторически паралели, направени с добри намерения, не трябва да бъдат смятани за светотатство.

От другата страна са активистите, които прекалено екстраполират с 30-те г. на ХХ век. Те твърдят полугласно, невярно, ужасяващо, че Холокостът е същото, което Израел прави в Газа. Меко казано, тези хора не са заинтересовани да се поучат от историята.

И сега, след политическите сътресения през 2016 г., има разгорещен политически дебат, който се чува в барове и на вечерни забави в цялата страна. Издигането на Тръмп? Почти като през 30-те години. Брекзит? Ох, не споменавайте войната. Льо Пен? Тя е просто Хитлер на токчета. Обсебени сме от нацистите, доволството, национализма. С други уми, западната интелигенция залитна от увереността, че историята е свършила, към идеята, че тя постоянно се повтаря.

Никъде хората не са толкова уплашени от повторение на историята, отколкото в Германия, където изкуплението е една от движещите сили на политиката. Състрадателният принос на Германия към НАТО, несигурните й разузнавателни служби, приемането на над 1 милион бежанци, придържането й към отворените граници, дори целият европроект - всичко това е предназначено да сдържа, неутрализира и изкупува грехове. Докато във Великобритания и Полша нацията-държава е смятана за защитник на свободата срещу завоюването, в Германия нацията-държава и нейните органи са смятани за инструменти на фашистки терор. За Ангела Меркел и нейните хора колкото по-голяма е заплахата за либерализма, толкова по-непреклонно и догматично тя трябва да бъде защитавана.

Защитата на либерализма днес не може да зачеркне извършените отдавна престъпления, макар Европа да е трябвало да се бори срещу издигането на Хитлер. Означава ли това непременно, че сега, днес, в съвременна Европа ЕС и неговите лидери трябва да отстояват догмата за интеграция и да отказват да еволюират или да се реформират? През 30-те г. Германия създаде милиони бежанци. Означава ли това, че приемането на бежанци днес е толкова благороден акт, че не може да бъде субект на практически рамки или внимателно планиране? Разбира се, че не.

Добре е, че германците толкова искат да изучат "Майн кампф". Но вината не е основата на едно общество, а изкуплението не може да бъде безкрайна политическа цел. Да се поучиш от миналото е едно. да бъдеш заслепен от него е съвсем друго.

------

1Боже мой! (нем.)

2“Майн кампф“ означава „моята борба“.

* Авторката е коментатор във в. "Дейли телеграф", където е публикуван материалът.

 
Адолф Хитлер. Снимка Уикипедия

Класиците са вечно живи. 70 години, след като Германия позволи за последно тя да бъде отпечатана, "Майн кампф" на Адолф Хитлер отново се превърна в бестселър. Продадени бяха 85 000 екземпляра от новото издание на несвързано написаната, националистическа, антисемитска творба. В момента тя печата шестото си издание.

Mein Gott1! Какво става с германците?

Всъщност няма нищо шокиращо. Те купуват издание с много бележки, което заедно с критичните коментари наброява близо 2000 страници. Не мисля, че книгата се купува от разпенени неонацистки екстремисти. По-скоро тя е събирана от училища, университети, библиотеки и обикновени германци, които се опитват да се образоват с един важен исторически документ, който досега не са могли да купят в печатен вариант.

Не е изненада, че Хитлер все още привлича тълпи, и то не само в Германия. Повечето западни народи са обладани от нацистките идеи. Великобритания дълго време използва Хитлер за присмиване или за демонстрация на героизъм. САЩ показват свастиката за усилване на драматичния ефект, особено в лоши холивудски творби.

Германия, обсебена от чувството за вина, едва сега се опита да се присмее на Хитлер. Успешен филм от 2015 г., основан върху сатиричния роман "Виж кой се върна", бе първият такъв сериозен германски опит. Там е описано как Хитлер възкръсва в съвременен Берлин и получава телевизионно шоу от разсеяни медийни шефове, които смятат, че той е талантлив имитатор. В един момент Хитлер дава съвет на злощастен компаньон, който отвръща, че Адолф трябва да седне да напише книга, озаглавена "Моята борба2 с жена ми".

Но филмът завършва с морална поука, а не с хумор. Германия трябва да се опита да се присмива на Адолф, но това все още не става лесно.

