Ad Config - Website header

 

Article_top

Владимир Койлазов ще бъде отличен от Американската киноакадемия с „Оскар” за постижения в областта на науката и инженерството. Престижната награда е за оригиналната идея, проектиране и реализация на технологията V-Ray от софтуерната компания "Хаос груп" (Chaos group).

Програмата за 3D визуализации е използвана при хитови продукции като „Игра на тронове”, „Дедпул”, „300: Възходът на една империя” и много други.

Койлазов обаче няма да е първият българин, който ще получи „Оскар” за кинотехнологии. Преди него Георги Боршуков има две лични награди и заслужава да си спомним как ги спечели.

На церемонията през 2001 г. Киноакадемията награди Боршуков, Ким Либрери и Дан Пипони с „Оскар” (сертификат) в категорията за технологични постижения. Тримата разработиха система за обработка на изображения (рендъринг), използвана при виртуалната кинематография на студиото „Манекс визуални ефекти” (т. нар. Bullet time).

Технологията направи фурор с революционния филм „Матрицата” (бел. ред. - на режисьорите братя Уашовски, които по-късно станаха сестри след смяна на пола), който преливаше от спецефекти, философски послания и песимистични намеци за бъдещето на света (доминиран от роботи).

Сцена от "Матрицата", в която е използвана технологията на Боршуков. Снимка Warner bros.

Системата на Боршуков за първи път беше използвана във филма „В какво се превръщат мечтите” (за който българинът също печели "Оскар", макар и косвено, като част от наградения екип в категорията "Най-добри визуални ефекти"), а после в „Мисията невъзможна” 2 и др.

На церемонията през 2015 г. триото Боршуков-Либрери-Пипони отново получава поименно най-високата награда на филмовата академия в САЩ. Този път те триумфират за технологията Universal capture от компанията Esc entertainment. Системата позволява създаването на изключително реалистични човешки лица, като се използва компютърна анимация. За първи път е използвана в трилогията „Матрицата” (бел. ред. – технологичните „Оскари” най-често се връчват за минали постижения, които са допринесли за развитие на киноиндустрията през годините).

При връчването на наградата Боршуков пофлиртува с водещата на церемонията Марго Роби („Вълкът от Уолстрийт”), а на общата снимка след връчването на призовете бе застанал точно зад нея.

Наградените със Sci-Tech "Оскари" през 2015 г. Боршуков е зад водещата Марго Роби.

След "Матрицата" Георги Боршуков работи дълго време като шеф на R&D отдела на „Електроник артс” (EA), компанията гигант в производството на видеоигри. А неотдавна основа и собствена компания Intervisual corp, на която е главен изпълнителен директор. Дружеството е създало интернет сайт и софтуер, позволяващ на уеб потребителите да „измерят” виртуално дрехите, които поръчват по мрежата (виж тук).

 
С шанс за "Оскар" тази година е и още един българин - Теодор Ушев. Неговият филм "Сляпата Вайша" е на крачка да бъде сред петте номинации в категорията за късометражно анимационно кино.

„Сляпата Вайша“ е по едноименния разказ на Георги Господинов. Ушев има намерение да създаде анимация и по романа „Физика на тъгата“ на писателя.

 

Владимир Койлазов ще бъде отличен от Американската киноакадемия с „Оскар” за постижения в областта на науката и инженерството. Престижната награда е за оригиналната идея, проектиране и реализация на технологията V-Ray от софтуерната компания "Хаос груп" (Chaos group).

Програмата за 3D визуализации е използвана при хитови продукции като „Игра на тронове”, „Дедпул”, „300: Възходът на една империя” и много други.

Койлазов обаче няма да е първият българин, който ще получи „Оскар” за кинотехнологии. Преди него Георги Боршуков има две лични награди и заслужава да си спомним как ги спечели.

На церемонията през 2001 г. Киноакадемията награди Боршуков, Ким Либрери и Дан Пипони с „Оскар” (сертификат) в категорията за технологични постижения. Тримата разработиха система за обработка на изображения (рендъринг), използвана при виртуалната кинематография на студиото „Манекс визуални ефекти” (т. нар. Bullet time).

Технологията направи фурор с революционния филм „Матрицата” (бел. ред. - на режисьорите братя Уашовски, които по-късно станаха сестри след смяна на пола), който преливаше от спецефекти, философски послания и песимистични намеци за бъдещето на света (доминиран от роботи).

Сцена от "Матрицата", в която е използвана технологията на Боршуков. Снимка Warner bros.

Системата на Боршуков за първи път беше използвана във филма „В какво се превръщат мечтите” (за който българинът също печели "Оскар", макар и косвено, като част от наградения екип в категорията "Най-добри визуални ефекти"), а после в „Мисията невъзможна” 2 и др.

На церемонията през 2015 г. триото Боршуков-Либрери-Пипони отново получава поименно най-високата награда на филмовата академия в САЩ. Този път те триумфират за технологията Universal capture от компанията Esc entertainment. Системата позволява създаването на изключително реалистични човешки лица, като се използва компютърна анимация. За първи път е използвана в трилогията „Матрицата” (бел. ред. – технологичните „Оскари” най-често се връчват за минали постижения, които са допринесли за развитие на киноиндустрията през годините).

При връчването на наградата Боршуков пофлиртува с водещата на церемонията Марго Роби („Вълкът от Уолстрийт”), а на общата снимка след връчването на призовете бе застанал точно зад нея.

Наградените със Sci-Tech "Оскари" през 2015 г. Боршуков е зад водещата Марго Роби.

След "Матрицата" Георги Боршуков работи дълго време като шеф на R&D отдела на „Електроник артс” (EA), компанията гигант в производството на видеоигри. А неотдавна основа и собствена компания Intervisual corp, на която е главен изпълнителен директор. Дружеството е създало интернет сайт и софтуер, позволяващ на уеб потребителите да „измерят” виртуално дрехите, които поръчват по мрежата (виж тук).

 
С шанс за "Оскар" тази година е и още един българин - Теодор Ушев. Неговият филм "Сляпата Вайша" е на крачка да бъде сред петте номинации в категорията за късометражно анимационно кино.

„Сляпата Вайша“ е по едноименния разказ на Георги Господинов. Ушев има намерение да създаде анимация и по романа „Физика на тъгата“ на писателя.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията