Шумните барабани в рока са... хм, като булката за сватбата - без нея нищо не става.

"Ще изключим "Лед Зепелин" и Джон "Бонзо" Бонъм, защото вече не могат да се състезават", казват от сайта WatchMojo.com, чиято е и следващата класация.

Вземете табуретката, тенджери и два черпака и се насладете!

10. Вини Пол - "Пантера".

Често незабелязван въпреки мощта и прецизността, с които свири, този човек е точно това, което й трябва на тази банда - изчистеност и безпощаден пауър... Докато цял свят се прехласва по Фил Анселмо и покойния Даймбег, нямаше как тази група да звучи по този убийствен начин без Вини Пол. Но то същото важи и за басиста.

9. Джоуи Джордисън - Slipknot.

Да, ако слуайно не сте го отразили, тази банда далеч не е само маски и маймунджилъци... Но далеч не е и само Кори Тейлър.

18 години - токова свири Джоуи, в които направи много за групата, преди напускането си през 2013 г.

8. Дани Карей - Tool.

Сравняват го именно с Джон Бонъм заради атаката и груува, които има.

7. The Rev - това е сценичното име на Джими Съливан, покойният барабанист на безобразно успешните Avenged Sevenfold.

Освен барабанист, страхотно талантлив вокалист, пианист и композитор,... Ако сте смятали, че Avenged Sevenfold са просто барнати секс-идолчета с татуировки, помислете пак, докато гледате и слушате Джими.

6. И пак малко по-назад във времето, и пак група, в която суперзвезди са китаристът и вокалистите...

Алекс Ван Хален, дами и господа.

Ето ви за настроение един относително съвременен Jump. Макар във Ван Хален хеви метълът да е доста по-малко от лака за коса на Дейв Лий Рот, братът определено е атомен барабанист.

5. Майк Портнооооооййййй!... С големи барабани и баба знае, ама я пробвайте вие с комплект на "Хелоу Кити" да свирите Reign in Blood на "Слеър". Моля?!

Каквото и да се каже за това явление ще е малко. Наричат го към днешна дата "най-ангажираният човек в рока" - отдавна е чест за всекиго да свири с Портной.

4. Той е бира, той е един от най-успешните британски брандове изобщо (в бизнес смисъл), той е изрисуван с чудовище самолет... Той е Нико Макбрейн от "Айрън Мейдън".

Сядайки зад барабаните на "Мейдън" през не съвсем скорошната 1982 г., Нико превръща в стандарт своето активно изключително агресивно свирене. Което приляга на чисто новия за времето си (и все още неподражаем) стил на бандата. Когато те бива, дори на улицата може да покажеш таланта си, личи от горното видео.

3. Ларс Улрих, "Металика". Скептиците може да се посмеят какво търси най-неритмичният човек на планетата на почетната стълбица... Ние пък ще кажем, че Ларс от години се майтапи със собственото си лашкане на темпото до числа, които - ако ви бяха кръвното налягане, щяхте да сте в кома...

Да се посмеем със световноизвестните изцепки на очарователния датчанин.

Всъщност в YouTube, като напишеш името на Ларс, първото по подсещане резонно е drum solo, но веднага под него мрежата ти предлага разнообразни букети от гафоете му. 

2. Бил Уърд, "Блек Сабат". Той имаше огромни, огромни лични проблеми, свеждащи се най-често до химическата формула на алкохола - почти сравними с тези на вокалиста си Ози Озбърн.

Но е основна част от тътена, който издава тази банда. Която пък промени света на рока завинаги.

Ето ви го като солов артист от 1990 г., когато в самостоятелния му албум 'Ward One: Along The Way пее... Ози. Популярното клише гласи, че Бил Уърд направи за хеви метъла това, което направи Джон Бонъм за рока.

Но то какво ли ти и остава, когато китаристът ти е без 2 фаланги на пръстите, а певецът ти денонощно не знае къде е... Освен да си яко блъскаща ритъм-секция.

И победител еее.....

1. Aaaaaaaaarrrghhhhh.... "Слеър" може да са прекалени за вкуса ви, но колосалният талант на Дейв Ломбардо намира заслужена позиция на върха тук. Взехте ли си пуканки, кола и... тапи за уши? Не пропускайте това видео от популярните напоследък drum cam.

Прекрасно , че на Ломбардо вече няколко пъти можахме да се насладим в България - не само със "стругарите" от "Слеър", а води и мастерклас в София.

И извън класацията: Един поклон пред човешкия дух - Рик Алън от "Деф Лепърд". Към днешна дата той вече свири почти изцяло "натурално" - без помоща на електрониката, създадена специално за него навремето, след като губи ръката си в катастрофа.