Нито трябва да става. Почитта към ужасите от миналото си струва да се запази и е трудно да бъде съживена, когато затихне. Видях това във Франция по време на ученическа екскурзия до Елзас. Посетихме "Щрутхоф" - единствения концлагер, построен на френска територия. Моята група, половината от която евреи, обиколихме лагера в тишина. Не и някои от френските ученици. Спомням си как гледах, напълно шокирана, как един смеещ се френски тийнейджър засне друг, който се преструваше, че лежи върху метална греда, водеща до бивша пещ. Не мога да си представя германски учител да търпи такава подигравка.

"Майн кампф" се появи в Германия в края на 2015 г. Снимка ЕПА/БГНЕС

Почитта обаче може да се окаже прекалена. Както можете да се досетите, насърчаването на нацизма е забранено от германските закони. Но има изследователи и активисти, които отиват по-далеч, като твърдят, че е неморално дори сравняването на нацизма и Холокоста с други политически движения или престъпления. Те казват, че нацисткият Холокост е извън всякакви сравнения.

За съжаление, Холокостът е един от многото геноциди и масови убийства в историята. И "Майн кампф" може да ни даде урок не само за Хитлер, но и за привлекателните призиви за намиране на изкупителни жертви, насилие, расизъм, параноично чувство за жертва и национална носталгия. Исторически паралели, направени с добри намерения, не трябва да бъдат смятани за светотатство.

От другата страна са активистите, които прекалено екстраполират с 30-те г. на ХХ век. Те твърдят полугласно, невярно, ужасяващо, че Холокостът е същото, което Израел прави в Газа. Меко казано, тези хора не са заинтересовани да се поучат от историята.

И сега, след политическите сътресения през 2016 г., има разгорещен политически дебат, който се чува в барове и на вечерни забави в цялата страна. Издигането на Тръмп? Почти като през 30-те години. Брекзит? Ох, не споменавайте войната. Льо Пен? Тя е просто Хитлер на токчета. Обсебени сме от нацистите, доволството, национализма. С други уми, западната интелигенция залитна от увереността, че историята е свършила, към идеята, че тя постоянно се повтаря.

Никъде хората не са толкова уплашени от повторение на историята, отколкото в Германия, където изкуплението е една от движещите сили на политиката. Състрадателният принос на Германия към НАТО, несигурните й разузнавателни служби, приемането на над 1 милион бежанци, придържането й към отворените граници, дори целият европроект - всичко това е предназначено да сдържа, неутрализира и изкупува грехове. Докато във Великобритания и Полша нацията-държава е смятана за защитник на свободата срещу завоюването, в Германия нацията-държава и нейните органи са смятани за инструменти на фашистки терор. За Ангела Меркел и нейните хора колкото по-голяма е заплахата за либерализма, толкова по-непреклонно и догматично тя трябва да бъде защитавана.

Защитата на либерализма днес не може да зачеркне извършените отдавна престъпления, макар Европа да е трябвало да се бори срещу издигането на Хитлер. Означава ли това непременно, че сега, днес, в съвременна Европа ЕС и неговите лидери трябва да отстояват догмата за интеграция и да отказват да еволюират или да се реформират? През 30-те г. Германия създаде милиони бежанци. Означава ли това, че приемането на бежанци днес е толкова благороден акт, че не може да бъде субект на практически рамки или внимателно планиране? Разбира се, че не.

Добре е, че германците толкова искат да изучат "Майн кампф". Но вината не е основата на едно общество, а изкуплението не може да бъде безкрайна политическа цел. Да се поучиш от миналото е едно. да бъдеш заслепен от него е съвсем друго.

------

1Боже мой! (нем.)

2“Майн кампф“ означава „моята борба“.

* Авторката е коментатор във в. "Дейли телеграф", където е публикуван материалът.

Коментари

Дидо's picture
Дидо
Дидо

Тепърва..

..ще се усетят колко верни неща има в книгата и ще се блъскат с тия 2000+ стр. по политкоректните и кухи глави,ама късно е,либе,за китка.
Лучший Друг Болгарии's picture
Лучший Друг Болгарии
Лучший Друг Болгарии

Напускали са некви студентчета

дето не знаят точно за какво пишат, но са трудолюбиви.

А може и да са ботчета със снимки, от тия изкуствените интелекти, те напоследък са популярни.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?