Ad Config - Website header

 

Article_top

Вчера беше основана новата партия Да, България. Лидерът й Христо Иванов беше видимо развълнуван от ентусиазма и енергията, излъчвани от многобройните учредители, голяма част от които останаха извън залата поради липса на места. В речта си той определи създаването на новата формация като „историческа необходимост”. Дали това е така само времето и историята ще покажат, но отсега може да се каже, че Да, България ще срещне огромна съпротива в българската публична среда. Защото тази среда – политици, медии, интелектуалци, социални мрежи и т.н. – като цяло стои зад принципите и ценностите на НеБългария.

НеБългария е феномен, който не е измислен от симпатичния екип на Не!новините (макар че и те сториха не малко за неговото осветляване). НеБългария е просто проекция и резултат на  огромното недоверие на обществото в собствената му способност да взема интелигентни колективни решения. Тази способност в съвременната демокрация зависи основно от партиите и парламента, които – технически казано – превеждат предпочитанията на хората на езика на общо задължителни решения.

На най-абстрактно ниво НеБългария представлява твърдото убеждение, че от партиите и парламента, от политиката по-общо, нищо добро не може да излезе. На по-конкретно ниво НеБългария се характеризира със следното:

1) НеПолитика 

Вместо политика – решаване на конкретни колективни проблеми в интерес на всички или повечето от хората – НеБългария периодично „спасява нацията”, „оправя” я за 800 дни, „олицетворява” я, крепи „българщината” (къде със стиропор, къде с по-крепки и автентични материали), говори на народа на „разбираем език” и други подобни високо патриотични дейности. Тези дейности обикновено се отнасят до всички по принцип и до никого конкретно. Общото между тях е, че те са над-политични, свръх-политични, мета-политични… С една дума – неполитични.

За да стане по-разбираемо, НеПолитика е да се бориш с „корупцията по принцип”, но като дойде време за гласуване на прокурорския панел във ВСС, да подкрепиш пълната прокурорска безконтролност. Или пък да искаш истината за КТБ по принцип, но парламентарната ти комисия да излезе с доклад, в който няма дума за г-н Пеевски, прокуратурата, КФН и пр.

2) НеПолитици

НеПолитиката изисква НеПолитици. Затова в НеБългария основното качество, което се изисква от един политик, е да не е политик. Може да е летец, но може и да е Бареков. Добре е да е Марешки, лошо е да е Чърчил, а най-лошо е да е Меркел.

Съдбата на Бойко Борисов илюстрира тази теорема – колкото повече политик става Борисов, толкова по-малки са му харизмата и парламентарното присъствие. Усещайки този негативен, страничен ефект на собствената си професионализация, протагонистът се мята на джипа и отива собственоръчно да вади хора от преспите край Карнобат: така от политик за миг отново става „спасител”. Неговият бивш патрон – Царят –нямаше тази чувствителност и бързо беше разжалван само до „политик”.

Това, което препъна Царя, беше и езикът. Той така и не се научи да говори, „както говори народът”. И бързо беше изместен от по-талантливи социолингвисти.

Т.е. в НеБългария потенциал да станат политици имат само хората „извън” политиката – от авиацията, медиите, бизнеса, службите или просто от улицата. Шоуто на Слави, гореспоменатият Марешки, продуктовото позициониране на телевизия СКАТ, презареденият Бареков, безбройните библиотекари… примерите са много.

3) НеВъзможност

НеПолитиката и НеПолитиците създават един консенсус на НеВъзможността. Това е негативен консенсус, очертаващ зони табу, които не могат да се променят от политиката. Всички, които са извън този консенсус, са потенциално опасни и несистемни. Сферата на НеВъзможното не е дефинирана идеологически, а битово – тя просто маркира договорки между различните притежатели на власт и пари в страната. Според тези договорки, например, в момента в НеБългария е невъзможно:

  • Цацаров да разследва сериозно Пеевски (за каквото и да било);

  • Цацаров да разследва себе си;

  • Бойко Борисов да се види в огледалото;

  • разследването за КТБ да влезе в дълбочина по въпросите за ролята на институциите (прокуратура, правителства, регулатори, притежатели на медийни империи) за фалита на банката…

Списъкът на НеВъзможното е много дълъг. За да не навява усещане за импотентност на политиците обаче, той обикновено се съчетава със списък на тяхната свръхпотентност: да балансират, да ловят бежанци, да предсказват бъдещето и да предотвратяват епидемии от краста.  

4) НеНадежда

НеПолитиците произвеждат НеНадежда. Надеждите на хората структурират бъдещото им поведение и в този смисъл те са координатори на колективното действие. В момента НеБългария генерира следните НеНадежди:

  • че ще има „голяма коалиция” – ГЕРБ – БСП;

  • че всички „системни” играчи ще са пак в управлението;

  • че битовите договорки от периода 2014-2016 г. ще се запазят: (например, ГЕРБ пази Цацаров, а Цацаров пази ГЕРБ).

