Ad Config - Website header

 

Article_top

Три дни преди да завали снегът, управляващите в оставка овладяха телевизионните новини от ранни зори до късна вечер със страховити предупреждения. Демонстративната им превантивна хиперактивност роди ироничния термин „снегокалипсис“. И предизвика язвителни критики и обвинения, които звучат приблизително така: вместо без много шум да си върши работата, за която е назначено, правителството предизборно отново залага на позорната стратегия на страха и всява излишна паника, за да може после да се представи като безалтернативен спасител. И така отклонява вниманието от далеч по-важни проблеми, в чието решаване се е провалило. С малко закъснение тези критики бяха буквално „преписани“ и повторени от Социалистическата партия.

В България наистина всичко е годно за политическа употреба, включително и несгодите на зимата. Премиерът в оставка действително обича за щяло и не щяло да се появява лично (съпровождан от телевизионните камери) на всяка „гореща“ точка, за да внушава, че без него не може да бъде решен нито един проблем. Вярно е също така, че стратегията за стабилизиране на властта чрез всяване на страх от измислени или силно преувеличени заплахи се използва не за първи път, като най-добрият пример е с т.нар. бежанска вълна.

И все пак...

Дори да приемем обаче, че предупрежденията за „снегокалипсиса“ са били плод на известно политическо престараване, справедливостта изисква да признаем, че след като той дойде, критиките и обвиненията изглеждат донякъде прибързани, незаслужени и едностранчиви.

Първо, заплахата (за разлика от случая с бежанците, да кажем) се оказа напълно реална, предупрежденията - съвсем непреувеличени, а взетите мерки - общо взето адекватни. Впрочем, същите капризи на времето и същата реакция на властите можеха да се видят в много от европейските страни през тези дни.

Второ, каквито и да са били политическите им мотиви, управляващите имаха достатъчно фактически основания да бъдат предпазливи, след като „се опариха“ покрай виелиците в последните два дни преди Нова година.

И трето, именно след тези виелици те получиха много силен, външен за тях политически стимул, който без да ги оправдава, до голяма степен обяснява както техните действия, така и въобще особеностите на българската политика. Впрочем, критиците на правителството забравят този факт, а той е далеч по-срамен и позорен. За да го разберем, трябва да се върнем още по-назад.

Виновна е... метеорологията

Обилен снеговалеж, ураганен вятър и почти никаква видимост. Верижна катастрофа и закъсали тирове блокират пътищата, а навяванията ги правят непроходими. Само на пътя към Бургас са заседнали стотици автомобили. Снегорините едва си пробиват път през преспите, така че пътуващите трябва да чакат часове наред, за да бъдат измъкнати от снежния капан.

Картината ви е позната, нали? Но не, не е 30 декември 2016, а почти девет години по-рано. Датата е 3 януари 2008. На власт е правителството на т.нар. Тройна коалиция. Неговият отговорен за борбата с бедствията министър твърди, че са положени максимални усилия, но че и гражданите трябва да са отговорни за живота си, когато предприемат пътуване в такава зимна обстановка. „Все пак в България има четири сезона и трябва да не забравяме, че зимата обикновено вали сняг“, заключава министърът. Министър-председателят и тогавашен лидер на БСП пък обяснява нещата така: „Всички сме наясно, че снегът беше сериозен, както и ниските температури... Разбира се, имаше затруднения на някои места, но те се дължаха на времето, на метеорологията, а не на липса на организация или на желание".

Виновен е... Плевнелиев

Девет години по-късно „метеорологията“ беше горе-долу същата (ако не и по-лоша), а „затрудненията“ бяха подобни. Разликата е, че сега Социалистическата партия е в опозиция. Затова в разпространената на 31 декември партийна декларация „отговорността на гражданите“ вече изобщо не се споменава, а думи като време, метеорология, сняг, вятър и студ не се срещат нито веднъж. Сякаш всичко е било скроено нарочно от правителството заради: „неподготвеност и лоша организация“, „безпомощност“, „цинизъм“, „некадърността на Борисов и компания“... Връх на творческите напъни на неизвестния социалист, автор на този текст, е твърдението, че отговорен всъщност е действащият все още президент, понеже оставил това правителство на власт... Сякаш ако беше назначил служебен кабинет, снегът, вятърът и студът щяха да са по-безобидни.

Във вихъра на снеговалежи и популистки брътвежи

Вярно, идват избори и възроденият мерак за власт явно силно е замаял социалистическите глави. Но и това не може да оправдае безсрамието и наглостта на тези твърдения, недопустими за партия с претенция за сериозност и „системност“. Защото каквито и да са били пропуските на сегашното правителство тази зима, то се справя много по-добре от онзи кабинет на социалистите с неговия гротесков „министър на бедствията“. И защото за да говориш за „некадърността“ на едно правителство (което и да е то), трябва поне веднъж самият ти да си успял да излъчиш някакво що-годе кадърно правителство.

По-важното обаче е, че безотговорната употреба на подобни нелепици е заразна. Тя предизвиква верига от ответни реакции, която прераства във всеобща надпревара. В „атмосферния фронт“ на тотално отрицание и недоверие се образува нещо като вихър от популистки брътвежи, който затрупва реалните факти, причинно-следствените връзки, отговорностите, проблемите и решенията. И прави пътищата на политическия дебат и на здравия разум напълно непроходими. А това е много по-опасно от всякакви снеговалежи.

Материалът е от "Дойче веле". 

