Оазиси има не само в пустините. Има ги и в Антарктида, пише руският портал ИноСМИ.Ру.

Антарктическите оазиси са местности,2 свободни от постоянна ледена и снежна покривка. Намират се не само в Антарктида, но и на Южните Шетландски и Южните Оркнейски острови. Оазисите заемат близо 3 на сто от площта на Ледения континент. В тях се намират повечето научноизследователски станции.

Сухите долини Макмърдо са най-голямата непокрита с лед територия на Ледения континент. Площта й е почти 5000 квадратни километра.

Причина за възникването на антарктическите оазиси по всяка вероятност е обтичане на отделни възвишения от леда, а също така и временното отстъпление на ледниците.

Температурата на въздуха в района на оазисите е с няколко градуса по-висока от тази на обкръжаващата ги територия. През летния сезон там термометрите могат да покажат дори 20 градуса по Целзий. Докато средната лятна температура в останалите райони на Антарктида не надвишават няколко градуса над нулата.

Нос Халет се намира на едноименния полуостров.

 

В залива Холм има много острови без ледена покривка.

Топенето на снега и леда през лятото образува в оазисите реки и езера. Понякога се образува дори цяла система от езера. Тогава оазисите се покриват с растителност - предимно мъх и лишеи, а в езерата се размножават водорасли. появяват се някои насекоми - безкрили мухи и комари. Отделно там живеят добре познатите ни пингвини, тюлени, албатроси и морелетници.

През зимата тези места са под снежна покривка.

В оазиса Ширмахер през 1961 г. е построена съветската Новолазаревска научноизследователска станция. Днес тя е руска.

Първият антарктически оазис е открит през 1903 г. от британска експедиция. Но мястото е наречено "оазис" - по аналогия с пустините, едва през 1930 г. Това става по предложение на австралийския изследовател Джон Римил.

Вестфолските възвишения.