Зигмунт Бауман, един от най-влиятелните европейски социолози и философи на последните десетилетия, почина на 91 години. Работите на родения в Полша мислител изследваха движението на идентичността в съвременния свят, Холокоста, консумативното общество и глобализацията, пише „Ню Йорк таймс“.

Прочут с подхода си, който съчетава социология, философия и други дисциплини, Бауман е силен морален глас на бедните и онеправданите в свят, преобърнат от глобализацията. Дали пише за нея, или за Холокоста, фокусът му остава върху това как хората могат да си създадат достоен живот чрез етични решения.

Бауман е автор на повече от 50 книги, като може би най-прочутата от тях е „Модерност и Холокост“ (1989). С нея социологът се разграничава от много други мислители, които виждат варварството на Холокоста като провал в модерността. Според Бауман всъщност масовото изтребление на евреи е резултат именно от стълбове на модерността като индустриализацията и рационализираната бюрокрация.

Като най-важна своя задача Зигмунт Бауман приема търсенето на модел за съвременното общество. Обръща внимание, че идеята за постмодерността е въведена като набор от отсъствия, артикулирана чрез фрази, като "изчезнали са", "няма вече", "липсват" и т.н. Той защитава и тезата, че е необходимо да се конструира теоретичен модел на постмодерното общество, при което то да не бъде третирано като криза, деформация или упадък на предишното състояние. 

Идеолог на антиглобализацията, Бауман е известен и с острите си критики към социалните мрежи. В интервю за „Ел Паис“ наскоро коментира, че въпросът за идентичността се е променил покрай тях – от нещо, с което се раждаш, тя вече е задача, създаване на собствена общност. Тогава Бауман обясни, че повечето хора не ползват социалните мрежи, за да се обединят, а напротив – да се отделят в зоната си на комфорт и да виждат само отражение на собствения си образ. Така, удобни и доставящи удоволствие, те са чисто и просто капан.

Последната книга на Бауман излезе миналата година под заглавие "Бежанци пред дверите на Европа". В нея той анализира политическия и медиен дискурс по отношение на мигрантската криза. Описва миграцията като "естествено състояние на човечеството" и осъжда "обезчовечаването на търсещите закрила" от страна на медиите и политическия елит. Тълкува "езикът на омраза", упражняван срещу новопристигналите като защитен механизъм срещу породилата се от мигрантите „екзистенциална несигурност“ в европейската общност. През 2012 г. ученият посети България, изнесе лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и беше удостоен с Почетния знак на Института за изследване на обществата и знанието на БАН