 

Три дни преди да завали снегът, управляващите в оставка овладяха телевизионните новини от ранни зори до късна вечер със страховити предупреждения. Демонстративната им превантивна хиперактивност роди ироничния термин „снегокалипсис“. И предизвика язвителни критики и обвинения, които звучат приблизително така: вместо без много шум да си върши работата, за която е назначено, правителството предизборно отново залага на позорната стратегия на страха и всява излишна паника, за да може после да се представи като безалтернативен спасител. И така отклонява вниманието от далеч по-важни проблеми, в чието решаване се е провалило. С малко закъснение тези критики бяха буквално „преписани“ и повторени от Социалистическата партия.

В България наистина всичко е годно за политическа употреба, включително и несгодите на зимата. Премиерът в оставка действително обича за щяло и не щяло да се появява лично (съпровождан от телевизионните камери) на всяка „гореща“ точка, за да внушава, че без него не може да бъде решен нито един проблем. Вярно е също така, че стратегията за стабилизиране на властта чрез всяване на страх от измислени или силно преувеличени заплахи се използва не за първи път, като най-добрият пример е с т.нар. бежанска вълна.

И все пак...

Дори да приемем обаче, че предупрежденията за „снегокалипсиса“ са били плод на известно политическо престараване, справедливостта изисква да признаем, че след като той дойде, критиките и обвиненията изглеждат донякъде прибързани, незаслужени и едностранчиви.

Първо, заплахата (за разлика от случая с бежанците, да кажем) се оказа напълно реална, предупрежденията - съвсем непреувеличени, а взетите мерки - общо взето адекватни. Впрочем, същите капризи на времето и същата реакция на властите можеха да се видят в много от европейските страни през тези дни.

Второ, каквито и да са били политическите им мотиви, управляващите имаха достатъчно фактически основания да бъдат предпазливи, след като „се опариха“ покрай виелиците в последните два дни преди Нова година.

И трето, именно след тези виелици те получиха много силен, външен за тях политически стимул, който без да ги оправдава, до голяма степен обяснява както техните действия, така и въобще особеностите на българската политика. Впрочем, критиците на правителството забравят този факт, а той е далеч по-срамен и позорен. За да го разберем, трябва да се върнем още по-назад.

Виновна е... метеорологията

Обилен снеговалеж, ураганен вятър и почти никаква видимост. Верижна катастрофа и закъсали тирове блокират пътищата, а навяванията ги правят непроходими. Само на пътя към Бургас са заседнали стотици автомобили. Снегорините едва си пробиват път през преспите, така че пътуващите трябва да чакат часове наред, за да бъдат измъкнати от снежния капан.

Картината ви е позната, нали? Но не, не е 30 декември 2016, а почти девет години по-рано. Датата е 3 януари 2008. На власт е правителството на т.нар. Тройна коалиция. Неговият отговорен за борбата с бедствията министър твърди, че са положени максимални усилия, но че и гражданите трябва да са отговорни за живота си, когато предприемат пътуване в такава зимна обстановка. „Все пак в България има четири сезона и трябва да не забравяме, че зимата обикновено вали сняг“, заключава министърът. Министър-председателят и тогавашен лидер на БСП пък обяснява нещата така: „Всички сме наясно, че снегът беше сериозен, както и ниските температури... Разбира се, имаше затруднения на някои места, но те се дължаха на времето, на метеорологията, а не на липса на организация или на желание".

Виновен е... Плевнелиев

Девет години по-късно „метеорологията“ беше горе-долу същата (ако не и по-лоша), а „затрудненията“ бяха подобни. Разликата е, че сега Социалистическата партия е в опозиция. Затова в разпространената на 31 декември партийна декларация „отговорността на гражданите“ вече изобщо не се споменава, а думи като време, метеорология, сняг, вятър и студ не се срещат нито веднъж. Сякаш всичко е било скроено нарочно от правителството заради: „неподготвеност и лоша организация“, „безпомощност“, „цинизъм“, „некадърността на Борисов и компания“... Връх на творческите напъни на неизвестния социалист, автор на този текст, е твърдението, че отговорен всъщност е действащият все още президент, понеже оставил това правителство на власт... Сякаш ако беше назначил служебен кабинет, снегът, вятърът и студът щяха да са по-безобидни.

Във вихъра на снеговалежи и популистки брътвежи

Вярно, идват избори и възроденият мерак за власт явно силно е замаял социалистическите глави. Но и това не може да оправдае безсрамието и наглостта на тези твърдения, недопустими за партия с претенция за сериозност и „системност“. Защото каквито и да са били пропуските на сегашното правителство тази зима, то се справя много по-добре от онзи кабинет на социалистите с неговия гротесков „министър на бедствията“. И защото за да говориш за „некадърността“ на едно правителство (което и да е то), трябва поне веднъж самият ти да си успял да излъчиш някакво що-годе кадърно правителство.

По-важното обаче е, че безотговорната употреба на подобни нелепици е заразна. Тя предизвиква верига от ответни реакции, която прераства във всеобща надпревара. В „атмосферния фронт“ на тотално отрицание и недоверие се образува нещо като вихър от популистки брътвежи, който затрупва реалните факти, причинно-следствените връзки, отговорностите, проблемите и решенията. И прави пътищата на политическия дебат и на здравия разум напълно непроходими. А това е много по-опасно от всякакви снеговалежи.

Материалът е от "Дойче веле". 

Коментари

kate pate's picture
kate pate
new

!

Прекомерната паника се създава от медиите. Не от политиците.

В думите на министрите не виждам паника. Те просто използват медиите да отправят сериозни предупреждения и да информират за мерките които ще се предприемат, за актуалното състояние...

После топката отива у журналистите и става страшно - Шок, Ужас, Апокалипсис...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?