Всичко това ще е облечено, разбира се, в езика на стабилността, националната отговорност, международното положение и общото спасение на нацията.

5) НеПари

НеПолитиката носи на страната много НеПари:

  • над три милиарда публичен разход заради КТБ при 95% несъбрани нейни активи;

  • около три милиарда разход дотук за НеБелене и НеЮжен Поток;

  • изчислими милиарди заради нефункционирането на антимонополните регулатори;

  • неизчислимите ползи за народа от пазаруване в бензиностанции и аптеки „Марешки”;

  • изчислими държавни поръчки, раздадени на НеОлигарси.

6) НеМедии

НеМедиите в НеБългария произвеждат НеПолитици и НеПолитика, а често и сами се превръщат в такива– хибридизацията тук е доста впечатляваща. По този въпрос е писано доста, а феноменът се пренесе и в световен мащаб. Тръмп и пост-истината са отчасти негови ефекти.

На този фон мнозина се питат защо й е необходима на НеБългария нова партия, когато си има толкова много други. По принцип в НеБългария винаги има и много НеВъпроси.

Но истината е, че такава историческа НеОбходимост няма. Ако нещо се получи, то ще е въпреки характера на публичната среда и заради характера на хората, застанали зад новия проект – Да, България.

Коментарът на Даниел Смилов е публикуван в портал "Култура".

 

Вчера беше основана новата партия Да, България. Лидерът й Христо Иванов беше видимо развълнуван от ентусиазма и енергията, излъчвани от многобройните учредители, голяма част от които останаха извън залата поради липса на места. В речта си той определи създаването на новата формация като „историческа необходимост”. Дали това е така само времето и историята ще покажат, но отсега може да се каже, че Да, България ще срещне огромна съпротива в българската публична среда. Защото тази среда – политици, медии, интелектуалци, социални мрежи и т.н. – като цяло стои зад принципите и ценностите на НеБългария.

НеБългария е феномен, който не е измислен от симпатичния екип на Не!новините (макар че и те сториха не малко за неговото осветляване). НеБългария е просто проекция и резултат на  огромното недоверие на обществото в собствената му способност да взема интелигентни колективни решения. Тази способност в съвременната демокрация зависи основно от партиите и парламента, които – технически казано – превеждат предпочитанията на хората на езика на общо задължителни решения.

На най-абстрактно ниво НеБългария представлява твърдото убеждение, че от партиите и парламента, от политиката по-общо, нищо добро не може да излезе. На по-конкретно ниво НеБългария се характеризира със следното:

1) НеПолитика 

Вместо политика – решаване на конкретни колективни проблеми в интерес на всички или повечето от хората – НеБългария периодично „спасява нацията”, „оправя” я за 800 дни, „олицетворява” я, крепи „българщината” (къде със стиропор, къде с по-крепки и автентични материали), говори на народа на „разбираем език” и други подобни високо патриотични дейности. Тези дейности обикновено се отнасят до всички по принцип и до никого конкретно. Общото между тях е, че те са над-политични, свръх-политични, мета-политични… С една дума – неполитични.

За да стане по-разбираемо, НеПолитика е да се бориш с „корупцията по принцип”, но като дойде време за гласуване на прокурорския панел във ВСС, да подкрепиш пълната прокурорска безконтролност. Или пък да искаш истината за КТБ по принцип, но парламентарната ти комисия да излезе с доклад, в който няма дума за г-н Пеевски, прокуратурата, КФН и пр.

2) НеПолитици

НеПолитиката изисква НеПолитици. Затова в НеБългария основното качество, което се изисква от един политик, е да не е политик. Може да е летец, но може и да е Бареков. Добре е да е Марешки, лошо е да е Чърчил, а най-лошо е да е Меркел.

Съдбата на Бойко Борисов илюстрира тази теорема – колкото повече политик става Борисов, толкова по-малки са му харизмата и парламентарното присъствие. Усещайки този негативен, страничен ефект на собствената си професионализация, протагонистът се мята на джипа и отива собственоръчно да вади хора от преспите край Карнобат: така от политик за миг отново става „спасител”. Неговият бивш патрон – Царят –нямаше тази чувствителност и бързо беше разжалван само до „политик”.

Това, което препъна Царя, беше и езикът. Той така и не се научи да говори, „както говори народът”. И бързо беше изместен от по-талантливи социолингвисти.

Т.е. в НеБългария потенциал да станат политици имат само хората „извън” политиката – от авиацията, медиите, бизнеса, службите или просто от улицата. Шоуто на Слави, гореспоменатият Марешки, продуктовото позициониране на телевизия СКАТ, презареденият Бареков, безбройните библиотекари… примерите са много.

3) НеВъзможност

НеПолитиката и НеПолитиците създават един консенсус на НеВъзможността. Това е негативен консенсус, очертаващ зони табу, които не могат да се променят от политиката. Всички, които са извън този консенсус, са потенциално опасни и несистемни. Сферата на НеВъзможното не е дефинирана идеологически, а битово – тя просто маркира договорки между различните притежатели на власт и пари в страната. Според тези договорки, например, в момента в НеБългария е невъзможно:

  • Цацаров да разследва сериозно Пеевски (за каквото и да било);

  • Цацаров да разследва себе си;

  • Бойко Борисов да се види в огледалото;

  • разследването за КТБ да влезе в дълбочина по въпросите за ролята на институциите (прокуратура, правителства, регулатори, притежатели на медийни империи) за фалита на банката…

Списъкът на НеВъзможното е много дълъг. За да не навява усещане за импотентност на политиците обаче, той обикновено се съчетава със списък на тяхната свръхпотентност: да балансират, да ловят бежанци, да предсказват бъдещето и да предотвратяват епидемии от краста.  

4) НеНадежда

НеПолитиците произвеждат НеНадежда. Надеждите на хората структурират бъдещото им поведение и в този смисъл те са координатори на колективното действие. В момента НеБългария генерира следните НеНадежди:

  • че ще има „голяма коалиция” – ГЕРБ – БСП;

  • че всички „системни” играчи ще са пак в управлението;

  • че битовите договорки от периода 2014-2016 г. ще се запазят: (например, ГЕРБ пази Цацаров, а Цацаров пази ГЕРБ).

Всичко това ще е облечено, разбира се, в езика на стабилността, националната отговорност, международното положение и общото спасение на нацията.

5) НеПари

НеПолитиката носи на страната много НеПари:

  • над три милиарда публичен разход заради КТБ при 95% несъбрани нейни активи;

  • около три милиарда разход дотук за НеБелене и НеЮжен Поток;

  • изчислими милиарди заради нефункционирането на антимонополните регулатори;

  • неизчислимите ползи за народа от пазаруване в бензиностанции и аптеки „Марешки”;

  • изчислими държавни поръчки, раздадени на НеОлигарси.

6) НеМедии

НеМедиите в НеБългария произвеждат НеПолитици и НеПолитика, а често и сами се превръщат в такива– хибридизацията тук е доста впечатляваща. По този въпрос е писано доста, а феноменът се пренесе и в световен мащаб. Тръмп и пост-истината са отчасти негови ефекти.

На този фон мнозина се питат защо й е необходима на НеБългария нова партия, когато си има толкова много други. По принцип в НеБългария винаги има и много НеВъпроси.

Но истината е, че такава историческа НеОбходимост няма. Ако нещо се получи, то ще е въпреки характера на публичната среда и заради характера на хората, застанали зад новия проект – Да, България.

Коментарът на Даниел Смилов е публикуван в портал "Култура".

Коментари

Корените, корените...

2002г. "Парламентарната група на НДСВ днес номинира Евгения Пенкова и Кристиян Таков за членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол." - http://www.mediapool.bg/ndsv-nominira-kandidatite-si-za-nadzornitsi-na-sledprivatizatsionniya-kontrol-news35310.html
Krasimir Kabakciev's picture
Krasimir Kabakciev
Krasimir Kabakciev

И все пак: такива хора ли ще реформират тази държава?

Критикуват ме, че прекалено критикувам новата партия. Може би имат известно право - по принцип би трябвало да се дава повече толеранс на такива първи прояви. Но ме дразни това, че двамата представители само разтягат локуми, няма никаква конкретика какво мислят да правят дори по най-важния пункт, заради който уж създават партията: съдебната реформа. Как ще правят съдебна реформа? Като се боричкат с главния прокурор? На всичкото отгоре и произходът им никак не отговаря на представите на повечето хора за това, какви разбирания трябва да имат лидерите на подобна организация. И двамата израсли в номенклатурни семейства и не обелват и дума по въпроса. Ако не се брои това, че единият признал (прочетох някъде), че е бил за кратко член на БКП преди десети. Е, такива хора ли ще реформират тази държава?
kuleto44's picture
kuleto44
kuleto44

Ами да, такива!

Ами да, такива!
:)'s picture
:)
:)

За да успеят

Да дават конкретни ясни отговори - как, кой, защо и т.н. РБ преди изборите имаше сходен антикорупционен патос, а после стана фиаско и галене по глАвата бабрабар с папите. Играно е, клишира се. Единственият начин да се постигне напредък е прозрачността на институциите. Не искам посредници нпо, не искам прослойка, която преживява от спечелени дела срещу институции (де юре противници на системата, де факто облагодетелствани от статуквото). Докато не постигнем това, държавата все ще си е забутано село, начело с един с плетена капа и ватенка, дето се щура насам-натам да спасява тоя оня.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?